65 водещи учени възразяват срещу правилника за степени и длъжности
В Ъ З Р А Ж Е Н И Е
срещу Правилника към Закона за развитие на академичния състав
Стимулирането на българските учени да провеждат научните си изследвания на ниво, съпоставимо със световните тенденции и стандарти, е единственият път към достигане на високи научни постижения с потенциал да допринесат за разработването на иновативни и високотехнологични продукти. Постижение е опитът да се въведе ред в българската наука чрез Изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ, ДВ, бр.30 от 3.04.2018 г.) и Правилника към ЗРАСРБ, приет с постановление №122 на МС от 29.06.2018 г. Въвеждането на минимални национални изисквания е стъпка, която заслужава да бъде приветствана. Положителен е стремежът ясно да се разграничат изискванията за всяко стъпало от кариерното развитие на учените по отделни научни области и/или професионални направления. Най-сетне се обръща внимание на плагиатството и нагласените журита. Очевидно е желанието на съставителите на Правилника да ограничат броя на фалшивите доценти и професори. Приветстваме публикуването като „справка“ в интернет на всички предложения и тълкувания, направени от български учени под формата на обществена консултация.
Поводът за настоящото възражение е включването на противоречиви и недостатъчно добре обмислени наукометрични показатели (брой минимални точки за групи показатели) и разпоредби в Правилника и немотивираното отхвърляне на разумните предложения в обществената консултация.
Минималните национални изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности са насочени към оценка единствено на количеството на научната продукция и
не отчитат нейното качество
Според нас предложените критерии не стимулират задълбочени научни изследвания и качествени публикации на резултати от тях, което в световен мащаб би повишило доверието към българските университети и научни организации. Тревожи ни и фактът, че предложените промени в Правилника не са в съответствие с критериите и показателите за институционална оценка съгласно Правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, издаден от министъра на образованието и науката (ДВ 54/29.06.2018 г.). Нашето мнение е, че текстът на Правилника трябва да бъде основно преработен и подобрен с активното участие на екип от най-авторитетни учени. Недостатъците на Правилника, особено видни в областта на природните науки, ни карат
да подозираме лобистки интереси
На практика учените трябва да работят по два коренно различни подхода: а) публикации в престижни списания с висок импакт-фактор в научната област (Q1) за висока институционална оценка и б) „бързи“ статии с малко съавтори в непрестижни списания за своето кариерно развитие.
Докато предложенията и мненията по Правилника са достъпни до всеки българин, не ни е ясно кои са създателите на Правилника – те са анонимни. Буди недоумение фактът, че при изготвянето на Правилника не е използван потенциалът на учените от БАН, която, без всякакво съмнение, е водещата научна организация в страната.
Прегледът на „справката, отразяваща постъпилите предложения“, показва, че много голям брой български учени най-добросъвестно и справедливо са отбелязали съществени слабости в Правилника. Огромната част от техните предложения обаче „не се приемат“. Една от причините за отхвърляне на предложенията им се формулира по следния начин: „след задълбочено обществено обсъждане с всички заинтересовани страни“!!! Не бихме искали да коментираме това невярно твърдение.
Възгледите на анонимните автори на Правилника са в явно противоречие с мнението на водещи учени
в областта на природните науки
физика, химия, биология, науки за Земята и медико-биологични науки, както и технически науки. Целта на нашето възражение е да се посочат някои елементи от Правилника, засягащи развитието на учените от природните науки, които са дълбоко погрешни:
1. Трябва да отпадне предложението за „делене на точките на броя автори“ по група показатели Г за Област 4. При природните и при техническите науки съществува необходимост от работа в творчески колективи за постигане на високи научни резултати, често пъти с интердисциплинарен характер. Предложеното точкуване с брой съавтори в знаменателя ще демотивира такъв тип сътрудничество в последващи публикации. При това приетото правило не важи за броя на цитиранията!
2. Принципен недостатък на критериите Г7 и Г8 е, че се пренебрегва качеството на списанията, в които са публикувани статиите. Списанията се разделят на реферирани и нереферирани, при това със скандално ниското съотношение 40:20 точки. Възприетата точкова система ще сведе до нула добрите намерения. Поощряват се нискокачествени научни изследвания. Най-обективният показател е рейтингът Q1 – Q4. Статия в престижно списание в дадена област е постижение, което трябва да се поощрява и да се оценява високо! Според Правилника, докторант, публикувал в списания с категория Q1, се нуждае от 3 статии, ако се приеме, че всяка негова статия включва средно 5 съавтори, докато негов колега може да набере необходимите точки само от една статия в списание с още един съавтор, което не попада дори в категория Q4. Стига се до порочно принуждаване на учен, публикуващ в световноизвестни списания, да публикува статии и в нискокачествени списания, само и само за да получи изискваните точки от броя статии. (Изказаното мнение не означава, че не следва да бъде насърчавано публикуване в качествени български списания). Заличаването на разликите в качеството на списанията, в които се публикува,
води до „уравниловка“
в национален мащаб. Необходимо е да се въведе задължително изискване за представяне на публикации в списания с импакт-фактор за всички научни степени и длъжности. Утежняването на критериите за публикациите, без да се дават бонуси за публикации в „топ списания“, ще доведе до блокиране на израстването (хабилитация) на кадрите в някои силни научни звена. Необходимо ли е да се включат в Правилника показатели Г, след като има показатели В за кандидат-доценти и кандидат-професори?
3. Група показатели Е за природни науки: В сериозните академични общества един от основните наукометрични показатели са цитиранията в световните бази данни. Груба грешка е да се смесват импактни цитати с такива в нереферирани източници. Броят се цитиранията само на тези публикации, с които кандидатът участва в конкурса и които не са използвани в предишни процедури. Не е без значение обаче и какви са цитиранията на кандидата изобщо за цялата му научна кариера. Това заслужава да бъде отделен показател за процедурите по избор на професор и доцент. Както вече споменахме, принципът на разделяне на получените точки на броя на авторите не е спазен при цитирането (вж. забележка 1).
4. Професура: Професурата е доказателство за създаване на школа или ръководство на научна група, следователно сериозен бонус трябва да има, ако кандидат-професорът има поне един защитил докторант. Не можем да приемем за нормален факта, че се появяват доста „професори“, които не са ръководили докторанти!
Не можем да приемем за нормален факта, че при нас често пъти професори стават учени в твърде напреднала възраст (получили са най-сетне необходимия брой точки!!), а в развитите страни професори стават млади хора в своята най-активна възраст. Следва да се завиши броят на необходимите цитирания, тъй като професурата е признание за научна продукция, достъпна до широка международна аудитория.
5. Научна степен „доктор на науките“: Тя е силно подценена. В критериите от група F тя носи 40 точки, толкова, колкото се получават при научно ръководство на един докторант!!! Това е явно недоразумение. Степента „доктор на науките“ (дн) е изцяло научна, а не „научна и образователна“, и обикновено се придобива след много години интензивна научна работа. За „дн“ се дават 40 точки, но те са много малко, ако се вземе предвид факта, че за защита на „дн“ при физици и химици е необходимо представянето на най-малко 20 качествени публикации в реномирани списания. Крайно несправедливо е включеното в закона изискване публикациите към дисертацията за придобиване на научната степен „доктор на науките“ да не се зачитат при бъдеща хабилитация за „професор“.
Чрез настоящото възражение искаме да обърнем внимание на някои от съществените недостатъци на Правилника и да апелираме за преработката му с участието на доказали се учени. Според нас слабостите в Правилника не са от полза на нито един университет или научна организация, извършващи сериозни научни изследвания. Основният ефект от новите изисквания е лавина от маргинални „наукообразни“ публикации, монографии и студии, които не допринасят за желаното от всички ни издигане на нивото на научните изследвания. Призоваваме Ви към решение за промяна на Правилника, съобразена с международните правила и стандарти.
Подписали
Академици: Александър Александров, Атанас Атанасов, Петя Василева, Васил Големански, Евгени Головински, Иван Гуцов, Ангел Гълъбов, Иван Загорчев, Иван Иванов, Ячко Иванов, Петър Кралчевски, Тодор Николов, Александър Г. Петков, Богдан Петрунов, Александър Попов, Васил Сгурев, Борис Тенчов, Иван Тодоров, Станимир Троянски, Минчо Хаджийски, Христо Цветанов, Иван Юхновски.
Чл.-кореспонденти: Красимир Атанасов, Петър Атанасов, Вася Банкова, Николай Витанов, Костадин Ганев, Григор Горчев, Михаил Давидов, Андрей Даниел, Красимир Данов, Димитър Димитров, Стефан Драгоев, Венелин Живков, Иван Илчев, Димчо Кашчиев, Андон Косев, Йорданка Кузманова, Светлана Куюмджиева, Иван Митов, Христо Найденски, Васил Николов, Емил Нисимов, Атанас Павлов, Румен Панков, Емилия Пернишка, Петко Петков, Валентина Петкова, Иван Пожарлиев, Илза Пъжева, Илия Рашков, Чавдар Славов, Димчо Солаков, Лозан Спасов, Тони Спасов, Ангел Стефанов, Чавдар Стоянов, Иван Томов, Драга Тончева, Константин Хаджииванов, Стефан Хаджитодоров, Емил Хорозов, Стефан Христов, Димитър Цалев, Николай Цанков.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте