„Тънък момент“ – хроника на полицейското насилие на протестите
„Не, не е имало насилие. Много е тънък моментът в една масова безредица. Знаете ли аз колко упреци получих от моите колеги, че много време сме чакали. Казват ми: „Шефе, какво искате, да ни убият ли?“
С тези думи уволненият главен секретар на МВР Ивайло Иванов оправда бруталността на подчинените си през миналото лято. Никой не одобрява насилието върху полицаи и е добре, че Иванов напомня и за техните упреци. Нека си припомним кога и какви сблъсъци имаше, как действаше полицията и кой е отговорен за това:
Всичко започна на 7 юли, когато надуваемата лодка на Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Димитър Найденов от „Да! България“ дебаркира на държавния плаж край сарая на Ахмед Доган в Росенец. След като бяха незаконно блъскани от служители на НСО, те повикаха местни полицаи, които съвсем формално ги насочиха да подадат жалба в участъка. И толкова.
На 8 юли президентът Румен Радев поиска проверка в НСО и сваляне на държавната охрана на Доган и депутата от ДПС Делян Пеевски.
На 9 юли тежко въоръжени служители от Бюрото за защита на свидетели (чиято функция, както показва името му, е съвсем друга) и столични полицаи нахлуха в президентството.
В този момент главният прокурор Иван Гешев се обозначи заедно с Ивайло Иванов в Габрово – двамата с вид на ни лук яли, ни лук мирисали. Шефът на държавното обвинение обяви, че с полицай №1 са там, за да борят битовата престъпност, и че няма връзка между прокурорското нахлуване и изявлението на Радев от предната вечер. Прокуратурата няма да провери, камо ли да разследва, нарушенията, свързани с морския сарай на Доган, стана ясно от думите на Гешев.
Главният секретар на МВР мълча в знак на съгласие. Той беше неизменен придружител в рекламните акции на главния прокурор из малки градчета и села миналата година. По това време прокуратурата и МВР громяха битовата престъпност, като откриваха я 4 литра домашна ракия без акциз, я 7 кубика крадени дърва, тарашиха кафе-аперитив „Биберон“ или арестуваха сладолед.
Вечерта на втория ден на протестите ще се запомни с бруталното полицейско насилие под колоните на Министерския съвет пред очите на множество свидетели.
Пребит без причина беше студентът Евгени Марчев, очевидци заснеха и още жертви на полицейска бруталност. В отговор главният секретар на МВР оправда използването на сила от страна на полицията срещу невъоръжени протестиращи, като обяви, че противодействал на „организация от чужбина и платени провокатори от агитки“. Самият главен прокурор също защити насилието със свой пост в „Туитър“: „Прокуратурата застава зад законосъобразните действия на МВР срещу провокациите на платени агитки на Черепа и други олигарси.“
Кои бяха тези провокатори и членове на агитки – до ден днешен не е известно. Вместо да задържи провокаторите, полицията преби неагресивни протестиращи. Тази тактика се запази до края на протестите против Борисов и Гешев.
През юлския уикенд граждани от цялата страна се насочиха към публичния плаж, окупиран от сарая, за протестно плажуване. ДПС организира и докара свои симпатизанти за контра-акция. МВР, вместо да охранява обществения ред и да защитава обществения интерес, предварително заварди залива, забрани всички подходи и стана причини за безпрецедентното напрежение, което само по щастлива случайност не прерасна в масов кървав сблъсък. Когато кордонът на униформените все пак беше разкъсан, двете антагонистични групи в крайна сметка се разбраха мирно.
Кметът на Бургас от ГЕРБ обяви, че недопускането на протестиращи до плажа е грешка на полицията. Според Христо Иванов полицаите са следвали план за предизвикване на етнически сблъсък между протестиращите и привържениците на ДПС. Заради грубите грешки на МВР премиерът Бойко Борисов поиска оставката на директора на МВР-Бургас. Вътрешният министър не я прие.
Ескалацията на насилието стигна още два върхови момента: на сбирката на ГЕРБ в „София тех парк“ на 6 август и вечерта на „Великото народно въстание“ на 2 септември.
На конференцията на управляващите полицаите изпълниха специфичната роля на „колчета“, които бяха наредени като преграда пред гражданите, докато неизвестни гардове безнаказано биха мирни протестиращи.
Това се случи на метри зад актива на ГЕРБ и в прякото полезрение на министър-председателя Борисов. Нито един униформен не се намеси и не спря побоите. Единственият бияч, на когото беше потърсена отговорност, „изгоря“, защото нападна журналисти. Той абсурдно беше представен от прокуратурата като самотен играч и „платен“ от протестиращите, които наби.
Бабанки със същите обозначения влязоха в употреба и за блокиране на протеста пред Софийския университет.
На 2 септември, когато беше организиран протестът „Велико народно въстание“, ръководството на полицията тотално се провали с опазването на обществения ред. През целия ден провокаторите, които палеха слама в краката на полицаите, след това хвърляха павета и предмети по тях, не бяха отведени. Вечерта група момчета с качулки беше оставена дълго да мята бомбички срещу полицаите преди да последва намеса. Именно затова Ивайло Иванов е получил упреци от колегите си.
Вместо това протестиращи бяха обгазени с лютив спрей, а в късно вечерта полицейски хайки биха и арестуваха дори случайни минувачи по малките улички в центъра на София. Сред тях беше журналистът Димитър Кенаров, който осветли част от бруталноста. Заради гласността, която даде, срещу него и до момента действа репресивната машина.
Пропагандата на управляващите отвърна на удара с измишльотината, че няколко протестиращи с подръчни материали са смлели от бой тежко въоръжени и екипирани полицаи. Щеше да е смешно, ако не беше трагично. За жалост, не се намериха смели служители на реда, които да разкажат как са били инструктирани, защо не получиха заповед да противодействат на провокаторите по законния ред и как бяха пуснати на хайки да действат срещу невъоръжени и неагресивни хора.
Над половин година по-късно битите тогава продължават да търсят справедливост в съда и лека полека истината ще се разкрие и пред Темида.
Отговорността за пребитите хора и техните нарушени права не може обаче да бъде само политическа. Тези деяния са част от Наказателния кодекс. Това е „тънкият момент“, когато цялата полиция на една държава ти е на подчинение.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте