Хамас“ е „враг на цивилизацията“, заслужава същото отношение като „Ислямска държава“, ще бъде „смазано“, по-лошо е от „Ал Кайда“. Тези предупреждения Израел отправя, откакто ислямисткото движение, контролиращо Газа, уби 1300 души с изненадващо нападение и отприщи първата официално обявена пълномащабна война на еврейската държава от петдесет години.

Този мотив всъщност се повтаряше и при предишната голяма конфронтация с „Хамас“ през 2014 г., когато загинаха над 70 израелци (повечето военни) и над 2200 палестинци (поне две трети – цивилни). Когато през същата година „Ислямска държава“ публикува видео с обезглавяването на американския журналист Джеймс Фоли, премиерът Бенямин Нетаняху заяви: „Те са клони на едно и също дърво. Изправени сме пред същата диващина, хора с прищевки да обстрелват градовете ни с ракети и да извършват масови убийства.“

„Хамас“ е „Ислямска държава“, „Ислямска държава е „Хамас“. „Те са врагове на мира, продължи Нетаняху. Много министри и дипломати повтаряха това изречение и сега то обяснимо отеква след най-кървавия ден за държавата Израел, насред ужаса и шока от зверствата.

Израелската армия публикува в Х снимка с текста: „“Хамас“ е донесла знаме на „Ислямска държава“, за да коли израелски деца, жени и мъже. „Хамас“ е геноцидна терористична организация. „Хамас“ е по-лоша от „Ислямска държава“.“ За четири дни са я видели 1.4 млн. души.

Действително, има и прилики. Паралелите обаче са по-малко, отколкото Израел би искал да покаже. А за много палестинци те са единственото понятие за власт.

„Системна“ партия (или не съвсем)

Приликите между „Хамас“ и „Ислямска държава“ са видими: ислямът като ръководен стълб, омраза към Израел. „Мюсюлмански братя“ – от които се отделя „Хамас“ миналия век – подобно на „Ислямска държава“ са част от салафитската интерпретация на исляма, която иска връщане към миналото, ценностите, живота на „праведните предци“ (от това понятие идва етимологично и думата „салафизъм“).

Разликата между „Мюсюлмански братя“ и „Ислямска държава“ е, че „Мюсюлманските братя са готови да се борят за властта, за да приближат държавата до визията си, с избори. След известно време, в което отказва това, „Хамас“ го прави в палестинските територии – и печели.

През 2006 г. ислямистите вземат 44% от гласовете в Палестинския законодателен съвет и това им мнози мнозинство – 74 ог 132 места. „Фатах“ остава с 45. Това са и последните палестински избори.

С войната от 2021 г. подкрепата за „Хамас“ се увеличава. По ирония на съдбата тя леко спадаше според последните проучвания на общественото мнение отпреди войната, публикувани от Палестинския център за изследване на изследване на политики и проучвания: лидерът Исмаил Ханийе би станал президент на общи палестински избори, но парламентарните, с два пункта (36 срещу 34), би спечелила „Фатах“.

Сблъсъкът с Израел превърна „Хамас“ в първа сила сред палестинците

Това не променя фактите. „“Хамас“ има значителна народна подкрепа – убедително между 30 и 40%… и значителна база поддръжници сред жените, безработните, слабо представени обикновено части от обществото“, каза за „Дневник“ Тристан Дънинг, австралийски изследовател на палестинските въоръжени групировки от университета в Куинсланд, Австралия.

Към социалната политика на „Хамас“ през годините имаше много критики: например че те само претендират да задоволяват нуждите на жителите в Западния бряг, а военните разходи са акцент в работата на доминираното от тях правителство. Въпреки това в основата им е залегнала концепцията на „Мюсюлмански братя“: важно е да се изгражда мрежа за помощ на уязвимите в обществото, нещо, което „Ислямска държава“ не познава дори само на думи.

Нищо от казаното не означава, че жителите на Газа се радват на демокрация, предоставена от избрана власт. Те са под пълния, авторитарен контрол на „Хамас“; общопалестински избори не е имало от 17 години, макар това да е камък и в градината на „Фатах“.

Същевременно тя е единственото, което жителите на Газа познават като управление – поне голяма част от тях, тъй като младото ѝ население се удвои през последните две десетилетия. За тях „Хамас“ е символ на единствената им – макар и в много отношения дисфункционална, белязана както от блокада и безработица, така и от лошо управление – държава. Ако Израел свали тази „държава“ от власт в Газа, ще трябва да ѝ намери заместител.

Израел има четири възможности в Газа и всяка носи проблеми

Освен това „Хамас“ работи за палестинците, а не за „глобалния джихад“, както талибаните – за „Афганистан“. Това бе и причината Беларус да слиса света, но и самите ислямисти, когато приписа на ислямистите опита за сваляне на самолет, който режимът на Александър Лукашенко отклони, за да свали насилствено журналиста Роман Протасевич през 2021 г. Реакцията на „Хамас“: ние действаме само на палестинска земя (разбира се, с това се имаше предвид и Израел). Национализмът на „Хамас“ е чужд на джихадистите.

Стратегията

Варварските атаки на „Хамас“ в Израел дадоха сили на паралелите: Израел заговори за сходство в методите, но и за преклонение пред „мъченичеството“ и близко отношение към жените. Дънинг намира последните сравнения за прекалени.

„“Хамас“ има жени министри и по ирония на съдбата, в сравнение с по-традиционни партии като „Фатах“, издигна правата на жените.“

Тристан Дънинг, изследовател на палестинските движения

Зверствата в Кфар Аза и други кибуци и останалите атаки „са ужасяващи, но… ако започнем да прилагаме броя на цивилни по последователен начин (като критерий – бел. ред.), разбира се, можем да осъдим направеното от „Хамас“, но трябва да осъдим и направеното от Израел в много по-голям мащаб за много повече време.“

В кибуца Кфар Аза израелската армия откри над 200 убити, 40 от които деца

„Атаките са ужасяващи и отвратителни, но те не станаха във вакуум, а след много дълга история на конфликт. Хората може да са ужасени, но не мисля, че наистина може да са шокирани, че накрая се стига дотук“, продължава той.

Паралелите бяха задействани от факта, че и в двата случая избиването на цивилни трябва да провокира. Това се вижда и през 90-те години на миналия век, когато самоубийствените атаки в автобуси и коли шокират израелците. В „Хамас“ същевременно акцентът години наред бе върху прагматизма, както обясни още през 2014 г., при предишната вълна от сравнения, експертът по тероризъм от „Кинкс колидж Лондон“ Скот Клайнман:

Скот Клайнман, „Кингс колидж Лондон“

Обратно, безкомпромисността на „Ислямска държава“ в следването на Пророка и сподвижниците му и борбата за установяването на халифат със стриктно прилагане на шариата правят немислимо участието на „Хамас“ в избори и интерпретацията на ръкотворни закони като „политеистично нововъведение, достойно да гори в Ада“, продължава Клайман пред „Таймс ъф Израел“. Обръща внимание, че и „Ал Кайда“ критикуваше участието на „Хамас“ в избори.

Все пак има и прилики

Йорам Швайцер от Института за изследвания на националната сигурност все пак вижда и прилики. „Основните вярвания не са различни. Стратегията е различна, скоростта е различна. И двете се стремят да изградят в крайна сметка ислямски халифат“, макар „Хамас“ да е по-прагматична; „Ислямска държава“ иска прилагане „сега и веднага и то по много брутален начин“. Дори след завземането на Газа „Хамас“ не прилага шариата.

Въпреки това разправата с враговете е безмилостна: и с „Ислямска държава“, и с „Фатах“. „А когато се окажат под натиск, екзекутират хора в Газа без съд.“

Палестинският посланик: Една демократична държава с равни права би била най-добре за всички

Сравнението е изкушаващо. „Това е просто лесен начин да се изплашат до смърт хората, без да се признават правата на палестинците, докато Израел праща заселници в окупирания Западен бряг, извършва обсада на Газа, която ООН още смята за окупирана, защото границите ѝ са затворени“, каза Тристан Дънинг.

Има и друга причина сравнението да покълне толкова лесно: ужасът в израелското общество и травмата, оставена от зверствата на 7-8 октомври. Всяко крайно послание тук може да покълне лесно и това вероятно дълго няма да се промени. Дори твърденията, че проникналите от Газа в кибуците палестинци не са бойци на „Хамас“ и че други са оставили знамето на „Ислямска държава“, открито от израелската армия, няма да намери отзвук в израелското общество в толкова тежък момент.

Да преговаряш с „терористи“

Сравнението с „Ислямска държава“ измества въпроса, който измъчва Израел: подпомогна ли еврейската държава, и особено (но не единствено) властта на Бенямин Нетаняху този изблик на радикализация?

Тази теза също не е нова. Нетаняху разчиташе на отслабване на Палестинската ввласт и „Фатах“, докато държеше „Хамас“ на в орбита чрез цикъл на затишие, ескалация и преговори – непряко, чрез Египет, но довеждащи до повече пари (през арабския свят) за ивицата и до все повече разрешения за работа за жители на Газа.

От няколко хиляди разрешителни за жители на Газа да работят в Израел през 2021 г., броят им се увеличи до 10 хил. по време на правителството на Нафтали Бенет и Яир Лапид през 2022 г. (когато имаше и конфликт с „Ислямски джихад“, в който „Хамас“ не се намеси и дори така утвърди себе си като важен актьор). Тази година, в новото правителство на Нетаняху, броят на тези разрешителни доближи 20 хил.

Защо „Хамас“ (отново) остави Израел да напада „Ислямски джихад“

От това разделение печелеше и се подхранваше „Хамас“, която представяше всяко поражение като победа, а себе си – като гарант за палестинците в противотежест на „марионетъчната“ „Фатах“, и страдаше Палестинската власт, която изглеждаше, сякаш няма място на масата за преговори. Тласкана от арабски държави и САЩ, тя започна да го търси, в саудитско-израелските преговори. Тук „Хамас“ можеше да загуби важността си и – както смятат някои наблюдатели – не можеше да не нападне, за да остане значима.

Ако „Хамас“ е „Ислямска държава“, как властта в Израел толкова дълго фактически работеше с нея? Това е съвсем малък въпрос от дебата, който се вихри след атаката на ислямистите – и един от многото, на които израелското общество дълго ще търси отговорите.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar