„Обобщението за многобройните критики срещу проекта за промени в Конституцията се прави недобросъвестно. Огромната част от критичните становища приемат целите на реформата, има забележки по един или друг аспект от нея. А 80% от критиките в ядрото – съдебната реформа, са свързани с това дали промените няма да влязат в конфликт с решението на Конституционния съд от 2003 г. Затова не е коректно да се твърди, че има много критики.“ Това заяви в интервю за БНР съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов по повод приетите в петък на първо четене по т.нар. бавна писта промени в основния закон.

Иванов увери, че вносителите на законопроекта ще положат всички усилия да се намерят най-добрите решения. Защото трябва да се правим разлика между отхвърлянето изобщо на необходимостта от конституционна реформа и целите на реформата, със задачата как те да се постигнат по-добре. „Ще подходим внимателно, с уважение и благодарност към всяко мнение и ще търсим съгласие“, каза той. И отбеляза припокриване между становищата на Съюза на съдиите и на прокурорската асоциация, което показва зрелостта на магистратската общност и на обществото като цяло, че до голяма степен може да постигне съгласие. „Изказаните несъгласия са важни, но не атакуват философията на промените и това е много важно постижение“, подчерта Иванов.

Той коментира и критиката към премахването на Пленума на Висшия съдебен съвет, отново заради колизията с решението на КС от 2003. „Тези решения на КС имат своята еволюция – минали са 20 години от тогава. Дали ще има Пленум на ВСС със силно редуцирани правомощия или той ще изчезне, е по-скоро техническа подробност. Трябва да установим принципа, че институцията, която има първостепенно значение за правосъдието, е съдът. Нивото на философия е независимостта на съда, нивото на технологични решения е дали ще има или не Пленум на ВСС“, каза съпредседателят на ДБ.

Според Иванов предстои да се развива и дебатът дали ще има пълна децентрализация на прокуратурата или ще остане някаква форма на вертикална интеграция в нея. И това, по думите му, не е само конституционен дебат, защото прокуратурата тепърва трябва да намери своя модел за професионална автономия на всеки прокурор, както и осигуряването на добър кадрови капацитет като цяло на държавното обвинение. „В следващите години и на законодателно ниво трябва да осигурим една добре менажирана и ефективна прокуратура“, смята депутатът.

Иванов отговори и на упреците от ИТН за активната роля на депутата от ДПС Делян Пеевски в конституционните и законодателни инициативи на управляващото мнозинство, срещу когото ДБ са се борили, а сега му благодарят. „Благодаря на онези политически сили, които намериха мъдростта да подкрепят промените, за разлика от други, които се занимават с политиканстване. Нямам проблем, че за това, за което сме се борили десетилетия, намираме гласове в парламента – и благодарим. Мен ме вълнува какво пише в тези законопроекти, а не кой ги е подписал“, каза лидерът на „Да България“.

Той отхвърли и упреците, че новата антикорупционна комисия ще се превърне в политическа бухалка, след като ще бъде оглавена от трима души, избрани от парламентарното мнозинство. По думите му, в спора дали да са трима или петима, няма особена разлика, след като тя е функция на мнозинството. Но доколкото тази комисия трябва да разследва предимно тези, които са на власт, мнозинството поема сериозна отговорност. „Осъзнаваме, че трябва да сме готови всички да се подложим на независима проверка и контрол, трябва да стигнем до край и той ще зависи от това какви номинации ще има за тези трима души, затова цялата отговорност ще е върху мнозинството в парламента“, каза Иванов.

Попитан за коментар на думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че 7-8 министри трябва да бъдат сменени, понеже не се справят с работата си, Иванов отговори, че е рано да се правят оценки. „Там където някой не си върши работата, ще се търси подобряване. Но няма твърде големи драми“, смята Христо Иванов. /БГНЕС

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar