Есен е и рогът на изобилието от обещания покрай бюджет 2019 започна да тече. Обещават се стотици милиони за заплати на чиновници, за да повлече крак и в частния сектор, ще се премахват брадясали данъчни привилегии. Оттук насетне ще ни залива море от числа, без особена връзка с очакваните резултати от публичните институции и без много-много аргументи, но пък с шумна реклама.

В навечерието на този театър, с цената на тригодишно протакане из съдебната система, вестник „Сега“ успя да осъди окончателно Министерството на финансите за отказа му да предостави достъп до финансовите обосновки на данъчни закони и постановления от далечната 2015 г. Финансовите обосновки се съставят като служебна информация към всеки проект на нормативен акт, внасян в МС, и би следвало да дават повече яснота за приходите и харчовете на държавата, но финансовото министерство предпочете да пази всичко това в тайна. Отказът дойде противно на разбирането на вестника – че финансовият министър е най-заинтересован обосновките да са публични заради очаквания дисциплиниращ ефект върху останалите министри.

Та каква е тайната в оказалите се тайни финансови обосновки?

И защо тези хартии не могат да се публикуват успоредно с мотивите към проектозаконите, които иначе не са тайна и се обявяват задължително?
Отговорът е банален и в него няма нищо епично (продължителното съдене с институция си предполага малко епичност). Финансовите обосновки и изготвяните заедно с тях резюмета на оценката на въздействието (делото е отпреди оценките на въздействието да станат задължителни по закон) са поредните формално изготвяни документи, целящи да имитират загриженост за харченето на публичния ресурс. Противно на очакването, че поне финансовите обосновки трябва да се пишат на базата на някакъв анализ на системите, които ще се променят със съответните закони, такъв анализ няма. В документите повсеместно фигурира констатацията, че няма достатъчно данни за оценка на ефекта от една или друга мярка. Също толкова формално се оказва и търсенето на възможни алтернативни решения на проблемите, така че да не се налага промяна на нормативната база. Истината е, че анализ за възможните алтернативи извън поредното изменение в законите просто не се прави. Прословутото намаляване на административната тежест пък се преследва на принципа на средната температура в болницата – една промяна може да увеличава тежестта, но другата я намалява, така че средно претеглено всичко е наред.
Получените от в. „Сега“ обосновки са показателни за всичко това. Вестникът поиска достъп до обосновките на пакета с изменения в данъчните закони, поправяни през 2015 г. през два основни закона – за корпоративното подоходно облагане и този за акцизите, обосновките на две постановления на МС – за разпределянето на милиони между избрани общини и за предоставянето на крупен безлихвен заем на НКЖИ, както и обосновките на предложен пакет с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Какво получихме?

Данни няма, но ефектите са положителни

На този принцип почиват измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане от 2015 г. В този проект бяха предвидени промени в още 5 закона – за ДДС, за данъците на физическите лица, за местните данъци, изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в закона за ограничаване на плащанията в брой. Проектът се прочу със серия от законодателни катастрофи – облагането с ДДС на фирмени вещи за лично ползване, известно като данък „уикенд“, облагането на земеделски имоти в строителните граници (впоследствие отпаднало), поредното бързане с ограничаването на плащанията в брой. Очакването, че тези данъчни промени заслужават детайлна оценка, особено финансова, се разминава драстично с реалността. Финансовото въздействие от всички изменения върху държавния бюджет е претупано в половин страничка текст с общи приказки, сред които фигурира едно-единствено число – очакван негативен ефект от 14 млн. лв. в резултат от удължаване на данъчното облекчение за инвестиции в общини с висока безработица. За облагането с ДДС на фирмените вещи за лично ползване в прав текст се казва, че оценка не може да се направи поради липсата на аналитични данни. Аналитични данни нямало и за очаквани допълнителни приходи от авансовото облагане на парични доходи на физическите лица от други източници. При цялата тази мъгла от МФ все пак обещават, че общият ефект от многото неизвестни ще бъде положителен.
Също толкова формално е извършена и оценката за въздействието и евентуалните разходи за бизнеса. Текстовете предвиждали нови задължения за деклариране, тоест нови тежести за задължените лица, по пък други текстове били изготвяни с цел намаляване на бумащината. „Във връзка с това не се очаква измененията общо да доведат до повишаване административната тежест за лицата“, пише в оценката. От формуляра става ясно, че администрацията на теория би следвало да е оценявала три варианта на действие – 1. без намеса; 2. нерегулаторна намеса; и 3. въвеждане на нова правна уредба. По първите две точки няма никаква информация, а в последната графа „нова правна уредба“ е отбелязано, че вариантът е препоръчителен за постигане на целите.
Във финансовата обосновка на промените в закона за акцизите и данъчните складове пък е приложен друг любим трик на бюджетарите – замазване на последиците чрез манипулация. При тези промени бе заложено драстично вдигане на акциза на горивото за отопление заради злоупотреби с тази привилегия, като не бе отчетено, че много училища и други публични институции ще имат непосилни допълнителни разходи. По тази тема в обосновката бодро се декларира, че няма да възникне нужда от допълнителни субсидии от бюджета, защото въпреки ниските ставки ползвателите зареждали заради далавери скъпо гориво и нямало да бъдат засегнати.

Най обичам да раздавам без обяснения

Двете изискани от „Сега“ финансови обосновки на постановления на правителството – за раздаване на пари на общини и за отпускане на заем на НКЖИ, са показателни за лекотата, с която кабинетът раздава суми на когото реши. Тази лекота ни се представя като гъвкавост, но буферите в бюджета и възможностите на кабинета еднолично да се произнася за стотици милиони без санкция на парламента отдавна са надхвърлили здравословни нива. И тук очакванията за повече яснота и аргументация в обосновките са напразни. Така изобщо не става ясно на какъв принцип правителството е избрало общините, към които с ПМС 154 от 2015 г. е насочило общо 22 млн. лв. – 10 общини, или защо се налага отпускането на нови 30 млн. лв. за изграждане на оградата с Турция. Финансовата обосновка тук трудно може да си заслужи името – текстът буквално повтаря този на самото постановление и явно е писан от кумова срама.
По-интересна е финансовата обосновка към постановлението, с което правителството отпуска 110 млн. лв. безлихвен заем на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за довършване на проекти по програма „Транспорт“. Тук, както обикновено се случва с проблемните решения покрай еврофондовете, постановлението е мъгливо и не е ясно нито как се разпределя сумата за довършване на изброените проекти, нито защо се налага да се дава заем. Финансовата обосновка е далеч по-интересна и по брюкселски детайлна. От нея става ясно, че безвъзмездните средства, отпуснати от ЕС по проектите, са 850.82 млн. лв. На този фон НКЖИ е успяла да допусне да бъдат извършени 281.41 млн. лв. недопустими разходи – заради наддоговаряне на проектите и изтичане на срокове. Имало и друг финансов дефицит от 118 млн. лв. по проектите и така проблемната сума набъбва на скромните 399.41 млн. лв. Те щели да се покрият с безлихвени заеми от правителството, първият от които в размер на 110 млн. лв., като НКЖИ ще връща по 35 млн. лв. годишно. Това са огромни суми, зад които се крие огромна немарливост и чиста корупция. Замитането на подобни суми под килима и покриването им с безлихвени заеми от кабинета – практика, която зачестява, няма как да мине за добро управление на финансите.
На фона на формалното изготвяне на тези документи има ли смисъл от съдебни битки и чакане с години е реторичен въпрос. Вестник „Сега“ поне успя да докаже с помощта на Програма „Достъп до информация“, че ограничаване на достъпа до подобна служебна информация е незаконно. В решението си съдът е категоричен, че публичните институции са длъжни да предоставят достъп до служебна информация при надделяващ обществен интерес и подробното доказване защо такъв е налице не е работа на заявителя. Това създава прецедент при изискването на този вид информация и може да улесни получаването и в бъдеще, категоричен бе адвокат Александър Кашъмов. Така че напред към финансовите обосновки в навечерието на проектобюджет 2019 г. – току-виж станали смислени.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar