Българският хелзинкски комитет принуди главния прокурор Иван Гешев да предостави пълен списък на актовете, които издава в изпълнение на конституционните си правомощия.

От БХК припомнят, че от началото на миналата година обвинител №1 и заместничката му Красимира Филипова упорито се съпротивлявали да предоставят обществена информация за дейността на прокуратурата.

По жалба на БХК съдът двукратно установил, че главният прокурор нарушава закона, като отказва да представи исканата информация. Тъй като след първото съдебно решение, установяващо незаконосъобразния отказ на Гешев да предостави информацията, неговата заместничка изпратила до БХК връзка към сайта на прокуратурата, където обаче не бил публикуван търсеният списък. Затова се наложило да бъде заведено второ дело. То приключило в края на 2020 г. с отмяна на отказа за предоставяне на списъка.

По двете дела прокуратурата е осъдена да плати съдебните разноски за над 1000 лева.

От БХК посочват, че в началото на тази година в крайна сметка получили списъка на действащите инструкции и указания. Те се издават на основание чл. 138, т. 6 от Закона за съдебната власт в изпълнение на правомощията на главния прокурор по надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

Списъкът би трябвало да е актуален към 12 януари 2021 г. и да съдържа действащите указания и инструкции, които главният прокурор издава в изпълнение на правомощията си по Конституция към тази дата. От сайта на БХК, където вече са публикувани въпросните документи, е видно, че става въпрос за 22 указания.

По време на изслушването си пред парламента на 15 октомври 2020 г. Гешев определи методическите указания като „нещо сходно с тълкувателната дейност на Върховния касационен съд – общи указания към всички прокурори за правилно прилагане на закона“. За разлика от тълкувателната дейност на върховните съдии, повечето от методическите указания, които главният прокурор издава еднолично, остават скрити за обществото, освен ако не се намеси съдът. По този начин остава съмнение дали издадените актове действително имат само служебен характер и не засягат по някакъв начин правата на гражданите. Няма как и да се проследи качеството на извършената от главния прокурор работа.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar