В продължение на две години те отвличаха пред очите на всички. Те искаха откупи за милиони. Необезпокоявано набелязваха новите си жертви. Нарекоха ги „Наглите“. Сега половината от осъдените вече са на свобода, но някои от тайните им остават неразкрити. В едно уравнение, което все още не може да намери своето решение.

„Има две големи неизвестни в това уравнение, които тормозят жертвите и към днешна дата. Едното е доколко в цялата тази история зад тази група има втори план -други хора, които са поръчвали тези отвличания, тези похищения ставали не само за пари, а за да се накажат определени бизнес кръгове и хора. Това е едното. Второто неизвестно в цялото уравнение е къде са парите“, смята журналистът Слави Ангелов.

Декември 2009 г. С две зрелищни акции на МВР е сложен края на групата „Наглите“, 25 души са арестувани за 18 отвличания.

„Това е групата, която тормозеше нашето общество в продължение на две години, поне такова е нашето вътрешно убеждение и се надявам да успеем да го докажем“, заявява бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев.

В продължение на две години „Наглите“ поискаха откуп общо от около 45 млн. евро, а взеха 3,81 млн. евро. На много от жертвите бяха присъдени неимуществени вреди общо за около 1 млн. лева, но нито един от тях не е получил нито стотинка. До днес.

В къщите на ужасите, наети от „Наглите“, през годините попадат син на бивш транспортен министър, бизнесмени, спортни босове, семейства.

„21 май, ако не се лъжа – финалът на „Шампионска лига“. Събрахме се около 15-20 човека и гледахме финала в заведението, аз го държах още тогава. И вечерта, след като свърши финалът, запалихме колите и тръгнахме към домовете си. Караше жена ми, аз бях пил. Обаче пред вкъщи много коли и аз викам „Качи се с малкия горе, аз ще паркирам колата и идвам“. Преместих колата и в момента, в който заключвам и тръгвам да пресичам улицата да вляза във входа, спира бус с надпис „полиция“, не мърдай, дай си ръцете и след като ме бутнаха в буса, ми нахлуха една качулка на главата, тогава ми стана ясно, че не са полиция, а че ме отвличат“, спомня си жертвата на отвличане Ангел Бончев.

Годината е 2008. Спортният бос Ангел Бончев остава най-дълго в плен – 51 дни. След като го пускат отвличат жена му. Накрая той остава без два пръста, а Камелия Бончева умира в следствие на стреса четири години по-късно. Семейството плаща за свободата си общо 570 000 евро.

„Не можеш да го изтриеш нито от паметта си, нито от живота си. Насилствено си принуден да изживееш това нещо“, добавя Бончев.

Едната част от парите, определени от наглите за откуп, Бончев превежда на банкова сметка на фондация за борба с рака.

„Тогава се вдигна и много шум, имаше много силен обществен натиск и някак си те решиха да не поемат риска да взимат тези пари. И може би така искаха да се направят и на благородни – те са един вид като Робин Худ, взимат от богатите, дават на бедните, болните. Така че, в посока на фондацията нямаше какво да се укрие, сигурен съм на 100“, добавя Ангелов.

Горе-долу по това време вниманието на бизнесмена Киро Киров е насочено към световната икономическа криза, която засяга и нас. До 2009 г. той знае за отвличанията само от медиите.

„В момента, в който ме хванаха и ме хвърлиха в багажника в техния автомобил, ми казаха: „5 милиона евро“. И аз им казах „Спокойно бе, цялата фирма в момента ни струва 5 милиона“. Тогава получих и първия бой, защото се опитах да избия стъклото на автомобила и ме направиха син, с разцепена устна и сега още имам белег“, спомня си Киров.

След 17 дни синът на бизнесмена Киров плаща за свободата на баща си повече и от Бончеви. От оборота на собствените му фирми. Накрая фамилията плаща и данък на държавата за похарчените суми, а фирмите фалират.

„17 дена със собствените си мисли, това е по-лошо от убийство. В случая с нас те убиват многократно. Убиват те в собствените ти мисли. Убиват те в това, че мислиш „дали сега няма да ми отрежат пръста или ухото, как ще се държа, как ще го понеса, как ще изкарам следващата нощ, какво ли правят сега, дали може да стане нещо, за да ме освободят?“. Освен това, с това, което се случи, много хора и клиенти загубихме, от една страна. От друга страна, имаше хора, които решиха – е , тия имат пари, платили са, можем да ги прекараме. И всичкото това е минало през мене, изживял съм го“, добавя Киров.

Търговията с хора е измислена доста отдавна. Тя остава бизнес и до днес, например в Латинска Америка. Това са престъпленията, които водят след себе си най-много мистерии.

„Даже и в момента в Бразилия, Мексико стават отвличания за смешни суми. Това си е стил на живеене при тях. И го пише в учебници, които ги четат хора, които стават хора на органите на сигурността, на властта и отделно може да го прочете обикновен човек, като мен и теб“, допълва Бончев.

„В една от къщите беше намерена книгата „Изкуството на войната“ и по тази книга имаше ДНК следи от един от силоваците на групата, мисля че това беше Прокопи и от една от жертвите. Някои от жертвите бяха оставили следи на местата, където бяха държани. Може да се каже, че тази недосегаемост ги накара да се отпуснат в някакъв момент, но нямам идея докъде щеше да стигне цялото това нещо, ако не се беше появил свидетел, вътрешен човек от групата, който да започне да говори за тях“, заявява Слави Ангелов.

По принцип във всяко едно отвличане от момента на наблюдението на жертвата, през нападението, по време на престоя му в плен, след това на преговорите и взимането на откупа, обикновено участват шест души. Четирима от тях са пряко в нападението – там е необходим шофьор и още един наблюдател, както и двама, които се грижат за физическото отвличане на жертвата.

5 години след първото отвличане, през 2012 г. Софийският градски съд осъжда четирима участници в отвличанията. Това са Прокопи Прокопиев -Културиста. Ивайло Евтимов – Йожи, Даниел Димитров, известен като Релето. Те получават по 18 години затвор. Четвъртият участник Любомир Димитров- Гребеца е осъден на 15 години затвор, но днес е единственият, който ще остане в килията си до живот заради извършени убийства. Двама от групата стават защитени свидетели, а други двама са убити. Съдът призна, че лидер не е открит.

„Никога нито едно от подсъдимите лица в делото не е давало обяснения, но едновременно с това никой не е признал вината си. Но като обяснения по смисъла на закона, никой от подсъдимите не е давал обяснения“, заявява адвокатът на единия от осъдените Красимира Лялева.

Има и отвличания, като това на Румен Гунински, за които не е доказано, че са извършени от „Наглите“. Гунински остава в плен 42 дни срещу 354 000 евро.

На 2 април 2012 г. Софийския градски съд обясни, че дава общо над 400 години затвор на „Наглите“, защото е събрал присъдите за всяко едно от доказаните 12 отвличания. Но нашите закони не позволяват сумиране на присъдите и затова остава най-тежкото наказание.

„Няма яснота нито към мотивите от първоинстанционното решение, нито към решението на въззивния съд и на върховния съд. Не се изясни кой от участниците във всяко едно деяние с какви свои действия е участвал в извършването на едно т.нар. „многопластово престъпление“, каквото е отвличането“, добавя адвокат Лялева.

Всички участници са осъдени по стария закон. Малко след решението на съда, законът е променен, а максималното наказание става до живот, тъй като това престъпление е много по-тежко от едно убийство.

„В едно убийство всичко се извършва за секунди от някаква дистанция, докато това е много отвратително престъпление. Ти лишаваш някого от свобода във време, когато ние не сме във война. Вързал си го като куче с верига в някакво мазе, държиш го там да ходи до тоалетната в кофа в продължение на месеци“, разказва журналистът Слави Ангелов.

В анализите на МВР се казва, че в годините „Наглите“ непрекъснато вдигат нивото си, започват и да се пазят повече и не оставят доказателства

„Самият механизъм на отвличанията го бяха замислили доста добре, така че не всички от групата да имат цялата информация около едно отвличане. След като нападнат човека, го качваха обикновено в краден джип, защото им беше най-удобен за цялото нещо, закарваха го така в района над Околовръстното, на пусто място. Там го прекачваха вече на абсолютно друга кола и с нея продължаваха хора, които след това пазеха тази жертва по време на нейното пленничество. По този начин те се опитваха да скъсат веригата помежду си и ако бъдат разкрити някои от тях, да не се разкрие цялата афера и да се изяснят имената на всички от бандата. В продължение на почти две години МВР беше в абсолютна кома по отношение на отвличанията“, добавя Ангелов.

Днес, 10 г. след съдебното решение на първа инстанция, Ивайло Евтимов – Йожи и Дани Релето вече са на свобода, защото поискаха предсрочно освобождаване от затвора. Законът им дава тази възможност, оценките им за престоя в затвора са добри, освен това са награждавани.

„В крайна сметка държавата не се е погрижила за това жертвите да бъдат овъзмъздени на сто процента. Например, с парите, които са им отсъдени като обезщетение за неимуществени вреди. Оказа се, че те могат да бъдат пуснати на свобода предсрочно, въпреки че не са платили на жертвите си. Това е абсолютно недопустимо да се случва и трябва да се поправи в закона възможно най-бързо“, смята журналистът.

„Въпросът е „Има ли друга истина?“. И аз смятам, че да“, казва Киро Киров.

„В цялата история, ако има поръчители, тъй като това нещо не се доказа, тези поръчители не са взимали пари от цялото това нещо, техният интерес е бил друг – да се ударят определени хора, икономически кръгове. Това са наистина големите въпросителни, които не се доказаха и много е малка вероятността да се изяснят в бъдеще“, смята Ангелов.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar