Окончателният вариант на антикорупционния закон, който ще бъде гласуван в пленарна зала на второ четене през предстоящата седмица (очаква се това да стане във вторник, 19-и септември) ще изглежда по-различен начин от този, който депутатите гласуваха само преди няколко дни. Това научи „Дневник“ от източници от управляващото обединение.

Някои от нововъведенията – напр. по-малкият изискуем стаж за членовете на бъдещия орган, който ще бъде създаден (вместо десет, по предложение на „Продължаваме промяната – Демократична България“ годините станаха пет на второ четене) и някои други детайли ще бъдат променени отново или ще отпаднат. Очаква се, че изискуемият стаж за членове на комисията вместо гласуваният пет годишен, вероятно ще бъде променен на седем години.

Част от новите предложения предизвикаха допълнително критики от юристи, а за други от поправките не се разбра ясно какво точно гласуват депутатите в правна комисия, тъй като и по време на последното заседание имаше текстове, които предизвикаха спорове.

Промени на промените до последно

Разбирателство по текстовете, които за ще бъдат променени само дни след последното им гласуване, имало между „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ГЕРБ, като текстове са били съгласувани и с Европейската комисия, както и отчасти с ДПС, казаха за „Дневник“ източници от управляващото мнозинство.

За съгласуване с еврокомисията спомена в интервю по Би Ти Ви в началото на седмицата Кирил Петков, но не се разбра какво и защо на този етап е съгласувано. Бившият началник на кабинета в правителството „Петков“ Лена Бориславова намекна също, че ще има още промени.

Бориславова написа в коментар под фейсбук пост, че „ще имате изненади в зала следващата седмица. За новата антикорупционна комисия ще предложим изменения за напълно деполитизиран процес за избор на ръководство, съгласуван и одобрен и от Европейската комисия през тази седмица като стандарт за осигуряване на независимост на органа“.

Така при гласуването в зала, ще бъдат предложени и гласувани текстове, различни от тези приети на второ четене в комисия. Подобна практика се забеляза и по други законопроекти в 49-ия парламент, като според някои юристи, с които „Дневник“ се консултира, тя е непрозрачна.

„Няма хора“

По-рано тази седмица правната комисия прие окончателно текстовете. Те се различават от първоначално внесения и приет на първо четене в средата на юни проект на ГЕРБ. Основната идея на измененията е настоящата Комисия за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да се раздели на две, да има нов начин за избиране на членовете й, както и те да с разследващи функции.

Вместо седем членове, както предвиждаше първоначалният проект, депутатите от правна комисия приеха новата антикорупционна комисия да се състои само от трима души, избрани от парламента с мандат от шест години, като всеки от тях ще председателства комисията на ротационен принцип за по две години.

Членовете на бъдещата Комисия за противодействие на корупцията трябва да са юристи и да имат минимум пет години професионален стаж, а не най-малко 10 години юридически стаж, както беше предвидено в проекта, приет на първо четене.

Първоначалният проект предвиждаше един от седемте членове на комисията да се предлага от президента и да се избира от парламента, като при неодобрение президентът да прави ново предложение. Останалите шест се избират от парламента, като всяка парламентарна група може да прави по едно предложение. Това също отпадна по време на второ четене.

Премахването на президентската квота беше договорено още преди първото гласуване на проекта.

Идеята да има само трима души членове на комисията беше договорено още преди второ четене. По информация на „Дневник“ тази бройка е защото няма гаранции, че ще може да се намерят повече качествени хора. Освен това между отделните партии в обединението няма доверие и кого точно искат да издигнат и дали така няма да се наруши баланс в бъдещия орган.

Това е третият поред парламент, който ще опита да реформира антикорупционната комисия. Досега ГЕРБ твърдеше, че не приема предложенията на служебния министър Крум Зарков и „Продължаваме промяната“, защото смяташе за противоконституционно да се вменят разследващи функции на антикорупционната комисия. Впоследствие при внасянето на проектите в правната комисия, стана известно, че ГЕРБ са променили мнението си.

Антикорупционната комисия беше създадена в настоящия си вид при управлението на Бойко Борисов, а партията наложи последователно Пламен Георгиев и Сотир Цацаров за нейни председатели. Цацаров си тръгна сам преди повече от година и половина по време на правителството „Петков“. Една от заявките му беше антокорупционна реформа, но промени не бяха гласувани в краткия мандат на кабинета. Управляващите не направиха опит и за избор на нов председател на КПКОНПИ и комисията продължава да няма титуляр, да бъде с четирима членове, а като и.д. председател да е заместникът Атнон Славчев, който е в нея от април 2018г.

Първите 100 дни на кабинета – малки стъпки в сянката на ДПС, приятелския огън и атаките на президента

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar