Някой трябва да сложи предпазни колани за празното говорене на политиците. И да се погрижи да се спазват съществуващите нормативи, вместо непрекъснато да се обещават строги мерки и нови правила. Намерения, които се изговарят в кресчендо при всяка трагедия и отшумяват заедно със спадането на масовия интерес към онова, което се е случило. После всичко си остава по старому. Може да е катастрофа на пътя. Може да е наводнение. Може да е взривила се насред населено място цистерна. Може да е нещо друго. Резултатът винаги е един и същ, а трагедиите неумолимо идват една след друга.

Така стана и след катастрофата на магистрала „Тракия“, когато след сблъсък с лек автомобил се обърна автобус на „Юнион Ивкони“ край Вакарел. На място загинаха шестима, а повече от 20 души бяха ранени. Ден по-късно, пак на тази магистрала, се преобърна микробус, двама загинаха, шестима бяха ранени. Два дни по-късно по чудо се размина поредна трагедия при катастрофа с автобус с деца край Велико Търново.

Макар експертизите за катастрофата при Вакарел да не са готови, а те отнемат твърде много време, като първа причина за многото пострадали се изтъква, че пътниците са били без предпазни колани, въпреки че автобусът е нов. Последва изумителна говорилня. Изумителна, защото в нея лъсна фактът, че никой не се опитвал да наложи да се спазват съществуващите правила. Че проблемът просто е бил заметен под килима след предишна трагедия. Че

висши държавни чиновници дори нямат понятие какви са нормативите

в сектора, за който отговарят. И че вероятно и този път ще се чака нещата да отшумят, за да не се накърнят нечии бизнес интереси.

В петък, 13 април, транспортният министър Ивайло Московски побърза да обясни, че в новия Закон за движение по пътищата ще бъде записано, че автобусите по редовните линии трябва да бъдат задължително оборудвани с колани. И обеща проектът да бъде пуснат за обществено обсъждане на 23 април. Самият Закон за движение по пътищата, който вероятно е най-преправяният нормативен акт в последните години, ще бъде разделен на три отделни закона. Едва след общественото обсъждане и евентуалното приемане на новия нормативен акт от парламента, ще бъдат написани и наредбите към него. Това означава, че те могат да станат факт най-рано след няколко месеца.

В същото време министър Московски показа удивително непознаване на правилата. „Предполагам, че като има колани, те трябва да се ползват“, каза той. Фактите са различни. Още от 2007 г. в закона е записано, че всички пътници в автобусите и микробусите трябва да използват обезопасителните колани, когато моторните превозни средства са оборудвани с тях. От същата година е и европейска директива за ползването на колани в автобусите. България е член на ЕС от 2007 г.

На 17 ноември миналата година край ловешкото село Микре при катастрофа на автобус и камион загинаха 9 души, а 19 бяха ранени. Веднага след това, на 19 ноември, на спешно заседание премиерът Борисов нареди да се затегнат мерките за безопасност при превоз на пътници. Транспортният министър обяви, че „с наредби в най-кратки срокове“ ще се въведе задължение всички автобуси да бъдат оборудвани с колани за всички пътници и с видеорегистратори, които да записват обстановката около буса. Обещанието бе това да стане до два месеца.

Половин година по-късно нищо не е свършено,

а се оказва, че ще минат още много месеци, преди нещо в законите изобщо да се промени.

Вчера мислите на Московски продължи депутатът от ГЕРБ Станислав Иванов. Той каза пред Нова тв, че в момента не е задължително в автобусите да има колани за пътниците, но ако ги има – е задължение на пътника да си го постави. „Идеята на Министерството на транспорта е да се задължат всички автобуси да сложат колани, независимо кога са произведени“, допълни Станислав Иванов. „В момента коланите са задължителни, когато ги има. За старите автобуси, за да се поставят колани, това е конструктивно изменение. Всеки автобус, на който се сложат, трябва да мине през производителя си или в лаборатория в Германия, за да мине техническо изпитание“, допълни депутатът Георги Свиленски от БСП. И двамата са заместник-председатели на парламентарната транспортна комисия, която трябва да одобри законовите промени.

Последва вайкането на ръководителите на браншовите съюзи по транспорта.

80% от автобусите нямат колани, защото са стари.

Някак мимоходом минаха изказвания, че за да се сложат колани на старите автобуси, инвестицията ще бъде огромна. Появиха се сметки, цитирани от в. „24 часа“, че смяна на седалките ще струва до 35 000 евро, а един автобус на старо стига до 20 000 евро.

Някой да се е замислил за ограничения при вноса? Дори бегъл поглед в сайтовете за автопродажби показва, че са пълни с обяви за стари автобуси, обикновено над 500 000 или дори 1 милион изминати километра и на цени, почващи от цената на лек автомобил от среден клас. За това от властта и от политиците не се чува и дума. Но се появиха гласове, че готвените нови правила ще оставят без транспорт повечето от малките населени места.

Автомобилните превози от дълго време са един от най-толерираните браншове у нас

Това важи и за тежките камиони. Не случайно от тях дойде най-голямата съпротива срещу въвеждането на тол такси и срещу възприемането на европейските правила за шофьорите при командироване. Моткането на властта повече от десетилетие е пряка последица именно от огъването пред лобистки натиск. Дори не ми се мисли какви усуквания ще има и в новите нормативни актове. И как те евентуално ще се спазват.

Автобусните превозвачи вече заявиха, че не могат да контролират дали пътниците си слагат колани, макар да са задължени и макар за това да има предвидени санкции в закона. Съсобственикът на „Юнион Ивкони“ Ивайло Константинов, бивш депутат от ГЕРБ, напуснал парламента заради конфликт на интереси, заяви, че напразно се опитвали да накарат пътниците да слагат колани. От КАТ и ДАИ не проверяват за поставени колани на пътя. Никой никога не е чувал за предпазни колани в маршрутките, за чието премахване също се говори от години. Като капак, по закон те могат да возят и правостоящи…

И какво излиза? Всички бягат от отговорност, правилата масово не се спазват, а няма кой да наложи контрол. Виновни са само единици. При катастрофата край Вакарел е една жена, поставена под постоянен арест, за която се твърди, че е предизвикала инцидента. При серия други трагедии с автобуси виновни се оказаха единствено шофьорите. За взрива на цистерна с газ в Хитрино виновни са само двама машинисти. Някои от водачите в най-тежките случаи в последните години вече не са между живите.

А празното говорене за налагане на нормален ред, за ограничения на трошките по пътя, за проверки за шум и за замърсяване от автомобилите, за строг контрол от страна на държавата, не спира.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar