Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) ще разгледа с предимство жалбата по случая, познат в България като „Осемте джуджета“, съобщи министърът на правосъдието Надежда Йорданова пред БТА. Тя е на посещение в Страсбург, където се намират Съветът на Европа и ЕСПЧ.

Йорданова обясни, че случаят „Осемте джуджета“ в момента е определен от Европейския съд за случай с особено значение (impact case, случай с голямо знаение).

„Какво ни говори този случай – както се вижда, само в очите на главния прокурор, на Върховна касационна прокуратура и други представители на прокуратурата, това е един частен спор между членове на едно семейство. Това може да звучи техническо за част от обществото, но от гледна точка как действа правният ред в Европа, е много съществен“, коментира Йорданова.

В средата на февруари един от основните герои в криминалния скандал „Осемте джуджета“ – Явор Златанов, подаде жалба срещу България пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Явор е син на Илия Златанов – бизнесменът, който започна цялата афера с обстойното си интервю пред Антикорупционния фонд.

Явор Златанов разказа през миналата година как е бил превърнат в инвалид, след като е хвърлен в ареста от специализираните прокуратура и съд. Той е бил съдружник с баща си Илия Златанов в асансьорните заводи „Изамет“, но двамата се скарват за собствеността на предприятието.

Неговата версия за събитията до голяма степен бе потвърдена и от проверка на Министерството на правосъдието.

Бащата Илия Златанов първи разказа пред Антикорупционния фонд как е потърсил за съдействие бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров – Пепи Еврото в известния столичен ресторант „Осемте джуджета“. Неговият син допълва историята с оказаната му репресия от страна на разследващите, която води до загуба на единия бъбрек и силно увреждане на другия. какво се е случило с него след предприетите от спецпрокуратурата действия.

В жалбата си до съда в Страсбург Явор Златанов твърди, че изземването на пари и вещи като веществени доказателства в хода на разследването срещу него е допуснато чрез използване на привидно легитимни процесуални средства, но това е било с користна цел – присвояване на иззетите вещи чрез лица, приближени на водещите разследването прокурори от Специализираната прокуратура (СП).

Златанов твърди още, че бизнесът му е заграбен с брутална процесуална принуда – задържане в ареста при опасно за живота състояние и при липса на адекватно лечение.

Той казва, че е налице фактически отказ на замесените институции – най-вече прокуратурата и МВР – да извършат проверка по данните, изнесени в разследването на АКФ. Този отказ е разгледан през призмата и на публичните коментари на главния прокурор Иван Гешев по случая, които го омаловажават, и се подчертава добре известната на ЕСПЧ безконтролност на българската прокуратура.

Златанов пише до европейския съд, че в България няма ефикасни средства за защита, защото съдът не може да контролира законността на действията на спецпрокуратурата, с които иззетите като веществени доказателства ценностите му и в нарушение са върнати на други лица.

Жалбата на Златанов, подадена до Европейския съд в Страсбург от адвокатите му Михаил Екимджиев и Катина Бончева, е изградена почти изцяло върху фактологията, установена в разследването на АКФ.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar