В годината на ужасяващи случаи на насилие над жени и приети след тях законови промени, сериозен ръст на случаите на домашно насилие отчитат от полицията и от неправителствения сектор. До ноември са издадени общо над 4 хиляди заповеди за незабавна и постоянна защита, което е с 20% повече спрямо миналата година. Има ръст при случаите на домашно насилие спрямо мъже – с 25% повече са издадените заповеди за защита. Данните са на Главна дирекция „Национална полиция“. Значително повече са и сигналите за насилие, постъпващи на горещата телефонна линия от жени, търсещи спасение от ударите вкъщи.

Болка, страх, излъгани обещания. Жената, която ще наречем Хелен, повече от 5 години е заспивала до мъжа си след удари. От началото слаби и редки, а после силни и ежедневни.

Хелен: „Бой, постоянен бой. Един път счупих крак, защото ме пусна по стълба на къща, от втория етаж по стълба. Бутна ме. И в гипс съм била, после счупена китка, пръст.“

Хелен не е българка. Няма и роднини, които да ѝ помогнат. Спасение намерила във фондация „Анимус“ и кризисния център там, където помощ търсят жените като нея, чули празните обещания и дали много шансове.

Надежда Стойчева – фондация „Асоциация Анимус“: „Жените усилено се борят за семействата си, правят чудеса, за да могат да поправят нещата, опитват се да се коригират самите себе си, чувстват се виновни, че не успяват или, че не са направили нещо както трябва.“

Йорданка Игнатова – ръководител на Кризисния център към фондация „Асоциация Анимус“: „Един шамар, един ритник, една обидна дума за тях не е нищо особено. Едва, когато насилието ескалира като тежест до степен, до която те имат физически, здравословни проблеми и се почувстват застрашени понякога чак тогава осъзнават, че това е насилие.“

Центровете, където тези жени могат да бъдат настанени у нас са твърде малко, съобщава БНТ.

Надежда Стойчева – фондация „Асоциация Анимус“: „Тринайсет. Повечето от тях са отворени от неправителствения сектор. Има няколко опита за отваряне на кризисни звена по проектна дейност, която след това им е трудно да я продължат и се затварят кризисни центрове.“

Йорданка Игнатова – ръководител на Кризисния център към фондация „Асоциация Анимус“: „Не винаги една жена сама може да излезе от ситуация на насилие.“

Зорница Шуманова, началник на сектор „Домашно насилие“ към ГДНП: „Полицаите ходят на един адрес много пъти преди да убедим пострадалата да подаде молба за защита до съответния районен съд.“

Но когато жената е решена да потърси на първо място лекарска помощ, оказва се, понякога трудно намира информация къде и как може да се случи това. Такива данни стигнали до работна група от експерти.

Иванка Динева, директор на ИА „Медицински надзор“: „Че им се отказва достъп до медицинска помощ, че се налага да чакат общопрактикуващия лекар, че се налага да чакат или да намерят лекар, който има специалност съдебна медицина. това не е така.“

Близо 300 са болниците в страната, които разполагат с диагностично-консултативен блок, в който пострадалите могат да бъдат прегледани по всяко време на деня, да получат документ за състоянието си и да тръгнат по пътя към спасението, по който мечтите са едновременно смели и обикновени.

Хелен: „Искам да продължа, искам да работя. Мечтая да живея самостоятелно, сама или с приятелка например и да не съм зависима от никой, само от себе си.“

Болката може да бъде много силна, но когато се говори за нея, тя може да се разреди, убедени са терапевтите в „Анимус“. Те напомнят за горещата телефонна линия, която денонощно е на разположение на всеки, който иска да сигнализира за домашно насилие – 0800 186 76.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar