Богати американци, обединили се в организацията „Патриотични милионери“, поискаха сами да плащат по-големи данъци, тъй като по време на пандемията все повече хора страдат, а техните богатства се увеличават.

Те отправиха общ призив към политическите и бизнес лидери, които участват в тазгодишното онлайн издание на Световния икономически форум в Давос: Накарайте ни да плащаме повече данъци!

Патриотичните милионери насърчават сами преструктурирането на американската данъчна система така, че заможните да плащат по-голям дял от доходите си в данъци.

С какви точно суми са готови да се разделят тези богати хора?

70% пределна данъчна ставка, 77% данък върху имотите и 3% върху всеки долар над $ 1 милиард нетна стойност на богатството, уточнява „Форбс“, описвайки различните планове за облагане на свръхбогатите. Те набират скорост в американския политически дискурс.

Факт е обаче, че сред 100-те патриотични милионери липсват имената на най-богатите 10-има в света, които по данни на сп. „Форбс“ са Джеф Безос, Илон Мъск, Бернар Арно, Бил Гейтс, Лари Елисън, Лари Пейдж, Сергей Брин, Марк Зукърбърг, Стив Балмър и Уорън Бъфет. От началото на пандемията през март 2020 г. тяхното общо състояние е нараснало от 700 млрд. на 1,5 трилиона долара.

Популярните имена, подписали призива до форума в Давос, са Абигейл Дисни, наследницата на империята Disney, както и Ник Ханауер, американски предприемач и ранен инвеститор в онлайн гиганта за търговия на дребно „Амазон“.

Останалите са американци с различни бизнеси с годишни доходи над $ 1 млн. и/или активи над $ 5 млн., които се ангажират да повишат минималната заплата, да се борят с влиянието на големите пари в политиката и да развиват прогресивна данъчна структура.

„24 часа“ попита

трима от

българските

предприемачи,

които попадат

в класациите

за богати

у нас, как гледат на подобен призив за увеличаване на данъците на милионерите, за да се подкрепят бедните по света.

Трудно подобна американски идея, макар и атрактивна, би била приложима в България. У нас трябва да се вдигне събираемостта на данъците, а богатите да подкрепят социални проекти.

Така може да се обобщят с няколко думи позициите на Красен Кюркчиев – собственик на „Фикосота“, на Красимир Дачев – собственик на „Свилоза“, и на Борис Колев – социален предприемач, инвеститор в над 15 компании. (Виж повече по-долу)

100-те американци признават в призива си до форума в Давос следното: Като милионери ние знаем, че настоящата данъчна система не е справедлива. Повечето от нас могат да кажат, че докато светът претърпя огромно страдание през последните две години, нашето богатство нарасна по време на пандемията. Въпреки това

малцина от нас

са платили

справедлив

дял данъци

Въпреки огромния напредък в технологиите например гениите на XXI век не могат да преодолеят фундаментални проблеми като световния глад, ниското ниво на образование, оскъдните медицински услуги и недостига на животоспасяващи ваксини в различни райони.

Дойде моментът, в който самите милионери и милиардери се обявяват против практиката богатите да увеличават състоянието си за сметка на бедните.

Законите в повечето страни извън Европа и Южна Африка са написани така, че най-заможните хора не плащат данъци по активи като недвижими имоти, произведения на изкуството, включително и акции.

Облагането на тези материални ценности се случва единствено при тяхната продажба.

Затова в практика на богатите се превръща

да не държат

парите си в брой,

а да ги

инвестират и

предпазят

от данъци

Чрез тази „малка“ уловка дори сравнително скоро приетият 15-процентен „данък богатство“ се обезсмисля.

Според проучване, проведено от „Патриотичните милионери“ съвместно с неправителствената организация „Оксфам“, прогресивен данък върху богатството, започващ от 2% при притежание на повече от $ 5 млн. и нарастващ до 5% за милиардерите, може да събере $ 2,52 трилиона в световен мащаб – достатъчно за овладяването на бедността за 2,3 млрд. души и гарантиране на здравни грижи и социална защита за хората, живеещи в страни с по-ниски доходи.

През 2021 г.

Световната

банка призова

държавите

да обмислят

данък върху

богатството,

за да помогнат за намаляване на неравенството, да попълнят държавните хазни, изчерпани от схемите за подкрепа в условията на пандемия, и да си възвърнат социалното доверие. От началото на COVID кризата обаче подобни данъчни схеми са въвеждани само в Аржентина и Колумбия.

На този фон неотдавна бе представен доклад, публикуван във в. „Ню Йорк таймс“, който предизвика масов обществен отзвук с твърдението, че 400-те най-богати американци са платили на държавата по-малко в сравнение с други работнически групи по данни за доходите им през изминалата година.

Проучване, публикувано от „Оксфам“, гласи, че състоянието на 10-те най-богати хора на планетата се е удвоило от началото на пандемията – от $ 700 млрд. на $ 1,5 трлн., докато над света е надвиснала глобална икономическа криза.

Резкият скок на богатството на най-заможните хора през последните години накара над

130 държави да

се споразумеят

за глобален

корпоративен

данък от 15%,

но групата от Давос смята, че богатите трябва да допринасят повече за общото благо. Говорител на Световния икономически форум заяви, че плащането на справедлив дял данъци е един от принципите на форума, а данъкът върху богатството може да бъде добър модел за следване. Такъв нагледно е приложен в Швейцария, където е базирана и организацията.

Красен Кюркчиев: По-важно е да има добра събираемост

Не съм аз човекът, който ще дава акъл как да се вдигат данъците било на богатите, било на когото и да е. По-скоро би трябвало да се увеличи събираемостта, ако искаме обществото да получи обратно онова, което богатите печелят, коментира собственикът на „Фикосота“ Красен Кюркчиев.

„Събираемостта никога няма да е 100%, но може да бъде по-висока или по-ниска. И сега данъчното облагане у нас предизвиква движение на капитали в една или друга посока. Бизнесмени от други държави си регистрират фирмите тук заради данъците. Тяхното вдигане ще ги накара да дерегистрират фирмите си, от което обществото не печели. Затова смятам, че разковничето е в повишената събираемост“, обясни Кюркчиев. Другият начин, по който богатите могат да върнат обратно на хората част от спечеленото, е да помагат на различни инициативи. „Доста хора и у нас го правят“, подчерта Кюркчиев.

„Примерите със супермилиардерите обаче са друго нещо – техните богатства са такива, че на практика не могат да бъдат похарчени в рамките на човешки живот дори ако прибавим и наследниците им. Затова масова практика в западния свят е част от тези богатства да се даряват през фондации, в които има строга отчетност за какво се изразходват парите. Не вярвам в тези държави да се стигне до по-високо данъчно облагане или поне не заради този призив, защото специално в САЩ то и сега е доста високо“, подчерта собственикът на „Фикосота“.

 

Борис Колев, социален предприемач: Трябва справедливост, за да не може милиардер да плати 2% данък, а останалите – 10 на сто

По време на пандемията най-богатите станаха още по-богати, защото са добри в изкарването на пари, но платиха много по-малки пропорционални данъци, защото могат. Призивът в момента не е към по-високи, а към справедлива глобална данъчна система, обясни Борис Колев, социален предприемач.

Докато има понятие като „данъчен рай“, богатите ще стават по-богати. Призивът сега е да не се допуска повече хората да плащат например 10% данък върху доходите, както в България, а милиардери да плаща 2%, защото се облагат в юрисдикция с по-ниски данъци.

Трябва да е справедливо за всички, тогава правителствата ще се борят за привличане на средства от данъци не с вратичките, които оставят за богатите, а с прозрачност, честност, стратегия и морал.

 

Красимир Дачев: На светлинни години сме от милиардерите в САЩ

Нелепо е тук, в България, да призоваваме държавата да вдига данъчното облагане, както и изобщо да се сравняваме с американските или със световните милиардери, реагира собственикът на „Свилоза“ Красимир Дачев.

„Те се занимават с авангардни неща, а ние трябва да подменяме една енергоемка индустрия, която като концепция е от средата на миналия век. Това, с което произвеждаме, са стари съветски технологии, които пък руснаците са откраднали навремето от победена Германия.

В момента гледаме всеки ден цените на тока и на практика караме ден за ден. На светлинни години сме от тях. Иначе моите поздравления за това, че сами предлагат богатството си в полза на обществото, но ние тук нямаме такова богатство – мъчим се да не спираме съвсем производството и някак да оцелеем“, обобщи Дачев.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar