Тайна е дали Слави Трифонов е проверен от антикорупционната комисия (КПКОНПИ), какъв е резултатът от проверката, глобен ли е и с колко. Това се разбира от отговора, който комисията изпрати на въпроси на „Дневник“ по повод неподадените имотни декларации на Трифонов, които той дължи две поредни години като лидер на партия „Има такъв народ“ и като депутат в 45-ото Народно събрание.

„Дневник“ зададе въпроси на КПКОНПИ, след като Тошко Йорданов, председател на парламентарната група на „Има такъв народ“ в два парламента, и самият Трифонов дадоха да се разбере, че според тях подаването на декларация не е задължително.

„Е, и? Това е административно изискване, правят ви проверка и ви налагат глоба за неспазване на административното изискване“, заяви Йорданов на въпрос на водещ по „Нова телевизия“ на 15 август.

„Аз съм платил глоба за това, че не съм подал декларация, т.е. с неподаването на декларация съм провокирал контролните органи да извършат проверки, с което да установят нарушил ли съм закона. Не съм!“, написа Трифонов в профила си във фейсбук на 18 август.

На 6 септември в отговор на зрителски въпрос отново заяви, че е спазил закона, като е платил глоба, и е проверен от антикорупционната комисия и Националната агенция за приходите (НАП).

Въпроси без отговор

Тъй като и Трифонов, и Йорданов не съобщиха конкретика, „Дневник“ попита антикорупционната комисия по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ):

  • От кой орган и колко проверки са правени на Трифонов?
  • С какъв резултат са приключили?
  • От коя дата са актовете, които са съставени?
  • В какъв размер е наложена глоба?
  • Платена ли е, или ще бъде обжалвана?

Същите въпроси редакцията изпрати и до партия „Има такъв народ“. Отговори оттам не бяха получени.

„Този, който трябва да знае какви пари имам и какво имущество имам, и най-вече нарушил ли съм закона, този, който трябва да знае – знае. За останалите тази информация би била просто сеир и задоволяване на жълто любопитство. Това мисля аз за морала и закона“, обяви Трифонов, демонстрирайки незачитането на основния демократичен принцип – прозрачност. Изискването за публичност на имуществото е антикорупционна мярка, с която хората, влизащи във властта, се налага да се съобразят.

И въпреки твърденията си, че всички сме видели как изкарва парите си – с телевизия, Трифонов дължи декларация, както всички останали висши публични фигури. Още повече, че както „Свободна Европа“ посочва в свое разследване, според данните в Търговския регистър има бизнес интереси и извън телевизията, както и имоти.

Двойният стандарт на антикорупционната комисия

Отговорът на заявлението на „Дневник“ е написан от Пламен Йоцов – дългогодишен служител на ДАНС, ГДБОП и НСС, по образование – инженер по изчислителна техника от Висшето военно училище в Шумен. Въпреки че в началото на изложението си той заявява, че предоставя частичен достъп до исканата информация, реално в отговора му не се съдържат никакви конкретни данни. Вместо отговори по същество на въпросите кои органи колко проверки са направили на Трифонов, редакцията получих цитирани членове от антикорупционния закон, които са добре известни.

На въпросите наложена ли е глоба, в какъв размер и дали е платена беше получен още по-абсурден отговор: че това са лични данни и че предоставянето на тази информация би могло да затрудни бъдеща имуществена проверка, както и да попречи на бъдещ иск на комисията за отнемане на незаконно имущество.

Според антикорупционния закон лице, заемащо висша публична длъжност, което не подаде декларация в законовия срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 3500 до 6000 лв. И докато имуществото на всички публични лица, подали декларациите си, са публични в сайта на КПКОНПИ, се оказва, че всичко, свързано с Трифонов, е тайна.

Експерт: Отказът на комисията е незаконосъобразен

„Дневник“ потърси мнението на адвокат Александър Кашъмов – дългогодишен ръководител на правната програма на фондация „Програма Достъп до информация“, юрист с богата практика по Закона за достъп до обществена информация, европейските регламенти, свързани с личните данни, както и по дела в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

„Категорично този отказ нa KПКОНПИ е незаконосъобразен на поне три основания“, каза адвокат Кашъмов и посочи:

„1. В тази част, която претендира, че отговаря на въпросите, отговор няма. Има преразказ на закона, каквото искане за достъп не е отправяно. Липсва адекватност на отговора спрямо питането.

2. Не е приложен основният принцип на ЗДОИ от 2008 г. – за надделяващия обществен интерес при публичните фигури. Този принцип е заложен и на конституционно ниво, изведен е и в Европейската конвенция за правата на човека.

Тук са нарушени поне две решения на Конституционния съд и е допуснато отклонение от постоянната практика на Върховния административен съд.

3. Неадекватно и смехотворно е да се твърди, че ако Слави Трифонов е проверяван за незаконно придобито имущество, предоставянето на информация за това дали е извършена проверка заради неподадената му декларация може да осуети такова производство“.

Според юриста допълнителен е въпросът за двойния стандарт, който не за първи път се появява в практиката на тази комисия – кои производства се обявяват публично и кои не.

„В конкретния случай категорично е необоснован отказът за достъп до информация, защото тази информация вече е сведена до знанието на Трифонов. Следователно никаква информация няма да осуети едно вероятно несъществуващо производство на КПКОНПИ“, смята Кашъмов.

Несъстоялата се реформа на антикорупционната комисия

„Чадърът“, който КПКОНПИ разтваря в случая, е повод да се припомни какво (не) се случи с антикорупционния закон при управлението на четворната коалиция на „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, БСП и „Демократична България“. В началото четирите партии обявиха намерение за спешна реформа на антикорупционната комисия, определена от тях като „бухалка“ на корупционния модел, който се заеха за разградят.

Едва в края на юли парламентарната правна комисия одобри на първо четене проект, предвиждащ разделянето на комисията на два отделни органа и назначаване на разследващи инспектори, които да имат правомощия по извършването на проверки и разследвания по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, както и право на служебно оръжие.

След като Трифонов изтегли министрите си и правителството падна, от „Има такъв народ“ бойкотираха промените. Депутатите поставиха условието да не бъде въвеждана новата длъжност разследващ инспектор, след това поискаха решенията на комисията да се вземат с пълно мнозинство, а на финала на обсъждането заявиха, че ще подкрепят принципно текстовете на първо четене и в пленарна зала, но тъй като били „нескопосани“, трябвало да се пренапишат между първо и второ четене. Всичко това с ясното съзнание, че времето на 47-ото Народно събрание няма да стигне.

Оправданието с по-малката субсидия

Когато стане дума за неподадената декларация на Трифонов, той обича да изтъква като контрааргумент, че за разлика от другите партии, неговата взема само 1 лев субсидия на глас вместо 8 лв. и с това доказва по-висок политически морал от останалите. По негови сметки при превода от следващото тримесечие ще откаже още половин милион лева и така ще е върнал на държавата над 4,2 милиона лева.

Министерството на правосъдието потвърди за „Дневник“, че действително е изплатило в намален размер партийната субсидия, която по закон се дължи на „Има такъв народ“. От началото на годината до 30 юни от „Продължаваме промяната“ са получили 2 692 680 лв., ГЕРБ-СДС – 2 385 824 лв., ДПС – 1 364 000 лв., БСП – 1 071 268 лв., „Демократична България“ – 667 872 лв., „Възраждане“ – 510 272 лв., а „Има такъв народ“ – 124 872 лв. субсидия.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar