Следим непрекъснато не само горивата, но и банки и застрахователи. Целта ни е не да санкционираме, а компаниите да спазват правилата на лоялната конкуренция Не съм чувала в друга държава да има практика за ограничаване на надценка, цените се определят от търсене и предлагане Готвим промяна в закона, с която ще има нова методика за санкциите Най-често срещани са нарушенията при реклама на хранителни продукти, напитки и стоки за бита, казва Юлия Ненкова, председател на Комисията за защита на конкуренцията. С нея разговаря Девора Недялкова

– Г-жо Ненкова, през тази година се произнесохте по редица големи сделки от няколко сектора – банковия, медийния, енергийния и т.н. Какво показва това движение за бизнес климата у нас?

– Сделките, които се извършват под различни форми на национално, европейско или световно ниво, оказват отражение върху бизнес климата в страната.

В някои сектори – например в банковия, се откроява процес на консолидация. През 2017 г. КЗК се произнесе по сделката за придобиването на ОББ от Кей Би Си Банк, през 2018 г. оцени сделката между Инвестбанк и ТБ „Виктория“, а в момента тече производство по подаденото от Банка ДСК уведомление за придобиване на едноличен контрол върху Сосиете Женерал Експресбанк и неговите дъщерни дружества в страната.

Комисията има правомощието да оценява концентрации между предприятия, които попадат в приложното поле на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). За всяка конкретна КЗК извършва обективна оценка на очакваните ефекти върху пазара, т.е. прави прогностичен анализ относно промяната в структурата на търсенето и предлагането.

Практиката показва, че по-голямата част от концентрациите не вредят на конкуренцията. Принципно обединяването на ресурсите на участниците в дадена концентрация води до оптимизиране на разходите, което рефлектира върху цените и качеството на предлаганите от тях стоки и услуги. Увеличава се и стремежът на предприятията да инвестират в иновации, като разработване на нови продукти, технологии и др.

Някои концентрации обаче биха могли да увредят конкуренцията на съответния пазар чрез създаване или увеличаване на пазарната мощ. В тези случаи обединеното предприятие едностранно или в координация с конкуренти може да увеличи цената над конкурентното равнище за значителен период от време, да влоши качеството на предлаганите стоки или услуги или да ограничи инвестициите.

Основната цел, която преследва КЗК при оценка на концентрациите, е да идентифицира именно тези от тях, които биха имали негативен ефект върху конкуренцията. При такива случаи КЗК има правомощието да наложи на участниците в сделката мерки за запазване на конкуренцията или да забрани нейното осъществяване.

– Годината е доста натоварена за комисията.

– Наистина е много натоварена. През тази година сме, така да се каже, шампиони относно обществените поръчки. Работили сме по над 1000, като средно на ден минават по десет жалби. Имаме и производства по застъпничество, това са случаите, когато даден нормативен акт противоречи на конкуренцията. Тогава ние се самосезираме, правим производства, проучва се пазарът, вижда се дали нормативният акт отговаря на изискванията на закона, или нарушава конкуренцията. Изпраща се съобщение до всички заинтересовани ведомства – министерства, парламент и т.н,, в което им казваме, че трябва да го променят.

Относно нелоялната конкуренция сме проверявали веригите, застрахователите, най-наболялата тема в момента – горивата, и т.н. Знаете, че през 2013-а, 2015-а и 2017 г. бе направен секторен анализ за евентуални забранени споразумения и нелоялна търговска практика между бензиностанциите, т.е продавачите на горива.

Тогава се установи, че няма картел. Невинаги целта на КЗК е да санкционира. По-скоро да налага мерки, с които да улесни прозрачността и за потребителите, да няма нелоялни практики и забранени споразумения, цената да не се регулира по вътрешноведомствен начин.

– След анализа през 2017 г. изглеждаше така, че все едно КЗК забранява на веригите бензиностанции да обменят информация по отношение на цените, да си говорят…

– Как така да си говорят? Юристите го наричат забранени споразумения и нелоялна търговска практика. Когато има споразумение по отношение на цените, това е картел. В много европейски държави това е инкриминирано деяние. Ако те хванат в картел, те съдят. В България не е въведена наказателна отговорност, аз мисля, че това е крайна мярка. Но трябва да се предприемат мерки и да има дисциплина между конкурентите на който и да е пазар.

– В момента текат протести за горивата. Ако не се бяха случили те, щеше ли КЗК да провери отново сектора?

– Не е вярно, че сме се сетили сега. Сетили сме се още през 2013-а, 2015-а и 2017-а. Реагираме не само защото сега има протести, а защото следим пазара на горива. Благодарим и на гражданите, които подадоха сигнали и информация на комисията.

Сега е поискана информация от големите бензиностанции дали са изпълнени всички наши указания от предходния секторен анализ. Писмата са изпратени миналата седмица, очакваме отговорите, които ще влязат в новия анализ. Дали са изпълнили мерките, търговците трябва да докажат със съответните административни актове, които сме им предписали.

Знаете, че цената на горивата се формира от тази на суровия петрол, акциз, ДДС и търговска надценка. В момента има спад на цената на суровия петрол, падна до 66 долара за барел. Бензиностанциите в България реагираха, като намалиха цените с 13-20 ст.

– Невинаги целта на КЗК е да санкционира, но не е ли това най-ефективният начин за справяне с нелоялните практики?

– Санкционното производство се прилага, когато няма друг начин да се реагира. Но другите мерки дават много по-добър ефект и се дисциплинират компаниите. Ако не ги изпълнят, глобата е много висока, може да достигне до 10% от оборота за предходната финансова година. Това донякъде ги прави длъжни да ги изпълнят. Бяхме наложили при търговците на горива да спре обмяната на информация, въпреки че всички цени са на тотемите на бензиностанциите и всеки ги наблюдава.

– Щом се налага четвърти анализ, не означава ли това, че компаниите не се дисциплинират?

– Пак се връщам на момента с цената. Тя не зависи от самите продавачи на гориво, тя е сложен фактически състав. Непрекъснато следим наред с този на горивата и банковия, и застрахователния сектор. В момента тече секторен анализ на производството на електроенергия.

– Защо решенията ви по сделките за Нова телевизия и „Инерком“ бяха определени като прецедент?

– В своята практика досега КЗК за първи път постанови две забрани за концентрация между предприятия. Сделките засягат медийния и енергийния сектор. И двата са с обществена значимост, като сделката между „Инерком“ и ЧЕЗ е от стратегическо значение за България и би имала пряко отражение за националната сигурност. Затова наложихме забрана за концентрация, това решение в момента е във ВАС, очакваме произнасяне.

По сделката между „Инерком България“ и ЧЕЗ КЗК установи, че тя води не само до хоризонтални (на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи), но и до вертикални ефекти – на пазарите надолу по веригата. Те са на разпределение, снабдяване, на търговията с електроенергия и на свързаните с търговията услуги по координиране на балансиращи групи. Паралелно „ЧЕЗ Електро България“ и „ЧЕЗ Трейд България“ формират съществен пазарен дял в търговията на ток на свободния пазар. КЗК заключи, че се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група.

При анализа на сделката за придобиването на едноличен контрол от страна на „ППФ ТМТ Бидко 2 Б.В“ върху „Нова броудкастинг груп“ и дъщерните ѝ дружества комисията отчете водещите позиции на придобиваното предприятие в медийните услуги, финансовия и организациония му ресурс и възможността за икономии от мащаба и обхвата. Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще ѝ даде съществено предимство пред останалите участници на пазара на медийните услуги. КЗК стигна до заключението, че се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията.

– Г-жа Върбакова обаче излезе от пазара на фотоволтаици…

– Тя излиза, да. Но когато има висящ спор в съда, нито един административен орган не може да се произнася преди съда.

– Продължавате да налагате много глоби. Не трябва ли обаче усилията да са в повишаване на събираемостта им?

– Тази година имаме 100% събираемост на всички глоби, досега сме събрали 4 млн. лв., което не се е случвало никога в историята на КЗК. За административен орган това е абсолютно постижение. Тези пари отиват в държавния бюджет. От началото на годината до момента събираемостта е 5 пъти повече спрямо 2017 г. Това се дължи както на потвърждаване на санкции с окончателни решения на ВАС, така и на повишената събираемост на вземанията от наша страна. Почти всички решения, с които комисията налага санкции и глоби, се обжалват по съдебен ред. Висящият съдебен спор възпрепятства събирането им до приключване на делото.

Практиката на комисията е да пристъпва към събиране на вземанията веднага след влизане в сила на нейното решение. Както посочих, през 2018 година постигаме изключително висока събираемост, включително по отношение на малките по размер вземания. Възможността комисията да предприеме действия по принудително събиране на санкцията също дисциплинира предприятията.

– Какво показва практиката на КЗК относно големите глоби, плащат ли се?

– През 2018 г. бяха платени редица големи санкции, което според мен е проява на повишена отговорност от страна на предприятията. Бяха събрани санкции, някои от които са от порядъка на 200 хил. лв. и половин милион лв., а една е приблизително 2 млн. лв. Само незначителен брой дружества се опитват да избягат от заплащане на дължимите суми, но КЗК използва всички законови възможности за събиране на вземанията по принудителен ред.

Бих искала да обърна внимание, че когато бъде приета, а след това и транспонирана в нашето законодателство, наричаната за краткост Директива ЕСИ+, органите по конкуренция ще разполагат с много повече инструменти за трансгранично събиране на санкции. Това ще дисциплинира дружествата още повече.

– Обжалва ли Веселин Марешки вашето решение, с което го глобявате с над 170 хил. лв. заради дъмпинг?

– С решението от юли КЗК установява извършено нарушение от страна на „Трейднет Варна“, а не от страна на г-н Марешки като физическо лице. На дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 175 437 лв.

Комисията разполага с правомощия във всеки момент да извърши проверка и да установи дали дружеството е предприело действия за преустановяване на това нарушение. В практиката има примери, когато КЗК е налагала санкция в двоен размер при установено неизпълнение.

Срещу решението на КЗК е подадена жалба от страна на „Трейднет Варна“, преписката е изпратена на ВАС.

– Защо КЗК да се намесва, след като става въпрос за по-ниски цени?

– Когато фирма прави дъмпинг, това не е нищо друго освен цени, които не отговарят на разходите за производството. Така се нарушава конкуренцията, това не е в услуга на потребителите.

– Често се оказва, че се блокира определен търг, но фирмата е незаинтересовано лице и няма намерение да плати таксата за обжалване. Трябват ли по-строги законови изисквания в това отношение?

– Народното събрание прие изменения в Закона за обществените поръчки и фирмата трябва да докаже, че е заинтересовано лице по смисъла на закона. Един от начините е да покаже, че е изпълнявало същите поръчки, че предметът на дейност е свързан с поръчката. Ако не отговаря на тези изисквания, председателят на КЗК отказва да образува производство.

Другата много съществена промяна засяга спирането на процедурата, ако има такова искане в жалбата. Процедурата спира от момента на уведомяване на възложителя за образуване на производството пред КЗК и след като е платена държавната такса. По този начин възложителят не е възпрепятстван от недобросъвестни жалбоподатели.

Третата промяна, насочена също срещу злоупотребата с обжалване и облекчаваща производството, е свързана с начина за уведомяване на жалбоподателите, възложителите и заинтересованите страни. Те са длъжни да посочат електронен адрес или факс. Ако не посочат, се считат за редовно уведомени чрез публикуване на съобщение в публичния регистър на официалната интернет страница на КЗК.

– Има ли сектори, в които най-често се наблюдават нелоялни практики и обратното – такива, които не създават работа на експертите от КЗК?

– По отношение на практиката на КЗК в областта на нелоялната конкуренция може да се заяви, че се обхващат почти всички сектори от стопанската дейност. Най-често срещани са нарушенията при разпространението и рекламата на хранителни продукти, напитки и стоки за бита.

– Има внесени от група депутати промени в Закона за защита на потребителите, които дават право на министъра на икономиката да определя таван на надценката на някои храни. Защо КЗК е образувала производство по тези промени?

– КЗК ще се произнесе дали има нарушение на конкуренцията. Не съм чувала да има подобна практика в друга държава. Когато си в пазарна икономика, цените се определят от търсенето и предлагането. Не знам как с административни мерки може да ограничиш цени, това е мое лично мнение.

– Какво предстои в работата на КЗК догодина?

– Готова е промяна в Закона за защита на конкуренцията, очаквам да влезе в парламента. Предвижда се промяна на срокове, санкции и методиката за определянето им. От 1 януари влиза изменението за електронно възлагане на обществени поръчки.

CV

l Родена на 7 юни 1957 г.

l Завършила право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

l Специализирала е в Тюленския юридически университет в САЩ

l Била е директор на дирекция „Правна“ към Столичната община в периода 1999 – 2006 г.

l Била е председател на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация и

следприватизационен контрол

l От 2006 г. до юли 2016 г. е зам.-кмет на Столична община по направление „Законност, координация и контрол“

l Избрана от парламента за председател на КЗК на 29 юни 2016 г

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar