Управляващите заложиха нова бомба в Наказателния кодекс (НК) с въвеждането на конфискацията на т.нар. непряка облага от престъпления. Това се случи с последните промени в кодекса, част от които президентът Румен Радев блокира с вето. Това е и причината промените все още да не са обнародвани. Нормата е неясна, ще създаде хаос, отваря нови възможности за тирания, коментираха юристите, с които „Сега“ се свърза.

Тази промяна се оправдава с любимия похват на ГЕРБ – евродиректива, която трябва да намери място в нашето законодателсто. В мотивите към законопроекта, внесен от правителството, е описано как отнемането на облагите би имало силен възпиращ ефект и е много ефективен механизъм за противодействие на престъпността. „Според последни проучвания незаконните пазари в ЕС генерират около 110 милиарда евро годишно, т.е. около 1% от БВП на ЕС през 2010 г. Въпреки това 98.9% от оценените печалби от престъпна дейност не се конфискуват и остават на разположение на извършителите на престъпления“, мотивира се вносителят. Няма никаква гаранция обаче, че след промените ще се възцари справедливост.

И в момента НК предвижда конфискация на вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. Сега се въвежда и конфискация на непряка облага, чиято дефиниция заема 8 реда в проекта.“ Имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки, за да бъде евентуално конфискувано на по-късен етап, ще се управлява от антикорупционната комисия, казва още НК.

Това е абсолютна безсмислица, преписана едно към едно от директивата. Не са уцелили закона, в който да го включат, каза пред „Сега“ бивш конституционен съдия. „Не ме е страх от тъпи закони, а от лоши приложители“, допълни той. Според него в наказателното производство много трудно ще се доказва трансформация на имуществото, защото това е предмет на граждански процес. Освен всичко и в момента законът казва, че ако придобитото имущество липсва, се конфискува неговата равностойност.

Скептични към промените за конфискацията в становището си до парламента са от прокуратурата. „Остава открит въпросът доколко предложените промени осигуряват ефективни гаранции за правата на засегнатите от конфискацията лица, когато те не са страна или участник в конкретното наказателно производство“, пишат от държавното обвинение.

Според Висшия адвокатски съвет това предложение противоречи на евродирективата, заради която се предлага. „Опитът за пресичане на възможността за придобиване на облага чрез престъпление не може да има за последица създаване на източник за неоснователно обогатяване на държавата или неоправдана привилегия пред други кредитори“, пише в становището на адвокатурата.

С уговорката, че законът още не е излязъл в „Държавен вестник“ адвокат Александър Кашъмов коментира пред „Сега“, че е нормално да има такъв институт. „Въпросът е как са го направили, какви са гаранциите за спазване на човешките права. И при тази „прекрасна“ правна и друга среда в България, как ще се използва“, каза още Кашъмов. Според него конфискуването на т. нар. непряка облага може да се превърне в средство за удари срещу семейства, срещу хора, които са в бизнес партньорства. „Увеличава възможността за мащабност на тиранията“, заключи той.

И колегата му Михаил Екимджиев коментира, че по принцип в Европа има тенденция да се разширява кръгът на конфискацията. „Не знам как ще се тълкува. Безпокои ме, че няма адекватна съдебна практика“, допълни той. И допусна, че такава уредба може да лиши жертвите на престъпления от възможност да получат присъдените им обезщетения, защото държавата ще ги пререди.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar