„Ще ти отвлека детето“, „Ще те закарам на червените фенери да работиш за мен“, тези неща ми каза мъж на български, като до него се чуваше жена, която също му говореше. За заплахите съм пуснала жалба в полицията“.

Това разказа пред „24 часа“ жена, пострадала от сестрите Тереза и Силвия Мюлер, които имат мрежа от български, белгийски и холандски фирми, чрез които са изпратили десетки българки на работа в чужбина като социални помощнички за възрастни хора.

Жената е получавала заплахите късно вечерта от белгийски телефон през 2016 година, когато си потърсила правата за 20 дни платен отпуск. За заплахите пострадалата е подала сигнал до полицията.

Много други жени, изпратени чрез фирми на Тереза и Силвия в Белгия и Холандия, са били измамени, като някои от тях вече успяха да осъдят сестрите Мюлер за неизплатени заплати. Над 10 други подготвят колективен иск, научи „24 часа“ от тях.

Част от жените, с които разговаряхме, помолиха да запазим анонимността им, защото се страхуват много от сестрите Мюлер и обкръжението им. В редакцията се пазят имената на жертвите, както и записи на разговорите с тях.

Звъннахме на двата мобилни телефонни номера, посочени към имената на Силвия и Тереза М. , които са на сайта http://careforyou.bg. На първия номер се включи телефонен секретар. На втория номер отговори жена, която не се представи, но настоятелно попита кой търси Силвия и Тереза.

Жената внимателно записа имената на журналиста от „24 часа“ и молбата му да говори със Силвия и Тереза. Тя обеща да им предаде, но категорично отказа да даде каквато и да е информация – включително дали са в страната, дали това е изобщо фирма CareForYou или „ГРИЖА ЗА ТЕБ“ ЕООД – и двете имена присъстват на сайта careforyou.bg, където се предлагат услугите за социални асистенти.

„24 часа“ е готов да публикува позицията на сестрите Мюлер, веднага щом решат да ни я предоставят.

Международно разследване на журналисти от Белгия, Холандия и „24 часа“ в България разкри мащабна схема, чрез която години наред е ограбван трудът на наши сънароднички в чужбина. Изплащани са им смешни суми на фона на договорите, които са подписвали с фирми на сестрите Силвия и Тереза Мюлер от Велико Търново.

Вчера авторитетното европейско издание euobserver.com публикува разследването на белгийските журналисти Рубен Бругнера и Майкъл Мериган пред многомилионната си аудитория.

Преди това разследването бе публикувано в белгийското списание Knack на 30 май 2018 г. и веднага предизвика скандал и дебат по темата в белгийския парламент, след като депутати повдигнаха въпроса към социалния министър. В същия ден вечерта бе излъчен документален филм по разследването в предаването Telefacts на белгийската телевизия VTM (филмът може да се гледа след безплатна регистрация в сайта на телевизията).

На 13 юни разследване по темата беше публикувано и в авторитетното холандско списание Groene Amsterdammer от журналистките Анук Хофкенс и Ясмин Пост. Ден по-късно „24 часа“ направи първата публикация по темата.

Още на следващия ден последва и реакция по темата от българското социално министерство, което е принципал на инспекцията по труда. От прессъобщението стана ясно, че в периода 2013-2018 г. Главна инспекция по труда в България е проверявала 24 пъти седем свързани фирми на сестрите Мюлер.

„Констатирани са нарушения, свързани с нерегламентираното командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, като заплащане на възнаграждения под минималното за приемащата държава, нерегламентирани удръжки, незаплащане с увеличение на положен труд на официални празници, работен ден, по-дълъг от законоустановения за Белгия, хората са изпращани без предварително да бъдат информирани за минималните условия на труд и др. За всяко установено нарушение са предприемани принудителни административни мерки, а за някои е търсена и административнонаказателна отговорност“, съобщават от инспекцията.

И уточняват: „Веднага след публикациите в белгийската преса от края на май, според които през различни български фирми, управлявани от едни и същи лица, в Белгия се командироват в разрез със закона работници за осигуряване на грижа на възрастни хора в домовете им, е започнала нова проверка в споменатите дружества. Към момента проверката продължава. По инициатива на Инспекцията по труда проверката се извършва съвместно с НАП.„

 

Международното ни разследване установи множество свидетелства на пострадали, от които става ясно, че години наред са извършвани не само административни нарушения, но и насилие, заплахи за живота и здравето на жертвите, както и заплахи да бъдат отвлечени децата им. Затова очакваме в близко време реакция и от МВР и прокуратурата, които до момента запазват мълчание по темата.

 

Междувременно на 13 юни, преди малко повече от седмица, Силвия Мюлер е регистрирала нова фирма в град Златарица, област Велико Търново – „Томмакс“ ЕООД. Предметът и на дейност започва с „посредническа дейност по наемане на персонал“, показват данни от Търговския регистър чрез Ciela. Това означава, че е много вероятно схемата около основната фирма Care4You, създадена от сестрите Силвия и Тереза, да продължи практиките си.

Още на 14 ноември 2016 г. в Белгия Тереза М., управителка на „Care4You“, е осъдена на 15 месеца лишаване от свобода. Подсъдимата дори не се е явила в съда по време на процеса. Тереза е трябвало и да плати глоба от близо 5 милиона евро. Това става ясно от съдебните регистри. До момента и двете наказания не са изпълнени и Тереза е на свобода.

„С човек като Тереза не може да се разговаря, аз съм безкрайно обидена, никой не ме е ругал така. Тя ни има за роби и ни го е казвала в прав текст. Посягала е физически на хора в офиса, това е система на поведение.“

„Ако видя Тереза, бих й казала всички „кирливи ризи“ право в очите, защото не съм роб и никой няма право да се подиграва с мен.“

„Ако видя Тереза, бих й казала да помни, че има Господ. 6 месеца съм работила без почивен ден!“.

„Ако видя Тереза, бих й казала, че ми е жал за нея.“

Това заявиха емоционално пред „24 часа“ четири българки, пострадали от престъпната мрежа, които се свързаха с нас след публикацията. Заедно с други жертви те подготвят колективен иск заради неизплатените си заплати и преживения тормоз и унижения.

Вижте по-долу какво още ни разказаха те, „24 часа“ ще продължи да следи темата.

 

Костадинка Стефанова: Заплашваха ме,

че ще отвлекат детето ми

Работила съм във фирма „Муленбург“. Имах приятелство във фейсбук с жена от Банско, която ми каза, че работи там и всичко е окей. Даде ми телефони на фирмата и се свързах с тях. Аз знам италиански. При жената, за която се грижех, е имало инцидент с българката преди мен – доколкото знам, тя не е искала да работи, парите, които е искала, не са били тези, които е получавала. Това са нещата, които съм чувала, но нямам нейни контакти, не знам името й. Жената, за която се грижех е германка в Белгия, знае италиански, немски, английски, затова ме изпратиха там по най-бързия начин, иначе трябваше да уча холандски. За 3 дни ме изпратиха там, казаха ми : „Тръгваш“.

Като заминах там, не ме чакаха – аз съм непознат човек в чужда държава. Те ме посрещнаха един час по-късно, беше тъмно – след 21,30-22 часа вечерта, беше си страшно, доста поплаках. Посрещна ме една координаторка, настаниха ме в квартира, там също имаше друга жена, но те не допускат да контактуваме помежду си.

3059 лева трябваше да получавам по договор, а ми превеждаха 700 евро заплата. Спираха ми пари за храна и за квартира,като за храната взимаха пари от мен, а и жената също купуваше. В същото време аз гладувах. Попаднах на много лош адрес, жената броеше хляба, абсолютно всичко, което се купува, и колко съм изяла.

След като се прибрах тук през 2016 година, в момента, в който си потърсих правата за 20 дни платен отпуск, навръх Великден започнаха да ми звънят от белгийски номер след 11 часа вечерта. „Ще ти отвлека детето“, „Ще те закарам на червените фенери да работиш за мен“, тези неща ми каза мъж на български, като до него се чуваше жена, която също му говореше. За заплахите съм пуснала жалба в полицията.

Имам намерения да си потърся правата, но бих предпочела да е групово.

На служителите на държавната агенция, които контролират такива фирми, бих казала, че корупцията е огромна. И корумпирани хора разрешават на хора като сестрите жени в България, които са в затруднено положение и в безизходица, да бъдат манипулирани с човешки живот.

Ако видя Тереза, бих й казала, че има Господ. 6 месеца съм работила без почивен ден, те не ни даваха контакти да се свържем с никоя българка.

В. И.: Наричаха ме „роб“, никой

няма право да се подиграва така с мен

Разбрах за работата във фирмата от една жена в Карнобат и от местен вестник, че се набират лични асистенти в Белгия. Посетихме офиса, където ни дадоха документи. Това бяха много листове, искахме да ги вземем да ги четем в хотела, но ни казаха, че документите не могат да се изнасят от офиса. Направи ми впечатление, че подписах договор за 3100 лева заплата, казаха ми, че ще бъда осигурявана на 2600 лева. Попитах каква заплата ще взимам, но никой не ми каза.

Около 10 дни след подписването на договора заминах. Първата заплата, която взех, беше 1340 лева – от тях ми удържаха застраховка. Казаха ми, че семейството е длъжно да ме храни, а те ми спираха пари за храна, за спане и за интернет. Последните 6 месеца взимах 1528 лева. Накараха ме да подпиша празни бланки, повече от 10 броя. Нямахме право да контактуваме с колежките.

Единият път, когато пристигнах, ме посрещна Силвия, другият път – Тереза. Когато пристигаме, те са много мили, но след като отидем на адреса и ако имаме проблеми и им звъним, никой от тях не си вдига телефона. Силвия ме нарече „роб“, написа ми, че се изправям като роб, че тя ме е хранила и ми е давала работа, а аз започвам да роптая. От Тереза също съм обиждана страшно много. Страхувах се, когато тръгвах, да не ме оставят по средата на пътя.

Не съм ги съдила, но смятам да подам жалба. Те ми превеждаха пари на базата на минималната българска заплата. На 28-ми пътувах за България и на 29 паднах и си разрязах крака, исках да си пусна болничен, а те ми приключиха договора на 28-и.

На служителите, които проверяват фирмите, искам да им кажа да не се подиграват с човешкия труд. Аз не съм отишла от хубаво там, но не съм отишла и да се подиграват с мен.

Ако видя Тереза, бих й казала всичките й „кирливи ризи“ в очите, защото не съм роб и никой няма право да се подиграва с мен. Семейството плаща 2650 евро, а аз получавам 1528 лева последните месеци. Това е подигравка. Работех денонощно, нямала съм изобщо почивни дни в последните 6 месеца. Разрешаваха ми да се разхождам от 9 до 10, жената, за която се грижех ставаше през 2 часа всяка вечер – денонощно работех.

Д. Иванова: Тереза ме блъсна, хвърли куфара ми

върху ръката на друга жена

През 2016 година пристигнах на адрес в Зеле, гледах възрастна жена. За първи път в живота си подписах празни документи в офиса във Велико Търново. Стоях 2 часа и половина, за да прочета всички документи. От 3026 лева, които трябваше да получавам, аз получавах 700 евро. Никога не съм подписвала молба за напускане при назначаването, молба за платен годишен отпуск без дати, те попълват всичко както им е удобно. Първият месец не се получава почти нищо, защото започва с платен годишен отпуск.

Имах страшно много проблеми, няколко месеца не можех да се съвзема от това, което получих като отношение. Когато пристигнах, Тереза трябваше да ме вземе мен и да сменя другата жена, която беше там. И двете присъствахме на скандала, на блъскането и дърпането. Влизайки в къщата, аз й отворих вратата и я поздравих с „Добре дошла, Тереза Мюлер!“. От вратата тя започна да крещи неистово, че тя ми била работодател и е госпожа Мюлер, каза, че ние сме били „мърши“, че не сме й били на нивото. Това беше тирада, която продължи половин час, аз онемях. Тя дойде с нагласа да не ни закара до летището и се опитваше да ни предизвика по всякакъв начин. Имах чувството, че тази жена е дрогирана, за мен това не беше нормално човешко поведение. Тереза ми сложи куфара в багажника, хвана ме за рамото, тя ме блъсна – имах скъсана дреха – извади ми куфара и го хвърли върху ръката на другата жена. После тя беше с посинена ръка, на следващия ден не можеше да работи. След това Тереза се заключи в колата, стоя десетина минути, момичето се опита да ме защити, а Тереза се нахвърли срещу нея. Тереза намеси децата ми, като каза, че когато те стигнат нейното ниво, можем да говорим на някакъв нормален език. Имам псувни, които ми изпращаше по вайбър, и това продължи цяла нощ. 6 месеца не съм имала нито един почивен ден.

Имах намерение да заведа дело, но все още не съм. Не желая да влизам месеци наред в пререкания. Поисках да ми възстановят парите за полета, тъй като тя ми подхвърли билета 20 минути преди полета. Бях захвърлена на улицата без заплата, без билет и без транспорт. В момента се организираме поне 10 жени за колективен иск. Ще съм удовлетворена, ако тези хора си получат заслуженото.

Инспекцията може спокойно да провери първо за реално получените суми, тъй като минималната заплата за Белгия е 1546 евро, а ние получавахме наполовина.

С човек като Тереза не може да се разговаря, аз съм безкрайно обидена, никой не ме е ругал така. Тя ни има за роби и го е казвала в прав текст. Това беше първото нещо, което ми написа, че съм злобна. Посягала е физически на хора в офиса, това е система на поведение.

H. В: Ако видя Тереза, бих й казала, че ми е жал за нея

Работила съм една година за фирми на сестрите. При подписването на първия договор ме вкараха в една стая, като Силвия предварително ми проведе интервю по телефона, по време на което беше много словоохотлива. Каза ми, че трябва да се грижа за някакви деца, след което изчезна за 3 седмици и каза, че семейството с децата се е отказало и ми предложи да опитаме с възрастни хора, като ми каза, че там работата е по-лека и ще се чувствам по-свободна.

При подписването имах празни бланки, секретарката ми обясни, че това са документи, които трябва да се дооформят и тъй като аз съм от София, за да не се разхождам отново до Велико Търново, ги подписвам сега. Първият договор беше написан на много ниско ниво, аз имам финансово образование и ми направи впечатление. Имаше клауза за 10 хиляди евро неустойка, ако направя нещо против интересите на фирмата.

Кореспондирахме с фирмата по скайп, който вече не е активен, явно те са го закрили. Когато някоя от сестрите отговаря, си личи по тона – императивен е.

Фирмата ме е ощетила с повече от 15 000 лева. Всички вноски в НОИ са били за моя сметка. Подадох жалба, след като се прибрах, и получих 900 лева, което е много малка сума.

С Тереза съм говорила да ми плаща извънредния труд, тя беше много груба и каза да се обърна към семейството, за което се грижа. Ако я видя, бих й казала, че ми е жал за нея.

Бащата на Тереза и Силвия също има фирма, която оперира в Люксембург. Той е скрит собственик, а управител на фирмата е любовницата му – Даниела Симеонова. В Люксембург минималната заплата е 2000 евро. Аз говорих с нея, казах й, че съм кандидат за работа и тя ми отговори, че заплатата, която ми предлага е 1 100 евро. Работят по абсолютно същата схема.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar