В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи. Този път ви разказваме за образователния проект „Върховенство на правото през призмите на литературата и философията“. Той се реализира от Съюза на съдиите в България с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

Целта на проекта е съдии да подпомогнат гражданското образование на учениците в гимназиален етап в партньорство с учители по философия и литература, дискутирайки произведения от учебния материал от задължителната образователна програма и възпитавайки по този начин правосъзнанието на подрастващите. Чрез проекта учениците ще изградят умения да правят изводи от частното към общото, да подбират относимите факти, за да защитят тезата си, да оценяват една ситуация от различни гледни точки.

С проекта „Върховенство на правото през призмите на литературата и философията“ ориентирахме много гимназисти да станат юристи, казва Татяна Жилова, председател на Съюза на съдиите

– Г-жо Жилова, Съюзът на съдиите в България с подкрепата на Фондация „Америка за България“ осъществява един новаторски проект за нашата страна – „Върховенство на правото през призмите на литературата и философията“. Бихте ли разказали повече за него и как се стигна до идеята за създаването му?

– Правото регулира обществените отношения посредством абстрактни правни норми, затова и трудно се разбира, особено от подрастващите младежи, които нямат необходимата житейска зрялост. Ние търсим път към тях чрез конкретни примери, които черпим от класическите български литературни произведения, изучавани в общозадължителната подготовка в гимназиалния етап. Чрез съдбата на литературните герои: Султана от романа на Димитър Талев „Железният светилник“, Индже и Албена на Йовков, Андрешко и Бай Ганьо обясняваме материалното право като система от основни принципи, права и задължения, но и различните функции на съдиите, прокурорите и адвокатите. Разбира се, най-атрактивни за децата са симулираните наказателни процеси, в които подсъдими са героите, извършили престъпления: Султана – за криминалния аборт на Катерина, Албена и Нягул – за убийството на Куцар, Найден Гърбавото – за убийството на Индже. Засягаме и други области на правото, като провеждаме дискусии и кръгли маси с учениците: административно право – как функционира държавата, за какво служат данъците и защо е необходимо да ги плащаме („Андрешко“), гражданско право – проблемите на собствеността и наследяването („Гераците“), медийно право – какво е значението на медиите и какви правила трябва да се спазват в медийната среда, какво е популизъм, демагогия и как да разпознаваме фалшивите новини („Бай Ганьо журналист“).

Всъщност идеята правото да се обяснява през призмата на познати сюжети не е нова. Преди няколко години Съюзът на съдиите в България (ССБ) реализира друг проект, също с подкрепата на фондация „Америка за България“, в който се работеше с най-малките деца на основата на приказката за Червената шапчица и който беше много успешен, защото малките

имат чисто и

живо чувство за

справедливост

Сега обаче се фокусираме върху учениците, които са на края на гимназиалното образование, някои от тях вече са пълнолетни и имат избирателни права. На тези млади хора предстои активно да участват в обществения живот и за тях е важно да имат добре изградена ценностна система и ясна представа за правовата държава.

– Откога се реализира проектът и до колко учебни заведения е достигнал?

– Дейностите по проекта са напълно съобразени с учебния план, т.е. работи се по това произведение, което се изучава в момента в училище. В рамките на една година участват ученици от 6 училища, като работят по двойки, т.е. по едно и също произведение се подготвят симулирани наказателни процеси от две учебни заведения и се провеждат в рамките на 2 последователни седмици. Постановяват се присъдите, които, както се оказа, се различават доста, а след това се провежда заключителна дискусия, на която двата съдебни състава обясняват мотивите си и се разисква. Всички ученици и учители по литература и философия, които са включени в проекта, присъстват на всички дейности.

„За върховенство на правото през литературата и философията“ започна през учебната 2022/2023 г., като в него участваха 4 училища в София: 21-о СУ „Христо Ботев“, 35-о СЕУ „Добри Войников“, Математическата гимназия, Испанската гимназия и едно училище извън София – Априловската гимназия в Габрово. През тази учебна година дейностите по проекта са в различни градове на страната – участват учениците от АЕГ „Гео Милев“ в Русе, СУ „Иван Вазов“ в Мездра – паралелка по съдебна администрация, СОУ „Свети Паисий Хилендарски“ в Златица, ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ в Бургас, гимназия в Стара Загора и НПМГ в София.

Проектът ще продължи и през следващата 2024/2025 учебна година, като

планираме да се

включат други

градове като

Благоевград,

Кюстендил, Ловеч.

– Как се избират училищата, които могат да бъдат част от проекта? Има ли някаква форма на кандидатстване?

– Стараем се училищата да са с различен профил, не само хуманитарен, но и математически, и професионален, както и да са в различни по големина населени места. Няма определена форма за кандидатстване. Чисто организационно първата ни задача е да осигурим съдии доброволци за работа по проекта, които да консултират преподавателите и учениците и да подпомагат подготовката им. Това е най-леката ни задача, тъй като ССБ има членове във всички съдебни райони. Тяхна задача е по-нататък да представят концепцията на проекта на преподавателите и директорите на училищата. Имаше обаждания от учители, които са разбрали от свои колеги от други училища, да заявят участие. А тези учебни заведения, които участваха първата година, искаха да продължат с проекта, но им отказахме, за да можем да обхванем повече училища.

– Къде се провеждат симулативните дела? В истинска съдебна зала или в сградата на училищата?

– В истинска съдебна зала в съответния град, в абсолютно автентична обстановка. Учениците влизат в роли на съдии, прокурори и адвокати, на подсъдими и свидетели. Единствено процесът в Априловската гимназия в Габрово се проведе в актовата зала в училището, защото няма толкова голяма съдебна, която да побере цялата публика. Но актовата зала на Априловската гимназия е много тържествена и красива, а и преподавателите се бяха постарали да я подредят като съдебна, така че не се загуби нищо от представителността и тържествеността на процеса.

– Има ли разлика между тези симулативни дела и истинските, които се водят у нас?

– Стараем се максимално да се доближават до истинските. Съдиите, прокурорите и следователите са облечени с тоги, всеки заема съответното си място в съдебната зала и се спазва строго процесуалният ред. Чете се обвинителният акт, дава се дума на подсъдимия и на защитата. Ние осигуряваме необходимите експертизи – съдебнопсихиатрични за вменяемост на подсъдимите лица, съдебномедицински за причината за смъртта на Катерина, Куцар и Индже, съдебно-балистична, които са изготвени от истински вещи лица. В процеса се изслушват вещите лица, разпитват се свидетели, представят се веществени доказателства. Близките на жертвите претендират обезщетения. Много е вълнуващо, когато съдът дава последната дума на подсъдимите.

Както в

действителния

процес, съдът се

оттегля на

съвещание, след

което прочита

присъдата,

без да обявява мотивите. Това става по-късно на заключителната дискусия. Различното е, че след прочитане на присъдата следват бурни аплодисменти, поднасяне на цветя, благодарности и много снимки.

– Ще добавяте ли нови литературни творби към проекта?

– През следващата година ще добавим „Тютюн“, като ще открехнем вратата към конкурентното право и антимонополното законодателство, също към трудовото и осигурителното право.

– Кои са въпросите, които децата задават най-често по време на подготовката за реализацията за проекта?

– Всъщност първите разговори са между съдии и учители, в които изясняваме правната рамка, основните проблеми. Учителите са нашите истински партньори, те подготвят успешно децата. А също и родителите, и приятелския им кръг. Изключително ме впечатли един баща, който сподели, че никога не са си говорили толкова много с детето си по толкова разнообразни етични, философски и правни теми, колкото по време на подготовката за симулирания процес. Когато ние се срещнем с учениците, те вече са доста подготвени и задават много адекватни въпроси. Ние не им помагаме нито с писането на обвинителния акт, нито с пледоариите, още по-малко пък с присъдата. Не се затрудняват с квалификацията на деянието,

правят разлика

между формите

на вината

Въпросите, които се задават, са най-често от учениците, които са в съдебния състав, и са за определяне на наказанието, тъй като в закона са посочени минимална и максимална граница и те търсят някаква формула, както са свикнали да решават задачи в училище. Затрудняват се също при определяне на обезщетението на близките на жертвите. Но така разбират, че справедливостта не е формула, а правораздаването не е лесно.

– Какъв е отзвукът сред учениците, които се включват във „Върховенство на правото през призмите на литературата и философията“?

– Целият процес се снима и филмът се предава на училището, където може да се използва като помагало в учебния процес и през следващите години. Учител от миналата година сподели, че е преподавал „Железният светилник“, използвайки филма като основа за много ползотворна дискусия с новия випуск – това е всъщност целта на проекта. Той се оказа полезен за професионалната ориентация на учениците. Някои от миналогодишните участници, които се колебаеха какво да учат, вече са студенти по право.

– Трудно ли е на гимназистите да бъдат обективни в делата? Успяват ли да уловят предизвикателствата пред истинските адвокати, прокурори и съдии по време на един процес? Как проектът им помага да разберат по-добре правосъдието у нас?

– Учениците споделиха, че навлизайки в същината на процеса, усещането им за отговорностите е станало много по-осезателно, че са разбрали колко много задължава тогата. Тези, които са в съдебния състав, сами достигнаха до извода, че не трябва да обсъждат процеса с прокурорите и с адвокатите, за да могат да бъдат безпристрастни. Всички успяха много добре да разберат обвинителната функция на прокурора и функцията на защитата.

– Само от литературните произведения ли учениците имат право да търсят доказателства за своите аргументи по време на процесите?

– Литературното произведение е отправната точка, от която се тръгва. Могат да представят и други доказателства. Въпросът е как ще ги преценяват в процеса и присъдата да се основава на тях. Затова е важно по едно произведение да работят две училища. Всеки екип от участници приема за установени различни факти, тъй като свидетелите им дават различни показания, понякога и експертизите са различни, и като резултат достигат до различни правни изводи.

Един състав

осъди Албена като

съучастник в

убийството на Куцар,

друг – само за лично

укривателство

на Нягул

Мисля, че децата разбраха силата на доказателствата. На заключителните дискусии много добре се аргументират, като излагат относимите факти. Добре разбраха и това, че не може да се коментира присъда, като не се познават доказателствата по делото.

– Смятате ли, че подрастващите са добре запознати със съдебната система и как би могла да се засили у тях информираността за правото?

– Не само подрастващите, но и голяма част от гражданите не са запознати със съдебната система. Придобиват представа от медиите и социалните мрежи, която невинаги е точна. По време на проекта учениците усещат колко много може да се различава общественото мнение от справедливото решение. Целта ни е да ги научим да правят разлика между силата на правото и правото на силата. Трябва още много да се работи, за да се постигне достатъчно ниво на разбиране за устоите и принципите на правовата държава.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar