Предложените промени в ЗКПО предвиждат начислените обезценки да не се признават като данъчен разход

Докато в някои европейски държави с различен успех правителства прокарват директно данъци върху свръхпечалбите на банките, в България финансовото министерство прави опит да постигне подобна цел заобиколно. Идеята на финансовото министерство е начислените обезценки вече да не да престанат да се признават като данъчен разход, което реално би увеличило данъчната база и съответно би означавало повече дължим данък от кредитните институции.

Ефектът няма да е огромен – на база разходите за обезценки в последните години той би бил около 40-50 млн. лв. До края на август сумата им е 273 млн. лв., което би се равнявало на 27.3 млн. лв. повече данък, като в оставащите четири месеца се очаква да набъбне още.

Същевременно обаче, на концептуално ниво, мярката е спорна. Запитани от „Капитал“ от Асоциацията на банките в България отказаха коментар, с обяснението, че още се запознават с предложението. Високопоставени мениджъри в няколко банки, включително и такива част от международни групи, неофициално се изказаха доста неласкаво за идеята. Те обясниха, че подобен подход няма никъде в страните от ЕС или ЦИЕ и че той показва пълно неразбиране на банковия бизнес.

„Основната идея зад този законопроект е да се повишат данъчните постъпления в държавния бюджет и то в най-кратки срокове. Подобен тренд се забелязва и в Европа и за съжаление беше въпрос на време политическата класа да се опита да повиши данъчната тежест върху банките за постигнатите добри финансови резултати“, каза финансистът от Съвета за икономически и публични политики Никола Филипов. „Това, което трябва да се има предвид, обаче е, че банковия сектор е изключително специфичен сектор от икономиката, който не трябва да се третира по еднакъв начин с нефинансовите предприятия и всякакви регулаторни промени трябва да бъдат добре калкулирани и съгласувани с търговските банки. БНБ изисква от търговските банки да поддържат определени нива на ликвидност и капиталова адекватност, а този законопроект директно намалява тези два параметъра“, допълни той.

Без особено афиширане

Чисто технически промяната се състои в отпадането на два члена (96 и 97) от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В тях е предвидено именнои, че приходите и разходите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, отчетени от финансови институции, се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Това прави третирането на банките различно от това на останалите фирми, за които е предвидено признаването на обезценките чак при отписване на активите или при други условия като изтичане на давностен срок, прехвърляне на задължението и т.н.

Промяната не е особено детайлно описана в мотивите към предложените промени в ЗКПО, като там се залага именно на уеднаквяването. „Със законопроекта се предлага изравняване на данъчния режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, така че приходите и разходите от последващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по един и същ начин“, пише в документа на финансовото министерство. В представената Частична предварителна оценка на въздействието на предложените промени обаче не е представен практически никакъв анализ на ефектите. Промяната засяга 483 финансови институции (освен банките тук попадат застрахователи, инвестиционни посредници, управляващи дружества и пенсионни компании) като изводът е, че „Не се очакват отрицателни въздействия от приемането на предложението“.

С доста критики

Макар досега да няма институционална реакция, първите отзиви откъм банковия сектор са определено критични към екзотичната идея, която не е съгласувана с тях. Според Никола Филипов това е изключително грешен подход на водене на икономическа политика. „Трябва да имаме предвид, че в търговските банки е концентриран изключителен експертен капацитет, така че очаквам те да намерят законен начин да заобиколят този законопроект, ако изобщо бъде приет“, обясни той.

Един от основните аргументи срещу редакцията е, че всъщност банките не се натискат да провизират и не го правят, за да си играят с печалбата си. Всъщност те са задължени да начисляват обезценки и регулаторите им изискват от тях това да се случва веднага когато има сигнали за проблеми. Нещо повече: според съвременните банкови регулации се изискват провизии не само по лошите кредити, а и по съвсем обслужвани експозиции. „Смисълът на банковите обезценки не може да се сравнява с обикновени дружества. Банките трябва да показват незабавно всяко потенциално влошаване, за да не крият декапитализиране, опасно за тяхното здраве“, обясни банкер от една от големите пред „Капитал“.

Друг потенциален проблем с идеята на финансовото министерство, е че тази мярка би действала проциклично при криза. Когато необслужваните заеми растат и на банките им се налага да начисляват повече обезценки, е възможно това да ги изкара и на загуба и да заплаши финансовата им стабилност. Ако обаче реално се облага печалбата им преди обезценки, те ще трябва да платят и по-голям данък, което да задълбочи нетната им загуба.

Иначе и без това тази година банките в България ще платят рекорден данък. Миналата година печалбата им надхвърли 2 млрд. лв., а през тази само към август вече е над 2.3 млрд. лв. и данъчните им разходи достигат 232 млн. лв. До края на годината печалбата на сектора вероятно чувствително ще надхвърли 3 млрд. лв.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar