През 2019 година, когато няколко месеца преди същият състав на съдебния съвет да проведе избор за нов главен прокурор, Иван Гешев отговаряше, че има 99 % шанс да участва в конкурса, който наричаше „кална битка“. В тази битка той се ползваше с пълната подкрепа на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) и събра събра достатъчно от гласовете и на съдийската колегия. На 12 юни 2023 г. в края на няколко заседания, продължили общо над 30 часа, пленумът на Висшия съдебен съвет отстрани предсрочно Иван Гешев от поста главен прокурор. Срещу него се обърнаха първо представителите на прокурорската колегия, които го подкрепяха плътно през годините от началото на мандата му.

Решението за отстраняването му е безпрецедентно за историята на българската съдебна система, тъй като за първи път главен прокурор е освободен предсрочно от поста с мотива „уронване престижа на съдебната власт“ и идва на фона на заявки за промени в конституцията, които на практика може да заличат изобщо фигурата на главния прокурор или значително да ограничат правомощията му. Така, на практика, Иван Гешев може да е последният главен прокурор, коментира Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“ ситуацията и определи момента като „исторически“.

Решението за отстраняването на Гешев от поста бе взето с 16 гласа „за“ и 4 „против“ в негово отсъствие. (най-важното и интресентото от обсъждането четете тук и тук). Това обаче все още не е финалът на процедурата. Решението на пленума се изпраща под формата на предложение до президента Румен Радев, който има няколко възможни хода и от неговото поведение до голяма степен зависи кога фактически и практически Гешев ще бъде освободен от поста.

Докато няма указ на президента Гешев все още е главен прокурор и има правомощия на такъв, макар че от началото на май той е в почти постоянен отпуск или в командировки.През последните няколко дни той многократно предупреди, че в ролята си на главен прокурор ще участва в изслушване на 13 юни (рожденият ден на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов – бел. ред.) в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европейския парламент, където ще говори за дела като „Барселонагейт“ (пряко свързано с Борисов) и други разследвания за корупция.

Ако следва линията на поведение, която личи през последните седмици, може да се очаква главният прокурор да „атакува“ ГЕРБ и лидера й от Страсбург. Това може да се случи и в българския парламент, тъй като в сряда е предвидено изслушването на Гешев по негово искане. А то също е вероятно да се случи, ако до тогава все още е в ролята си на главен прокурор.

Според разписаната в Конституцията процедура, предстои Румен Радев да реши дали да подпише указа за освобождаване на Гешев. Той може да го направи веднага, но може и да откаже и да реши да върне процедурата за ново разглеждане отново във ВСС.

Ако президентът върне решението за преразглеждане, той трябва да го направи мотивирано и това може да стане само веднъж. По конституция, ако пленумът потвърди решението си и с гласуване повторно отстрани Гешев от поста, Румен Радев е длъжен да подпише указ за освобождаването му. По същия начин бе назначен Гешев, след като Радев веднъж върна решението на пленума, но след прегласуване, то бе потвърдено и с указ.Дали Радев ще върне процедурата и дали няма да реши да се забави с издаването на указа предстои да разберем. Аргумент за това, че президентът може да бави решението или да го върне за ново разглеждане, се чу в някои от изказванията на членовете на съвета, които гласуваха против заради факта, че решението беше взето в отсъствието на Гешев и неговия адвокат.

Докато течеше процедурата по отстраняването на Гешев пред ВСС, парламентът прие поправки в Закона за съдебната власт (заедно с поправките за въвеждането на механизъм за ефективно разследване на главния прокурор и неговите заместници), с които намали броя на необходимите за отстраняването гласове.

Процедурата предвиждаше Гешев да бъде освободен с минимум 17 гласа „за“, но с поправките в закона, обнародвани на 6 юни, това мнозинство бе намалено на 13 гласа.

Гешев атакува новите разпоредби пред Конституционния съд (КС), който все още не се е произнесъл дали въпросът е допустим и ще бъде разгледан, но очакването е, че ще допусне въпроса за обсъждане по същество.

Все още без произнасяне е и въпросът, отправен от Гешев до КС дали може да бъде отстранен от поста от ВСС с изтекъл мандат (мандатът на настоящия състав изтече през октомври м.г., но поради липса на избрани нови членове, все още заседава – бел. ред.).

Президентът може да реши да изчака произнасянето на Конституционния съд (КС), а кога ще излезе решението по същество все още не е известно. КС няма задължителен срок за произнасяне, но с оглед последните решения това може да отнеме между 6 месеца и година.

Преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова коментира, че разумният срок за произнасяне на президента е до седмица, но по думите ѝ КС също се бави и „надбягването или забавянето може да се окаже ключът към решението“.

Каквото и да се случи с процедурата, освобождаването на Гешев може да се забави като му даде време за още активност, каквато той демонстрира в последните седмици.

От взрива до освобождаването на Гешев – бурята в съдебната и политическата система:

    • 1 май: Взрив избухва до автомобила, с който Гешев пътува по обичаен маршрут. Част от първите версии – че е пътувал с децата си и за целта на взрива са опровергани по-късно. Други – като присъствието на неназован израелски експерт, още са неизяснени.
    • 2 май: Прокурори в цялата страна демонстрират подкрепа за Гешев. Той благодари в „Туитър“. Заместникът му Борислав Сарафов твърди, че е взривът е бил „с цел да убива“. Вътрешният министър обявява, че има заподозрени.
    • 3 май: Зам.-шефът на следствието Ясен Тодоров кани телевизии, за да потвърди мащаба на взрива и поддържа ролята на израелския експерт.
    • 5 май: Публично започва разпадът на приятелството между Гешев и Сарафов, който се обявява за подведен от главния прокурор по въпроса за децата в колата. Твърдението, че семейството е било с Гешев е опровергано от вътрешния министър.
    • 7 май: Гешев проговаря за първи път от САЩ пред БНТ и потвърждава че е пътувал без близките си. Казва, че Сарафов е сгрешил и е нормално да се извини. Обявява, че вярва за взрива на израелския експерт, но не и на вътрешния министър.
    • 8 май: Сарафов атакува Гешев, като се разграничава от него и не иска „чужди грехове“. Обявява, че израелският експерт е заведен от Ясен Тодоров по лични указания на главния прокурор и че е време прокуратурата да напусне политическия терен.
    • 9 май: Борислав Сарафов обявява, че ще иска оставката на Ясен Тодоров, близък по позиции до Гешев и в дните след взрива, от Висшия съдебен съвет (ВСС).
    • 11 май – Номинираната за премиер от ГЕРБ Мария Габриел обявява, че правосъдният министър в бъдещо правителство ще поиска освобождаване на главния прокурор. Това явно изостря отношенията между Борисов и Гешев, който както по-късно се разбира е звънял на Десислава Атанасова да пита чия е идеята за отстраняването му. Искането за смяна вече се определя като „много добра идея“ и от ДПС. „Тази неясна ситуация“: И ГЕРБ, и ДПС вече не искат Гешев. Какви са ходовете на съдебния съвет
    • 12 май: Шестима членове на прокурорската колегия изненадващо внасят предложение за предсрочно отстраняване на главния прокурор. Мотивът е, че Гешев лично е разпоредил участието в огледа на израелския експерт. Софийска градска прокуратура обаче отрича, че на мястото на взрива е допускан чужд представител.
    • 15 май: Гешев обявява война на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Главният прокурор къса ритуално оставката си и иска тази на заместника си Сарафов. Съобщава, че е провел над 150 разговори с магистрати и политици. Няколко часа по-късно Сарафов иска оставката на Гешев и обявява, че се страхува за живота си. Ясен Тодоров пък заявява , че израелският експерт е поискал да отиде на мястото на взрива.
    • 17 май: Прокурорската колегия на ВСС праща сигнала на Сарафов срещу Гешев в етичната и дисциплинарната комисии на органа. Сарафов вече е с охрана, а Софийската градска прокуратура обявява, че ще разследва всички – и политици, и магистрати.
    • 18 май: Иван Гешев заплашва с разкрития за политическо влияние в съдебната система в изказване пред пленума на ВСС. Обявява, че излиза в отпуск. Обсъждането на сигнала на срещу него е отложено за извънредно заседание. В правната парламентарна комисия е приет на първо четене проектът за създаването на механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници.
    • 19 май: Механизмът минава по бързата процедура и в пленарната зала на първо четене. А инспекторатът към ВСС започва проверка на твърденията на Сарафов за Гешев.
    • 22 май: В дълъг монолог пред медиите Гешев показа неясен есемес с Борисов, пуска запис на разговор с член на ВСС и намеква за още разкрития. Предупреждава, че ще атакува в Конституционния съд приетия механизъм за контрол. Изявата му изпреварва с час изявлението на ГЕРБ, че връща първия мандат, за да подготви правителство с „Продължаваме промяната – Демократична България“ с ротационни премиери. „Дойде краят на приказката“: Гешев показа есемес с Борисов и запис с член на съдебния съвет
    • 23 май: Още едно искане за освобождаване на Гешев постъпва във ВСС. То пак е от членове на прокурорската колегия, но с различни мотиви – че с действията си е накърнил престижа на съдебната власт и нарушава Кодекса за етично поведение на магистратите.
    • 25 май: Макар и в отпуск, Гешев ходи по работни задачи. Той присъства на заседанието на ВСС, на което беше открита процедура за отстраняването му по първото искане на шестимата прокурори. Съветът отказа да изслуша Борислав Сарафов и другите заместници на Гешев. Правната парламентарна комисия приема на второ четене механизма за разследване, но с прокарани от ГЕРБ и ДПС текстове, които застрашават съдийската независимост. В ЮАР е застрелян Красимир Каменов – Къро. „Криминален авторитет“: Кой беше Красимир Каменов-Къро
    • 26 май: След бурната реакция, в пленарната зала текстовете за съдиите отпадат. Парламентът приема, че до три месеца трябва да започне процедура за избор на нови членове на съвета.
    • 29 май: Гешев отправя питане до Конституционния съд дали може ВСС с изтекъл мандат да го отстрани. Президентът връчва втория мандат за кабинет, но настоява да бъде върнат неизпълнен заради разпространения запис от заседание на „Продължаваме промяната“, в което съпредседателите Кирил Петков и Асен Василев говорят за неформални договорки с Еврокомисията, смени в спецслужбите, чистки в администрацията и осигуряване на властови гръб преди местните избори.
    • 30 май: Президентът дава знак, че не бърза с обнародването на текстовете за механизма за разследване – те не излизат в редовния брой на „Държавен вестник“. Докато не бъдат публикувани, процедурата за отстраняване изисква голямо мнозинство във ВСС. В късния следобед Софийската градска прокуратура предлага на Гешев да поиска от парламента сваляне на имунитета на Бойко Борисов
    • 31 май: Борисов отказва да свали сам имунитета си. Любена Павлова, бивша съпруга на известния като водач на неформална група със силно влияние в прокуратурата Петьо Петров – Пепи Еврото, заявява, че тъкмо той е автор на писмото, с което Гешев обяви, че му е поискана оставката. ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ подновяват разговорите за кабинет, замразени след огласяването на записа. И седнали на една маса в „Осемте джуджета“…
    • 1 юни: Пленумът на ВСС реши да изслуша Борислав Сарафов, Ясен Тодоров и израелския експерт по първото искане за отстраняване на Гешев.
    • 2 юни: Парламентът гласува поправки в Закона за съдебната власт, с които извади Националната следствена служба от прокуратурата. В Държавен вестник са публикувани промените за механизма за контрол на главния прокурор.
    • 5 юни: Пленумът на ВСС откри втората процедура по предсрочно отстраняване на Гешев и я обедини с първата. А Гешев атакува пред Конституционния съд промените в НПК и ЗСВ, с които се въвежда ефективен механизъм за разследване на главния прокурор.
    • 6 юни: България отново има редовно правителство – кабинетът „Денков- Габриел“. То е с мнадата на „Продължаваме промяната – Демократична България“ и с договорка с ГЕРБ за ротация на премиери и други приоритети. За него знаково гласуват и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и санкционираният по „Магнитски“ депутат Делян Пеевски, които обявяват, че това е подкрепа за реформата на конституцията. Продължава и играта на време и нерви: Гешев внесе в парламента допълнителни материали по „Барселонагейт“ за имунитета на Борисов.
    • 7 юни: Пеевски е избран за член на комисията по конституционни въпроси, а партията показа, че иска водеща роля в съдебната реформа.
    • 8 юни: В продължение на 14 часа ВСС обсъжда искането за предсрочно отстраняване на Гешев. Шестимата членове на прокурорската колегия оттеглят първото си искане като за обсъждане остава само второто. ВСС разпитва Ясен Тодоров, Борислав Сарафов и служителка в администрацията на прокуратурата. Гешев се отказва да прави обявеното обръщение към нацията от държавните медии. „Много раними същества“: Отстраняването на Гешев продължава
    • 9 юни: Гешев внесе искане да бъде изслушан от парламента при закрити врата за дела, свързани с корупция по високите етажи на властта. В парламента ДПС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ водят разговори за конституционни промени. Делян Пеевски обяви, че обсъждат премахване на фигурата на главен прокурор
    • 12 юни: Съдебният съвет освободи Гешев със 16 гласа „за“ и 4 „против“. Решението им отива при президента, който може да го подпише или да откаже
    • 13 юни: На връх рождения ден на Борисов, Гешев ще говори за „Барселонагейт“ и казуса с кюлчетата пред евродепутати. Той ще бъде изслушан на извънредно заседание в мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и основни права Европейския парламент в Страсбург.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar