Между 2,5 млрд. лв. и 3,5 млрд. лв. са приходите за криминалния свят от незаконната търговия с цигари в България за периода от 2007 до 2016 година. Това са изводите от доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван вчера. Най-големи са приходите през 2010 г., когато според доклада те са между 450 и 640 млн. лв. През 2016 г., въпреки свиването на незаконната търговия, те се оценяват между 120 и 170 млн. лв.
„Това е ресурс, които в голямата си част се влива в организираната престъпност и създава възможности за корумпиране по високите и ниските етажи на властта“, смятат икономистите. Въпреки спада на незаконната търговия с цигари през последните години до около 7% от общия пазар през 2016 г., негативните ефекти остават сериозни. За 2016 г. този дял се е равнявал на близо 1 млрд. къса незаконни цигари, които са ощетили бюджета на страната с 200 млн. лв., изчисляват икономистите. Според тях това биха били приходите за хазната от акцизи и ДДС, ако тези цигари бяха потребени легално. В пиковия момент за незаконната търговия – през 2010 г., потенциално пропуснатите приходи за бюджета са надвишавали 800 млн. лв., изчисляват още от ИПИ.
Незаконната търговия при тютюна за пушене достига над 75% от общия пазар, което се равнява на около 646 тона насипен тютюн (нарязан тютюн), който се продава на килограм, опакован в пликове без етикет и извън законните канали за продажба, пише в доклада. Въпросните 646 тона насипен тютюн са равносилни на 861 млн. къса еквивалент на класическа цигара – 0,75 грама на цигара. Цели 86% от незаконния насипен тютюн на пазара е с местен произход, тоест произведен в България, коментират от ИПИ.
Данните сочат, че немалка част от незаконната търговия е с източник вътре в страната. За това говорят брандовете на намерените кутии, непредназначени за местния пазар, ефектите от проведените кампании в страната и видимото преливане на количества между нелегалния и легалния пазар на цигари през последните няколко години. Това, според ИПИ, означава, че борбата с незаконната търговия не следва да се насочва само и единствено към опазване на границите, а и към по-ефективен контрол спрямо производството на цигари в страната.
Според анализа прегледът на развитието и ефектите от акцизната политика в България дава и някои поуки за общоевропейските политики. „В процеса на хармонизиране трябва да се отчитат разликите в социално-икономическите фактори и особено разликите в платежоспособността. Огромният ръст на незаконната търговия в България и други страни от Източна Европа в първите години на членството можеше да бъде избегнат при по-внимателно поставяне на целите и далновидна политика по догонване. Към 2018 г. страните членки на ЕС достигнаха новите минимални нива, както и в България, от 90 евро акциз на кутия цигари, с което ЕС се утвърди като икономическия блок с най-тежко облагане на най-разпространените тютюневи продукти. От ИПИ препоръчват в запазване на нивата на облагане и фокус върху борбата с незаконната търговия.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar