Парите са дължими, признава и КЕВР, след като първите 10 малки централи спечелиха срещу регулатора

Две паралелни сюжетни линии с няколко частни фирми, държавен регулатор, върховен съд и много милиони излязоха наяве в последните дни. Към днешна дата става дума за едни дължими 60 млн. лева, към които вероятно ще се добавят още поне 100.

Общото между отделните суми е, че са дължими на частни фирми – водноелектрически централи и топлофикации, от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), след като тя е била осъдена заради ниски цени на тока. (Защо топлофикациите водят дела, виж по-долу)

За 16 от тези 60 милиона лева финансовият министър Асен Василев вече съобщи, че трябва да бъдат изплатени през бъдеща актуализация на бюджета.

На 22 юли на среща със социални партньори и работодателски организации той пръв заговори по темата: „16 млн. лв. ще отидат при КЕВР заради лошо управление. Става дума за разходи по загубени дела от страна на регулатора. Ние имаме намерение да затегнем разходите при загубено дело“.

След години дела без резултат пробива фирмите правят във Върховния административен съд, чието решение събаря определени от КЕВР цени през 2011 г. Те засягат фирми с малки вецове, които оспорват цената от 112,48 лв. за мегаватчас и 2500 часа работа. Любопитното е, че фирмите спорят с регулатора почти от датата на произнасяне преди 10 години, през годините решението на комисията е отменяно, но КЕВР отново го постановява.

Някои компании сменят подхода –

вместо да

оспорват

определената от

КЕВР цена, внасят

искове за

понесени щети

по друг закон

Обратът настъпва през 2019 г. – тогава делата са заведени по чл. 1, ал. 1 на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, докато тези по ценовите решения на КЕВР са по Закона за енергетиката.

Първите четири фирми, които притежават малки централи под 10 мегавата, вече са спечелили делата срещу КЕВР и съдът постанови да получат общо 16 062 852 лв., като главницата е 12,9 млн. лв., останалото са лихви и обезщетения за забава.

Присъдените от ВАС малко над 16 млн. лв. се разпределят между четирите фирми – инвеститори в мини вецове – „Варуна“, „Пи Ес Контракт“, „Кей Джи Инвест Холдинг“ и „Еко Енерджи“.

Акционерното дружество „Варуна“ стана известно, когато през 2003 г. взе BEЦ „Meздpa“ като oбocoбeнa чacт oт HEK зa 3 550 000 лева. Дружеството се управлява от Володя и Петранка Лозанови и Иван Андреев. През 2010 г. името на Андреев беше забъркано в разследване за раздаване на поръчки за милиони за ремонти по времето, когато той е управител на „ВЕЦ – група Рила“, част от НЕК.

Според решението на ВАС от 27 януари 2021 г. тази компания трябва да получи 7 383 915 лв. обезщетение за нанесени щети от 2011 г. до завеждане на делото през 2018 г., заедно с лихвите.

Другата фирма е „Пи Ес Контракт“ ЕООД на Пепа Петрова, която стопанисва ВЕЦ „Роман“. Решението е тя да получи обезщетения за понесени щети от 5 026 611 лв. за същия период.

Следващият печеливш от определението на магистратите е „Кей Джи Инвест Холдинг“ ЕООД, управляван от Мая Благоева и Милка Илиева. Дружеството е еднолична собственост на „Водемил“ ЕООД на Милка Илиева.

80-годишната Милка Илиева е майка на Мая Благоева и на Йордан Илиев, който е бизнес партньор на Румен Гайтански – Вълка. Тя е леля на убитите братя Васил и Георги Илиеви. Фирмата притежава МВЕЦ „Кресна Електрик“, купена през 2018 г.

Според решението на съда тя трябва да получи от КЕВР 1,332 млн. лв. плюс лихва върху 1,15 млн. лв. от датата на завеждане на иска, като сумата не е посочена, и още 1520 лв. разноски по делото.

Четвъртата фирма е „Еко Енерджи“ ЕАД, която държи ВЕЦ „Арнаут дере“ край Сандански и ВЕЦ „Лешница“. Според данните за дружеството негов представител е Арабен Фатмир Караджа, а 97% от акциите са собственост на „И.Г. ТУРС“ ЕООД на Дарина Костадинова. Общата сума, която трябва да изплати КЕВР по това дело, е над 1,4 млн. лв.

ВАС се произнася по делата през януари и февруари. За да определи компенсациите за щетите, премества фирмите от групата с най-ниска цена, в която са, в друга с по-висока. Това решение съдът взема след експертиза. Прави впечатление, че

и по 4-те дела

Административен

съд – София-

град, е

отхвърлил

исковете,

но ВАС преразглежда делата и определя сумите за обезщетение.

От КЕВР обясняват, че това са първите от близо 60 дела, заведени за обезщетения. Източници от регулатора допускат, че ако съдът се произнесе в полза на фирмите, то дължимата сума за щети ще възлиза на още 100 млн. лв.

На 30 март 2011 г. КЕВР се произнася с решение за преференциалните цени на тока, произведен от възобновяеми енергийни източници. В частта за вецовете тя ги разпределя в 7 групи. В първите шест са най-малките – под 200 киловата мощност, следват групирани по технологични признаци, височина на пада, дали са руслови, напорни, подязовирни, както и по мощността. В седмата група са централи, които не са групирани според технология, а според времето на пускането им в експлоатация, и то точно преди 19 юни 2007 г. – датата, от която е в сила първият закон за веитата.

Преференциалните цени варират от 222,90 лв. за мегаватчас за най-малките, до 178,68 за среднонапорните и 171,18 лв. за високонапорните централи от 200 до 10 000 киловата. Най-висока е цената за тунелните деривации с изравнител – 253,48 лв. Седмата група е с най-ниска цена – 112,48 лв. за мегаватчас.

Точно заради

цената от

112,48 лв. от

2011 г. и досега

се точат дела

През годините Административният съд-София – град, и ВАС отменят ценовите решения на КЕВР, а комисията с нови решения ги препотвърждава.

Именно точка 7 – групирането на вецовете по времето на въвеждането им в експлоатация, е отменена с Решение № 2126 на ВАС от 13 февруари 2013 г. Според съда времевият критерий за групиране е незаконен и нарушава конкуренцията.

В група 7 са предимно приватизирани в началото на века за суми от около 100 000 и 400 000 лв. стари вецове. В решенията си регулаторът посочва сумите – например ВЕЦ „Сини вир“ е купена през 2003 г. за 254 хил. лв., а след подобренията стойността ѝ е 437 хил. лв. Според КЕВР през 2015 г. с определената цена инвестицията се е изплатила.

Друг пример – ВЕЦ „Леденик“ е придобит чрез сделка с Агенцията за приватизация през 2002 г. на цена 166 хил. лв., като след обновяването ѝ стойността се увеличава с 52 хил. лв. Тези суми се връщат за две години и половина, смята регулаторът. Оттам са категорични, че става въпрос за стари централи, които в по-голямата си част са изплатили инвестициите и не би трябвало да се ползват от високи преференциални цени, тъй като това би било свръхдържавна помощ.

Комисията препотвърждава тази своя позиция и с последното си решение от 26 март тази година въпреки спечелените вече от фирмите дела за обезщетения. В това решение КЕВР изброява всички вецове поименно – 117, с което може би дава да се разбере, че променената съдебна практика тепърва ще доведе до сериозни дължими обезщетения.

КЕВР вече плати 44 млн. лв. и на 10 топлофикации

Те спечелиха делата заради ниски цени на тока и парното

Втората сюжетна линия е за отменени ценови решения по дела на 10 частни компании, които притежават топлофикации в България. Те са осъдили държавата заради ниски цени на тока и на парното. Тя се е коригирала, като през миналата година и през тази е изплатила 43,842 млн. лв. Парите са от фонда „Сигурност на електроенергийната система“ след нови решения на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Недоволни от определените цени на тока от комбинирано производство, 10 топлофикации са водили и спечелили дела във Върховния административен съд срещу КЕВР. От комисията потвърдиха този факт и обясниха, че след като ВАС с решенията си е дал указания, КЕВР е била длъжна да коригира цената.

Това не е обичайна практика на комисията. Но от КЕВР заявиха, че обикновено препотвърждават цени, когато съдебните решения ги връщат в КЕВР по някакви административни пропуски, при процесуална грешка, при липса на мотиви. В случая обаче съдът е дал указания, които комисията е задължена да спазва. Припомнят, че при неизпълнение на съдебен акт са налагани глоби.

В петък при дебат в комисията за ревизия на Мая Манолова тя заяви, че за първи път КЕВР коригира решения на вече определени цени и те вече са платени през фонда. Затова депутатката смята, че става дума за добре организирана схема за източване с участието на КЕВР. Тези 10 топлофикации са печелили дела и през 2017 г., но няма данни за изплатени тогава суми. Тя попита и защо е било нужно фондът да изплати 500 млн. лв. на НЕК през периода 2016 – 2021 г.

От Фонда за сигурност на електроенергийната система отговориха, че парите са за компенсиране по методика за зелена енергия, когато е имало голямо разминаване за изкупувания ток от ВЕИ. Затова са платени 79 млн. на година. Останалите 200 млн. са за компенсиране на „Марица-изток 1“ и „Марица-изток 2“ за изкупуване на енергия за минал период, защото фондът не е предвидил достатъчно средства навреме, тъй като се работи по прогнозни цени на въглеродните квоти.

Според Манолова прогнозните цени на парното трябва да се определят на три месеца, а не веднъж годишно. Тя щяла да внесе законопроект, ако остане време на парламента.

„Ако познавате пазара на природен газ, високите цени са през зимните месеци, и ако цените са на тримесечие, ще се плаща скъпо парно през зимата и евтина топла вода през лятото, това пазарно колебание е всяка година“, обясниха от КЕВР.

От фонда „Сигурност на електроенергийната система“ заявиха пред „24 часа“, че през годините са платили 5 млрд. лв. на НЕК, с които компенсират плащанията ѝ към американските централи, към веитата и когенерациите, когато компанията беше задължена по закон да им изкупува електроенергията. 2,5 млрд. лв. са платени към веитата и топлофикациите за премии, тоест за покриване на разликата между пазарната цена и тази по договорите им за преференциални цени. Други 311 млн. лв. са за покриване на намалената такса „задължения към обществото“, което е помощ за енергоинтензивните индустрии.

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле