ЕСПЧ отхвърли жалбата на депутата от БСП, който бе отстранен като зам.-председател на 44-ото Народно събраниеТемата накратко

  • Жаблянов бе отстранен от зампредседателския пост на парламента през 2018 г. заради репликата, че „Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“.
  • Пред ЕСПЧ Жаблянов претендира, че е нарушено правото му на свобода на изразяване.
  • Според съда в Страсбург проповядването на такъв вид тежко насилие срещу политически опоненти не може да е защитена реч.

Европейският съд по правата на човек в Страсбург (ЕСПЧ) отхвърли като неоснователна жалбата на бившия зам.- председател на Народното събрание Валери Жаблянов (БСП), който през февруари 2018 г. бе отстранен от този пост заради изказване че „Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“. Жаблянов претендира, че е нарушено правото му на свобода на изразяване, но според ЕСПЧ проповядването на такъв вид тежко насилие срещу политически опоненти не може да е защитена реч.

Решението на Съда в Страсбург, обявено във вторник (27.06), е ценно с критериите, които дава за границите на правото на свободно изразяване на политиците, когато става въпрос за пропагандиране и защитаване на насилствени репресивни режими и похвати в съвременната история. По едно съвпадение то идва в момента, когато в публичното пространство тече дебат за изявление на водещия в БНР Петър Волгин, който в пост във Фейсбук написа: „Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд.“ По този повод жена от Лом на 102-годишна възраст, чийто мъж е бил убит заради присъда на т.нар. Народен съд, е завела дело срещу Волгин за неимуществени вреди.

Какво се случи през 2018 г.

През февруари 2018 г. Валери Жаблянов бе отстранен от поста на зам.-председател на 44-ото Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“. БСП гласува против, а ДПС не участва ва гласуването. Основният мотив за отстраняването бе изложената от него констатация в позиция на БСП, че „Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“.

Текстът се появи на финала на обръщение на Изпълнителното бюро на БСП по повод на Луков марш. След острата обществена реакция ръководството на БСП се разграничи от това изречение и обяви, че то не е съгласувано, а е по инициатива на автора. От партията не пожелаха официално да посочат автора, Жаблянов не потвърди, но и не отрече. Извън това бяха посочени арогантното поведение на Жаблянов, когато на 1 февруари се опита да осуети отдаването на почит с едноминутно мълчание към жертвите на тоталитарния режим изказване от трибуната срещу договора за приятелство с Македония.

БСП веднага обяви, че ще атакува отстраняването на Жаблянов както пред Конституционния съд (КС), така и в Страсбург. КС обаче отхвърли искането на депутатите от БСП. В решението си КС припомня, че през 2000 г. парламентът прие Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който макар и с подчертано декларативен характер е отговор на публичния интерес и дава израз на оценката на обществото за визирания в закона исторически период на държавно развитие на страната.

Жаблянов е отстранен за изявление, което е в противоречие с ценностния избор, изразен от народното представителство от името на народа в този закон и специално текста, в който се казва, че ръководството на БКП е отговорно за „безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения Народен съд“.

ЕСПЧ: Възхвалата на Народния съд не подлежи на защита

Съдът в Страсбург прави обстоен преглед на създаването и дейността на Народния съд, опитите за отмяна на решенията му след 1990 г., Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен и др. В този контекст съдът преценява, че оценката на Жаблянов по отношение на Народния съд и пренебрежителното и му и провокативно поведение в пленарната зала по време на предложеното едноминутно мълчание в памет на жертвите на комунизма не заслужава повишената защита, която обикновено се предоставя на изразяването по въпроси от обществен интерес. Това поведение може да се разглежда като пренебрежение към жертвите на комунистическия режим и като противоречащо на ценностите, залегнали в Конвенцията за правата на човека.

В пленарната зала на 1 февруари Жаблянов е говорил в качеството си на представител на политическата партия, която е наследник на партията, управлявала през целия комунистически режим и която е най-отговорна за създаването и функционирането на Народния съд. Речта на Жаблянов прославя политическото насилие, в което тази партия се е ангажирала в миналото, осмива депутата, предложил минута мълчание, и оценката му за Народния съд, защитава тезата, че създаването на този съд е напълно оправдано от решенията на съюзниците през Втората световна война и на практика категоризира всички хора, осъдени от него като „хитлеристи“, „военнопрестъпници“ и „фашисти“, се констатира в решението на ЕСПЧ.

Същевременно Народният съд, независимо дали някои от хората, съдени и осъдени от него, може да са били наистина виновни за военни престъпления и престъпления срещу мира и човечеството, е бил трибунал в противоречие с най-елементарните изисквания за справедлив процес и се възприема в България като неразривно свързан с репресиите, извършвани от комунистическия режим. От това следва, че всяко категорично и цялостно оправдание на този съд може да се разглежда като противоречащо на основните ценности на конвенцията.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar