Чешките комунисти ще искат от църквата данък върху реституирани имоти
Църквите в Чешката република протестират срещу проекта на комунистическата партия да обложи с данък имотите, които им реституира държавата след падането на комунизма през 1989 г.
По силата на закон от 2012 г. и спогодби с чешките власти 17 вероизповедания получиха право да си възвърнат имоти на стойност около 75 милиарда крони (2.9 милиарда евро), одържавени от комунистическия режим след Втората световна война. Сред тях са например великолепната барокова църква в Зелена Хора (Централна Чехия) и замъкът Кромержиж на изток, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, както и близо 40 хил. хектара земи, включващи езера, лозя и гори, върнати вече на католическата църква.
Църквите трябва да получат и обезщетение от 59 милиарда крони (2.3 милиарда евро) в течение на 30 години за имотите, които не може да им бъдат възстановени в натура. Компартията обаче намира, че реституцията е стигнала твърде далеч, предлагайки доходът от обезщетенията да се обложи от догодина с данък в размер 19 на сто.
Законопроектът може да бъде подкрепен в парламента с оглед влиянието на комунистите (с 15 места) върху новото правителство на малцинството начело с милиардера популист Андрей Бабиш, получило благодарение на тях вот на доверие в четвъртък.
„Това ще навреди и на църквите, и на обществото“, заяви пред АФП отец Станислав Пржибил, генерален секретар на Конференцията на католическите епископи в Чехия. „За какъв данък говорим? В случая ние сме кредитор, а държавата ни е длъжник. Това е ужасно“, добави той.
Натрапена от Съветския съюз, комунистическата партия управлява Чехословакия от 1948 до падането на режима през 1989 г. Четири години по-късно страната се раздели на Чешка република и Словашка република.
Скандал
„Комунистите изобщо не са скъсали с миналото си, те предизвикаха икономически щети, съсипаха живота и здравето на хората“, каза Пржибил. „Щом тези хора искат сега да обложат обезщетението, което поправя до някъде цялата тази несправедливост, това е скандал“, добави той.
Депутатът комунист Владимир Коничек, един от авторите на проекта, обръща внимание, че понякога църквите съдят общините в спорове за сгради и терени, които според него вече са реституирани. „Скандалното е колко ще вземат – в крайна сметка те могат да получат обезщетението плюс, ако съдът реши, и самата собственост, значи двойно“, обясни той.
Миналия месец министър-председателят, също бивш член на компартията през 80-те, заяви, че няма никакъв проблем със законопроекта за данъка. Самият магнат Бабиш, натрупал богатство в селското стопанство, медиите и химическата индустрия, а през 2011 създал и собствената си популистка партия АНО, е обвинен в измами, свързани с европейски субсидии, но отрича обвиненията. Обвиняват го също, че преди 1989 г. е бил агент на комунистическата тайна полиция – твърдение, което той категорично отхвърля.
Международен одит
Заявил, че обезщетението, предложено на църквите, е „с 54 милиарда крони по-високо, отколкото би трябвало“, Бабиш – впрочем бивш министър на финансите от 2014 до 2017 г., настоява, че сумата „трябва да бъде обложена“.
Според отец Пржибил размерът на обезщетението е одобрен от международен одит. „Не си представям изобщо промяна в закона“, заяви той пред АФП, като нарече проекта „неуместен“.
Римокатолиците – над един милион души, са най-голямата религиозна общност в предимно светската държава. Вярващите са малцинство в страната с 10.6-милионно население – 3.6 милиона души се определят като нерелигиозни, а пет милиона чехи са оставили празно квадратчето „вероизповедание“ при преброяването от 2011 г.
Коментаторите осъждат замисляния данък, който разгневи популярния карикатурист Мирослав Кемел, заклеймил Бабиш по повод предполагаемите измами с европейски субсидии на стойност два милиона евро за неговата ферма „Щъркелово гнездо“. На рисунка, публикувана миналия месец, свещеник разказва на Бабиш: „Все едно да върнете на Брюксел двата милиона евро за „Щъркелово гнездо“ и да искате данък върху тях!“. /БТА
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте