– Г-н Екимджиев, преди няколко дни казахте, че последните скандални имотни сделки на властта са на ръба на закона. Какъв е проблемът с тях?

– Дали формално законът е спазен, някакъв отговор ще получим от проверките, които са възложени и се извършват от прокуратурата и антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Такъв тип проверка би имала съществен смисъл, ако тези органи, както в старите демокрации, бяха с доказана институционална независимост и персонален интегритет. И ако действаха без оглед на политическата конюнктура и кой е обект на проверка. Вижте какво се случва в САЩ. Там в резултат от разследване на независим прокурор са обвинени над 20 души от обкръжението на президента Доналд Тръмп.

В България неслучайно няма независим прокурор. Така е, за да бъде прокуратурата избирателно зависима и да осребрява този изключителен прерогатив, който има – да извършва разследвания, да повдига и поддържа обвинения. Дори главният прокурор да извърши престъпление пред очите на много хора например, у нас няма независим прокурор, който да може да го разследва. Ще трябва да го разследва негов подчинен. А главният прокурор, съгласно Закона за съдебната власт и НПК, може да отмени всички актове на прокурорите, което го прави недосегаем. Над него, както казваше Иван Татарчев, е само Бог. Ето това е формалната сбърканост на нашата конституция. Има обаче и куп неформални зависимости.

Достатъчно е да припомним репликата към Бойко Борисов в онази култова сценка от Банкя, където бяха с бившия прокурор Николай Кокинов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов по адрес на Сотир Цацаров. Репликата на Кокинов към Борисов беше: „Ти си го избра“. Е, когато Бойко Борисов си е избрал Цацаров, можем ли да разчитаме, че този главен прокурор ще свърши същата работа, каквато независимият прокурор Мълър в Щатите срещу обкръжението на Тръмп?

Сега в случая с Цветан Цветанов е рано да се каже дали законът е нарушен. За съжаление, това могат да направят само т. нар. компетентни органи, въпреки всичките резерви, които имам към техния морален и институционален капацитет. Нееднократно те са доказали своята зависимост и готовност да козируват на силните на деня. Не е нужно да се връщаме много назад във времето.

Спомняме си скандала с първите 6 апартамента на Цветанов, два от които изглежда бяха придобити с необяснимо имущество. Съвсем скорошен е казусът с апартамента на финансовия министър Владислав Горанов, както и случаят с бившия шеф на „Банков надзор“ Нели Кордовска.

Виждаме, че понятия като конфликт на интереси, търговия с влияние, злоупотреба с власт, се изплъзват от умишлено широките мрежи на нашите контролиращи и правоприлагащи органи, когато става въпрос за хора във властта. За сметка на това железният юмрук на държавата безпощадно се стоварва върху неудобните и беззащитните.

– Как могат да се променят нещата, след като непрекъснато се прокарват лобистки поправки? И в настоящия скандал излезе такова изменение в Закона за устройство на територията, свързано с фирмата, продала жилищата на управляващите.

– Тя може да се коригира, но корекцията ще действа само за в бъдеще. Няма да засегне този фамозен строеж, наречен „Златен век“ в кв. „Лозенец“. Не може да се преурежда статусът на заварени вече строежи, които веднъж са се възползвали от лобистката поправка.

– А от юридическа гледна точка каква е ситуацията около изповядването на имотните сделки по данъчна оценка?

– Според закона не може да бъде прехвърлен недвижим имот на оценка, по-ниска от данъчната. Това е допустимо само ако продавачът и купувачът са се договорили действително на тази цена. Какво се прави в България? Масово се вписва, че сделката е сключена на данъчна оценка и се плащат по-ниски данъци за тази оценка, въпреки че е платена много по-висока цена. Това е de facto данъчна измама. И спрямо фиска, и спрямо евентуална проверка от страна на КПКОНПИ. Когато си посочил в нотариалния акт, че си придобил апартамент за 600 000 лева, вместо действителната цена от 2.6 млн. лв., много по-лесно ще докажеш произхода на по-малката сума.

Трябва да има императивна норма, която да забранява това двойно, симулативно договаряне, и да се носи наказателна отговорност, когато е вписана фиктивна цена. Битува разбиране от времето на социализма, че това е допустима от гледна точка на гражданското право симулация в цената и затова продажбата на имоти на фиктивна данъчна оценка, при които реално се плаща много по-висока цена от вписаната в нотариалния акт, се е превърнала в масов спорт.

За самия главен прокурор излезе информация за сключването на такава сделка и тя беше поставена на вниманието на Висшия съдебен съвет при изслушването му преди близо 7 г. Тогава от ВСС коментираха – „Кой от нас не го е правил?“, което е така. Защото хората от властта най-много злоупотребяват с това криворазбрано право, което е за сметка на морала и на фиска.

– Споменавате фиска, при тези последни случаи как е ощетен бюджетът?

– Не мога да съм конкретен в цифри. Но нито г-н Цветанов, нито г-жа Цецка Цачева имат полезен ход. При тях вариантите са два. Или са вписали фиктивна по-ниска цена в нотариалните актове, което е измама срещу държавата. Или, ако действително цената на апартаментите им е толкова ниска, възниква въпросът „Защо?“. Най-вероятното предположение е, че това е направено с оглед на очаквана насрещна престация, което е близко до търговията с влияние. Много са въпросите, които трябва да получат отговор.

Без оглед на факта дали проверките ще констатират нарушение, торпилирано е общественото доверие. Ролята на политиците, както сочи Харалан Александров, е да „прелъстяват хората“, „да ги изкусяват“. Как можем да повярваме на хора, които очевидно злоупотребяват с доверието и с властта, която ние, гражданите, сме им делегирали?!

Независимо какво ще установят проверките, има тежко нарушение на морала, нарушени са основни принципи на правовата държава. Правовата държава съществува благодарение на онази спойка между институциите и гражданите, която се корени в общественото доверие. Без него настъпва разпад в държавността и в общественото тяло. Неслучайно сме свидетели в ежедневието си на толкова много противообществени прояви, на незачитане на държавността във всичките й аспекти – неплащане на данъци, унищожаване на природата, нарушения на правилата за движение по пътищата и пр. Всекидневно сме обстрелвани с примери от най-високо политическо ниво на незачитане на правото и на морала. Възниква въпросът: след като представителите на държавата не спазват правилата, създадени от същата държава, защо ние да ги спазваме?

– Как да противодействаме на тези явления?

– Натискът е в две посоки. Единият, като дойде време за избори, да знаем за кого и как да гласуваме. И да не се подлъгваме на сладки приказки и обещания. Втората посока е по-организирано и по-настойчиво да водим битката за демокрация, защото тя не е упражнение, което се прави веднъж на 4 г. Тази битка е като борбата между доброто и злото. Затова ние, като гражданско общество, непрестанно трябва да опитваме да накараме институциите да работят. Само чрез натиск може да се стигне до пропукване на системата, която изглежда отчайващо монолитна.

Ако нещата не се случат еволюционно, хората излизат на улиците и революционно сменят държавата. Хората от властта, както и владетелите от Средновековието, трябва да мислят за собствената си безопасност и да търсят предпазни механизми за оцеляването си както в политическия живот, така и чисто физически. В политически аспект това става чрез жертване на тези, които са дискредитирали политическите и партийните обещания. В институционален план главен отдушник са правоохранителните органи. Жаждата на хората за справедливост, а понякога и за мъст, се утолява от бързото и справедливо правосъдие.

– Ще станем ли свидетели сега на такова бързо правосъдие?

– В случая повече очаквам политическа развръзка. Ако г-н Цветанов не вземе сам отговорното и зряло решение да се оттегли, поне като народен представител, очаквам това настойчиво да бъде поискано от Бойко Борисов или от Томислав Дончев, примерно. От тези, които сега, изглежда, играят в отбора на добрите.

– В какво се корени проблемът, че да се случва това срастване между властта и правоохранителните и правоприлагащите органи? Какво трябва да се промени, за да могат тези органи реално да проверяват и да наказват, ако има защо, властимащите?

– Това ще се случи, когато политиците проумеят, че и те имат интерес правораздавателните органи да са независими. Сега назначават свои хора, но в момента, в който политическата конюнктура се промени, „техните“ хора се обръщат срещу тях и започват слугинаж на новите властимащи. Видяхме какво се случи с г-н Цветанов, когато за кратко ГЕРБ беше извън властта. Пет-шест дела мигновено бяха заведени срещу него от прокуратурата, повдигнаха му сериозни обвинения, които в момента, когато партията се върна на власт, незабавно бяха заметени под килима и прекратени. Това е емблематичен пример как зависимостта на правоохранителните органи е нож с две остриета.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar