С месец забавяне румънският президент Клаус Йоханис подписа в понеделник указа за отстраняване на главния антикорупционен прокурор в страната Лаура Кьовеши, Държавният глава бе принуден да стори това от румънския Конституционен съд. Според част от политическите анализатори премахването на Кьовеши ще направи антикорупционната прокуратура уязвима за политическо вмешателство.

Лаура Кьовеши ръководи антикорупционния директорат от 2013 г. и под нейно ръководство институцията постигна множество осъдителни присъди за корупция по върховете на властта.
Действията си Кьовеши бяха аплодирани от Брюксел и голяма част от румънците. Мониторингът върху съдебната страната обаче не бе свален с аргумента, че реформите в страната не са достигнали до етап, в който могат да бъдат оценени като „необратими“.

„Решението на Конституционния съд трябва да бъде изпълнено от една държава, която уважава върховенството на закона. Президентът издаде указ за отстраняването на ръководителя на антикорупционната институция“, съобщи говорителят на държавния глава Мадалина Доброволски.

Говорителката на Йоханис додълни, че президентът „настоява бъдещият ръководител Националния антикорупционен директорат (DNA) да продължи да ръководи институцията по най-добрия професионален начин“.

Правосъдният министър Тудорел Тоадер поиска отстраняването на Кьовеши още през февруари тази година. Министърът каза, че Кьовеши е превишила властта си и е увредила имиджа на Румъния в чужбина. Това искане бе направено след отправените от Кьовеши критики срещу съдебната реформа на управляващите социалисти.

Правосъдният министър каза, че Кьовеши е „авторитарна“ и преследва „присъда на всяка цена“, независимо от случая, както и че не зачита авторитета на парламента и се противопоставя на решения на румънския Конституционен съд. Заради натиска срещу Кьовеши и заради промени в Наказателния кодекс на Румъния на няколко пъти имаше бурни улични протести срещу социалдемократите на Ливиу Драгня. Промените в Наказателния кодекс предвиждаха де факто декриминализиране на подкупите до определен размер.

При искането за отстраняване на Кьовеши през февруари президентът Йоханис отказа да издаде указ, но управляващите изпратиха казуса в Конституционния съд.

КС бе сезиран от управляващата социалдемократическа партия с въпроса дали Йоханис е създал конфликт между изпълнителната власт и президентската институция с отказа си да издаде указ за освобождаването на прокурора Кьовеши. В края на май съдът обяви, че Йоханис трябва да подпише указ за освобождаването на Кьовеши, за да разреши институционалния си конфликт с правителството.

Искането за отстраняване на антикорупционния прокурор доведе до масови протести в Букурещ и някои от по-големите градове.

Лявото правителство в Букурещ, което води истинска война както с Кьовеши, така и с Йоханис има повод за празнуване, коментира румънската агенция „Аджерпрес“. Много от водещите политици в социалистическата партия, а и не само, станаха клиенти на прокуратурата именно по линия на разследвания на корупция и злоупотреби. Това в крайна сметка ги лиши от нужната обществена подкрепа, за да овладеят всички политически лостове в северната ни съседка.

Румъния през последните години изпреварва България в множество аспекти на растежа, инвестициите и държавното управление, като според наблюдатели именно ефективната борба с корупцията е в основата на този успех. Гражданите също са силно чувствителни към темата за подкупните политици и на няколко пъти големи протестни вълни принуждават ползващото се иначе с относителен медиен комфорт правителство да променя спорни решения.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar