Всеки втори, получил българско гражданство по облекчена процедура заради особени заслуги към държавата, е спортист. Това се разбира от отговор на правосъдния министър Атанас Славов на въпрос от депутатката от ПП-ДБ Кристина Петкова. Тя има и няколко въпроси по темата с гражданството и към спортния министър Димитър Илиев. Като например къде се е състезавал и къде се състезава в момента всеки един от спортистите, получил българско гражданство по улеснената процедура. Министърът на спорта обаче все още не е отговорил, макар и въпросите към него да са отправени в същия ден като тези към Славов.

От отговора на правосъдния министър става ясно, че за периода от началото на 2008 г. до края на август т.г. са образувани 392 преписки за придобиване на гражданство по заслуги. Съветът по гражданство към министерството е решил да не бъдат уважени 52 предложения. Изредени са три групи причини за това – не е обоснован интересът на България; предложението не е направено от министъра, отговарящ за съответната област, в която работи кандидатът за гражданство; има отрицателно становище от МВР и/или ДАНС.

От всички 392 преписки обаче 185 са по инициатива на министъра на спорта, който пък прилага документация от съответната спортна федерация. Мотивите са предимно, че България има интерес от натурализацията заради бъдещото участие на спортиста в националния отбор.

Данните за 2022 г. от президентството, което издава указа за българско гражданство, показват, че по заслуги българи са станали 8 души. Според доклада България е имала интерес да ги натурализира за развитие на българския спорт: баскетбол, класическа борба, кикбокс, футбол. Всички тези предложения за придобиване на българско гражданство са били направени от спортния министър. Година по-рано по заслуги е дадено гражданство на 15 души, 9 от които спортисти.

В началото на 2023 г. след битка по Закона за достъп до обществена информация mediapool разкри, че всеки десети, получил гражданство по заслуги е футболист, както и че спортистите получават скоростно гражданството си за заслуги за разлика от лекарите например. „Сега“ е разказвал историята на иранския лекар д-р Абдулах Заргар, който чака 6 години за българско гражданство. Неговият случай не е изключение.

За заслуги, през 2015 г., българско гражданство на изпроводяк е получил и дългогодишният председател на Управителния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ Сергей Андронов. Няколко месеца по-късно Андронов заминава за Русия, за да поеме управлението на рафинерията в родния си град Перм. Но българският му паспорт остава, а с това и лесния достъп до ЕС.

През пролетта на м.г. влезе в сила промяна в закона, с която беше премахната възможността за получаване на т.нар. „златни паспорти“ – гражданство срещу инвестиции. Това е друга вратичка, която усилено се ползваше, без никой да следи за инвестициите.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar