Съдия Павлина Панова: Закони се пишат на коляно
Закони се пишат на коляно, без вслушване в професионализма на магистратите, а понякога сме ставали свидетели на непрофесионално отношение, когато представители на съда участват в правната комисия със своето експертно мнение. Това казва заместник-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Павлина Панова в интервю за Mediapool. Тя смята, че вкарването на прокуратурата в частната сфера ще доведе до рисковете пред свободата на договарянето на бизнеса. Съдия Панова напомня, че най-лесният начин да се съсипе нечий бизнес е като се подаде сигнал до прокуратурата. Според нея през последната година съдебната реформа се прави под мотото, че се спазват определени външни указания, което води до проблеми. От 2009 година Павлина Панова е и съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Кои са най-сериозните рискове, ако проектът за борба с корупцията в частния сектор бъде приет в този му вид?
Рискът е свързан със свободата на договарянето и свободата на инициативата в частната сфера. Субектите в частната сфера са равнопоставени и проблемите между тях се решават преди всичко с инструментите на гражданския процес. Намесата на наказателно право е крайна и ще затрудни осъществяването на свободната инициатива. Не смятам, че намесата на държавата в частния сектор трябва да бъде толкова крайна. Държавната репресия чрез налагането на криминално наказание трябва да се случва само там, където това е крайно необходимо. Гражданите могат да решават своите проблеми чрез средствата на гражданското и търговското право. Тук не бива да забравяме и ролята на държавните регулатори, които могат да осъществят търсенето на административна и дисциплинарна отговорност. Грешно е всяко една сфера на частния живот на гражданите да бъде регулирана и от наказателното право.
В казуса „КТБ“, където прокуратурата твърди, че има присвояване на пари от банка, основният регулатор БНБ си е затворил очите. Явно, че въпросът с тези кражби в частния сектор не опира първо до прокуратурата, а до създадената възможност от регулаторите.
Точно така. Въпросът е всички институции, които са призвани да регулират отношения, да се намесват своевременно и да търсят съответната отговорност. От друга страна, има достатъчно текстове в Наказателния кодекс, чрез които може да се търси наказателна отговорност за отпускане на необезпечени кредити и други неправомерни действия на длъжностни лица в банкови институции. Но неправомерната дейност трябва да бъде разкрита бързо и да се действа.
Опасно ли е да се дава толкова много власт в частната сфера на българската прокуратура, която редица международни институции смятат за нереформирана?
Риск винаги има. Няма значение дали говорим за промените в НК за намеса в частната сфера или в някои други отношения. Наказателната репресия е най-мощното оръжие и то може да съсипе човешки живот или нечий бизнес. Надявам се средствата за контрол, които съдът има върху органите на досъдебното производство да са този регулатор, който предпазва гражданите от тази крайна намеса. Но всяко неразумно използване на правомощията от органите на досъдебното производство би ограничило възможностите за правене на бизнес. На всички ни е известна максимата – ако искаш да съсипеш нечий бизнес, дай сигнал в прокуратурата. Нормите се създават за добросъвестните магистрати, които трябва да ги прилагат, но не са редки случаите, когато има и прибързано образуване на досъдебни производства. После знаем колко трудно се стига до тяхното прекратяване.
Законопроектът за борбата с корупцията в частната сфера беше ли съгласуван със съдии от Върховния касационен съд (ВКС)?
Когато Министерството на правосъдието образува работни групи, винаги изисква от нас да изпращаме свои представители. Ние създадохме аналитично звено от двама наши колеги, които участват в такива работни групи. Те непрекъснато са давали работни становища по нормите и са изразявали несъгласието си с промените, засягащи частния сектор. Това беше и официалната позиция на Наказателната колегия на ВКС, с която предупредихме министерството за рисковете. Не мога да кажа кой е бил двигателят на тези предложения, но ние категорично сме били против тях. В същото време ние не сме категорично против целия законопроект. Има норми, които се нуждаят от корекция, за да станат по-ясни за прилагане.
Политическата легенда, която се развива е, че тези промени, засягащи бизнеса, са поискани от Европейската комисия. Вярно ли е това?
Напоследък с този лайтмотив, че нещо се иска от чужбина, се правят „смели“ промени в много закони. Такива са случаите с промените в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, който бе променен през миналата година. Точно в тази материя ние трябва да бъдем особено предпазливи.
Предполагам, че няма да завършат с голям успех всички тези работни групи към Министерството на правосъдието, които са създадени, за да изпълнят препоръките на Европейската комисия и тези от независимия анализ на прокуратурата. Ето някои препоръки, които се направиха – отпадане на поемните лица и предварителните прокурорски проверки. Това не са правила, които могат с лека ръка да бъдат променени, защото те са свързани в цялостна система. Ако се стигне до премахване на предварителните проверки, това ще доведе до образуване на досъдебно производство по всяка една жалба до прокуратурата, което влече след себе си цялата тежест на разследването, събирането на доказателствата и след това прекратяването на делото.
Според мен рискът от ограничаване на човешки права става твърде голям. От друга страна, поемните лица са независими от разследващите и са една гаранция срещу злоупотреби при обиски и други процесуални действия. Има правни системи, при които няма поемни лица, но там полицаите могат да бъдат разпитвани за начина, по който са извършили обиск. В нашия закон има категорична забрана за това. И тук въпросът се свежда до доверието в правосъдието и в органите, които извършват тези следствени действия. Отпадането на предварителните прокурорски проверки и на поемните лица не бива да се прави прибързано, а като част от цялостно преосмисляне на начина, по който събираме на доказателствата. Всичко е въпрос на това какво доверие имаме към институциите и дали може да си позволим да направим тази реформа точно сега.
Един от аргументите за отпадането на предварителните проверки е, че има случаи на граждани, които години са подлагани на наказателна репресия извън правилата.
Да, така е, но това пак е злоупотреба с правомощия. Сега тази проверка е регулирана в срокове, тя не може да е повече от два месеца, в крайни случаи до три месеца. Ще ми се да вярвам, че тези проверки не се използват за репресия, а за добросъвестно събиране на данни, които дават основание за образуване на наказателно дело. Не знам къде е мярата, може би трябва да се съкратят още повече сроковете за тези проверки. Мисля, че репресията спрямо гражданите ще е още по-голяма, ако проверките бъдат изцяло премахнати и директно се минава към образуване на досъдебно производство.
Затова казвам, че пипането на подобни правни институти е много сложно. Например, премахването на поемните лица е свързано с готовността ни да дадем вяра на един протокол, създаден и удостоверен от един полицай и да го приемем за годно доказателство в наказателния процес.
Какви са вашите впечатления от качеството на законодателния процес през последните години?
Изключително прибързани промени в законодателството, недобро изпипване, без вслушване в професионализма на магистратите, в частност имам предвид на съдиите, писане на коляно. Понякога сме ставали свидетели на непрофесионално отношение, когато представители на съда участват в правната комисия със своето експертно мнение.
Много от нормите просто не се обмислят добре. Случвали са се съществени промени в законопроекти между първо и второ четене, без да има мотиви към тях. Това изненадва всички, които участват като експерти в правната комисия. Ние понякога нямаме време дори писмени становища да дадем по тях. Когато биваме изслушвани в правната комисия, някак се размива това, което казваме и то не се взима предвид. Аз съм с впечатление, че казаното не се чува или не се разбира в пълнота. След това се получават недомислици в приетите закони, които на свой ред трудно се прилагат. Съдии често се обаждат и дори изискват обучение от Върховния касационен съд, защото не могат да изтълкуват написаното в закона. Някои от нормите са в крещящо противоречие помежду си, без логическа последователност.
Когато се правят мащабни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, това трябва да се прави много обмислено от хора, които имат визия за наказателния процес. Те трябва да могат да си представят как тези норми ще работят на практика.
Сега ние сме заявили сме пред министъра на правосъдието, че много скоро ще излезем с идеи за промени в НПК за премахване на недомислиците и празнотите. Някои от нормите за изпълнението на присъдите не следват логиката на наказателен процес и го забавят допълнително. Не сме далеч от мисълта да предложим промени на правилата на разпоредително заседание в частта им за основанията за връщането на делата.
Аз не виждам особена полза и от временна забрана за публикуване на съдебните актове на сайта на съда. Дори смятам, че е във вреда. Първо, защото ВКС има задължение да обяви акта си. После не виждам с какво се различават един акт с условно наказание от този с ефективно наказание. Всяка една страна в процеса има право да проверява каква е присъдата. Хората могат да се обаждат дори по телефона и да питат дали е решено делото им. Когато те разберат, че е решено, те могат да дойдат и поискат копие от своя акт. Така че тази забрана по-скоро пречи на обществото да бъде информирано. Същевременно в медиите по някакъв начин излиза информация.
Какъв е уклонът на управляващите, ако гледаме каква съдебна реформа се прави през последната година?
Сякаш всички промени са под мотото: „Изпълняваме указания на ЕК и доклади на външни експерти“. В същото време се борим с корупцията. Създаването на такива гръмки послания и следването на външни указания обаче на свой ред противоречи на други външни указания, давани ни от органи като Венецианската комисия и Европейския съд по правата на човека. Неразумното следване на външни указания създава рискове. То дава възможност да се заяви гръмко, че се борим с корупцията, но не зачитаме основни права, които след време ни докарва пак до дела пред Европейския съд по правата на човека.
Защо това се случва?
Желание да се харесаме. Желание да отчетем някаква активност. Ето сега главният инспектор иска да се ползва със съдействието на главния прокурор, за да събира данни за магистратите. Това също е крайно. Не можем да използваме репресията на наказателния процес, за да правим предварителни проверки и то по сигнали на граждани срещу магистрати. Аз в ежедневния си отчет се занимавам с жалби на граждани, които са недоволни от актовете на магистратите. Разбира се, гражданите са свободни да пишат сигнали, но понякога се отправят такива упреци спрямо тях, които просто трябва да бъдат отсявани. Съдията трябва да може да бъде проверяван, но обществото трябва да знае, че няма как да хвърля с лека ръка обвинения спрямо магистратите, защото те са хора, които носят голяма отговорност и са проверявани буквално през цялата си кариера. Аз винаги бих съдействала за отстраняване на корумпиран или недостоен съдия, но трябва да има доказателства, които да ангажират институциите.
Защо всички се обръщат към главния прокурор, търсейки справедливост, а не към съда, който я въздава?
Не мога да кажа. Вероятно главният прокурор вдъхва някаква увереност, че може бързо да се намеси, но гражданите трябва да знаят, че този, които може да реши даден проблем със силата на правото, това е съдът.
В този контекст, защо препоръките на Съвета на Европа след делото „Колеви срещу България“ за прекомерната концентрация на власт в ръцете на главния прокурор не се изпълняват вече близо десетилетие?
Всяко решение на Европейския съд по правата на човека трябва да бъде изпълнено не само като се изплати обезщетението на гражданите, но и чрез изпълнение на т.нар. генерални мерки. Тези мерки обикновено са свързани с необходими промени в законите. Предполагам, че проблемът с главния прокурор е труден за решаване, защото няма ум, който да измисли подходяща процедура. Самото решение „Колеви срещу България“ подсказва как други европейски държави са решили въпроса. Смятам, че и ние бихме могли да изработим такава процедура. Не ми се вижда толкова трудно, а и Министерството на правосъдието би могло да поиска помощ от Съвета на Европа. При добро желание това е напълно възможно.
Има ли промяна в начина, по който работи Висшият съдебен съвет?
Последният пряк избор на магистратите за Висш съдебен съвет бе нещо добро. Пролича си кои искат да участват активно и кои не. Не бива да има връщане назад в това отношение. ВСС засега дава добри сигнали, защото скандалите са сведени до минимум. Моят упрек, специално към Съдийската колегия, е, че нещата трябва да стават по-бързо. Когато бъде поставен проблем, трябва бързо да стане видимо, че се предприемат мерки. Има нужда от повече от смелост. Много разчитам на съдиите в Съдийската колегия и се надявам, че каквито дейни съдии бяха, ще бъдат такива членове на ВСС. Не бива да изпадат в прекален формализъм и чиновническо усещане, а да показват, че приемат присърце проблемите на магистратите и ги решават. Определено има разлика с предишния съдебен съвет. Сега аз съм ги помолила да дойдат във ВКС и да видят защо се получава толкова голям дисбаланс в разпределението на делата между съдиите и имам тяхното уверение, че след празниците ще посетят съда. Предишният ВСС не обърна внимание на тази молба.
Това, с което никога няма да се съглася е, ВСС да бъде съставен от магистрати, които напускат своята работа. Колкото и членовете на ВСС да са близо до магистратите, все пак те се откъсват от професията.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте