Възлагането на Министерския съвет да обявява извънредна епидемична обстановка е противоконституционно и тази промяна в Закона за здравето трябва да бъде отменена. Това твърдят в становищата си пред Конституционния съд (КС) двама юристи – проф. Васил Мръчков и адвокатът по медицинско право Мария Шаркова. Освен тях двамата становища по това дело до момента са предоставили двама лекари – проф. Камен Плочев, проф. Тодор Кантарджиев (становищата вижте тук).

Делото пред КС бе образувано в средата на май по искане на президента Румен Радев. Според него новите текстове в чл. 63 от закона, не отговарят на конституционните стандарти, според които основни права могат да бъдат ограничавани само временно в изключителни случаи и по реда на закон. Президентът не приема подмяната на извънредното положение с нов режим на извънредна епидемична обстановка, което беше мотивирано единствено с това да се заобиколи конституцията и това правомощие на Народното събрание да се прехвърли на Министерския съвет, който да взема решение за обявяването й след оценка от държавния здравен инспектор на опасността за живота и здравето на хората, която се извършва по формални критерии . В резултат съществува риск от налагане на непропорционално ограничаване на правата на гражданите, се казва в искането на държавния глава. Освен това, законът не определя максимално допустим срок за продължаването на извънредната обстановка, само обявява, че тя се налага временно, като оставя преценката на МС.

Становищата на юристите

Тези аргументи в искането на президента се поддържат и в двете становища на проф. Мръчков и адвокат Шаркова, като и двамата сочат допълнителни основания за противоконституционност.

„Извънредната епидемична обстановка“ е вид „извънредно положение“, заместването на „положение“ с „обстановка“ с нищо не променя същността на конструкцията, коментира проф. Мръчков. Водещ е терминът „извънредно“, като и двете са свързани с понятието „бедствие“, което е изведено в Конституцията. Разликата между двете е само в това, че при извънредната епидемична обстановка бедствието има единствено медицински характеристики – епидемия от опасна заразна болест, докато извънредното положение може да бъде предизвикано и от земетресение, наводнение, пожар и много други, включително и епидемия. Според Конституцията извънредното положение може да бъде обявено само от Народното събрание със закон, защото води до ограничаване на основни права на гражданите. В този смисъл прехвърлянето на това правомощие на МС е противоконституционно. Проф. Мръчков припомня основен принцип в законотворчеството, че еднаквото основание изисква и еднакви решения. Конституцията предлага единно понятие за бедствие, независимо от причините, и правният режим за противодействие трябва да е един и същ. Извънредната епидемична обстановка е само специфична проявна форма на извънредното положение.

Адвокат Шаркова също смята, че извънредната епидемична обстановка е вид извънредно положение, което по силата на закона може да се обяви за конкретни болести – холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне. Това са различни заболявания, при които и локализацията на инфекцията и начинът на предаване са различни, следователно различни трябва да са и противоепидемичните мерки за тях, но в закона те са изброени само примерно. Дава и пример – при епидемия от малария е излишно да се носят предпазни маски.

Шаркова също смята,че критериите за оценяване на непосредствената опасност за здравето на хората са неясни – „висок епидемичен потенциал“, „епидемично разпространение“ и др. Част от тези условия могат да съществуват непрекъснато във времето, следователно – да се установява опасност, налагаща обявяване на извънредна обстановка по всяко време и за неограничен период. Сочи като пример условието да има заболели медицински специалисти, без да се посочва техният брой, което означава, че е достатъчно да има и двама болни лекари от съответната болест. Тя определя като неудачно законово решение даването на еднакви правомощия на здравния министъра и на директорите на РЗИ да обявяват извънредна обстановка за дадена територия, което може да доведе до противоречащи си и взаимноизключващи се ограничения.

Становищата на лекарите

Проф. Камен Плочев се ограничава до строго професионална материя и разяснява понятията за заразна болест, епидемичен риск, подходящи противоепидемични мерки при особено опасни инфекции или непозната зараза, която се разпространява като взрив.

Проф. Кантарджиев пък прави кратък преглед на мерките, предприети в България и чужбина, но също така отправя и предупреждение към КС, което донякъде звучи като ултиматум – за „опасността“ да бъде подкопано доверието на обществото към превантивните мерки от изказваните различни мнения. Това, казва проф. Кантарджиев трябва да се отчита при вземане на решението на противоконституционност, защото „КС е с изключително висока сила на влияние и неговите решения могат да променят общественото мнение и да повлияят на изпълнението на мерките за контрол на епидемията“.

Евентуално решение на КС, с което да се обяви законът за противоконституционен, би дало ново основание да се атакуват в съда всички заповеди на здравния министър, издадени на основание въведената извънредна епидемична обстановка след 13 май. Обявяването на тези заповеди за невалидни пък от своя страна би довело до множество искове за обезщетения за вреди от потърпевшите от тях – било заради нереализирано пътуване в чужбина, спрени полети, осуетени бизнеспланове и др. Иначе юристи сочат, че заповедите и сега могат да се обжалват като незаконосъобразни, тъй като от правна гледна точка са крайно неиздържани.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar