Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет отложи вчера за 26 март обсъждането и гласуването на предложението за дисциплинарно наказание на съдията от Софийския градски съд Мирослава Тодорова. Тя е първият съдия, за който е направил искане за дисциплинарно наказание лично главният прокурор Сотир Цацаров: това става през декември 2016, в последния ден на изтичането на давността за нарушение, че е забавила с три седмици свалянето на банкова тайна по искане на прокуратурата, въпреки че впоследствие проверката е показала липсата на престъпление от проверяваните лица.

Сблъсъкът на съдия Тодорова с управлението на съдебната власт стана публичен през 2012 г., когато вътрешният министър Цветан Цветанов обяви безпрецедентна война от екрана на телевизията на невписващата се в представата му за „добър съдия“ Тодорова, която отгоре на всичко беше и председател на ненавистния Съюз на съдиите в България. Така се стигна до уволнението й на 12 юли 2012 г. от предишния ВСС. През 2014 петчленният състав на ВАС отмени уволнението, но тогавашният ВСС я наказа повторно с понижаване за 2 години в Софийския районен съд, поискано от прокурор, вместо с по-лекото наказание – намаляване на заплатата, каквото беше предложението на дисциплинарния състав.
Сега схемата се повтаря: дисциплинарният състав предлага временно намаляване на заплатата, но някои кадровици искат отново по-тежката санкция – ново понижаване в Софийския районен съд, без да й зададат нито един въпрос по време на изслушването й във вторник. Това показва, че се очертава опит съдия Тодорова да бъде без много шум елиминирана от ключовия Софийски градски съд. За тази цел трябва да се съберат 8 гласа в 14-членната съдийска колегия на ВСС, това ще стане ясно на 26 март.

„Дневник“ публикува със значителни съкращения личната защита на Мирослава Тодорова по дисциплинарното й дело, което вчера е изложила пред кадровия орган, воден от убеждението, че поставените в него въпроси надхвърлят рамките на експертната конкретика. И засягат проблеми, важни не само за съдийското съсловие. А се отнасят до универсални ценности, какъвто е изборът на елементарната човешка порядъчност в управлението на съдебната власт пред лекотата на елементарното служене.

Заглавието и акцентите са на редакцията.

Пълния текст на становището е публикуван в „Съдийски вестник“

От проверката на Инспектората на Висшия съдебен съвет /ИВСС/, в която като съдия съм била сведена до обект, а проверката се е изчерпала в натоварване на деловодители на самия съд да правят списъци и да преписват предмета на делата от съдебните регистри, никой не би могъл да разбере нищо за работата ми като съдия, нито за това как изработеното от мен се съотнася към работата на останалите съдии, включително на тези, които са наказани с по-леки наказания от това, което се предлага да ми бъде наложено – и като брой разгледани за същия период дела, и като резултат за съдбата на делата.
………….
При това положение предметът по дисциплинарното дело е сведен до конфронтиране на обвинението за виновно поведение с природните закони. И без да ни интересува предметът на делата, те са такова количество, че времето не стига да бъдат приключени в инструктивните процесуални срокове. 1076 дела, както е посочила адвокат Доковска в предишното заседание /на 26.02.2019 г. – бел. ред./ изискват при минимално средно отделено време от 1 ден за проучване, насрочване, разглеждане, подготовка за решаване и решаване на делото, 3 календарни (не работни) години без 17 дни.
……………..
Същевременно извън интереса на ИВСС е останало обстоятелството, че на практика съм решила дела, които са били в СРС от 2002 г. до 2014 г. и оставените 68 дела от 237, заварени към април 2016 г.,на председателствения от мен състав са били образувани през 2016 г. и 2015 г. Не е представлявал интерес и въпросът, че по тях е имало досъдебни производства, продължили 10 години. С други думи, излиза, че без значение за работата ми като съдия е обстоятелството, че съставът е бил изцяло изчистен от стари дела и съм облекчила работата на следващия съдия максимално, както и на съда, защото не съм натоварила други колеги.

Позволявам си да обърна вниманието на тези числа по две причини.

Първата причина е, защото делото е сведено единствено до числа и срокове.

Втората причина е, че в протокола е записано, че адвокат Доковска ги е казала, но последвалата дискусия се е развила така, все едно тя изобщо не е говорила. Не е коментиран нито един довод, не е получил отговор нито един от поставените от нея въпроси.
……………….
Разбира се, едва ли може да се приеме за достойно положението на съдия и на съдебната власт като цяло, когато оценката на работата на съдията и на всички останали помощни административни органи, чиято функция е да отстраняват пречките за правилното осъществяване на същинската функция на съдебна власт, изобщо не се интересува от това какви са делата и какво е тяхното процесуално развитие. И то при положение, че след втората половина на ХХ век и след теорията на справедливостта на Джон Ролс

процедурната справедливост е основен белег на ефективно функциониране на съдебните системи

и главен фактор за повишаване на доверието в съда, т.е. решаващо е поведението, което съдията има спрямо участниците в съдебните процедури, така че те да се почувстват оценени по достойнство и да придобият убеждението, че съдът осигурява върховенството на правото.
…………..
В тази ситуация единственото порядъчно поведение на съдията по дълбокото ми разбиране е да приоритизира с оглед конкретните последици от решаването по всяко дело. Затова и

забавените дела са тези, по които съм отменила наказателните постановления

т.е. приела съм, че няма основание за държавна репресия, поради което дори евентуално изтеклата давност няма да накърни защитим правен интерес (уточнявам, че не са ми известни такива случаи). Това не е оправдание, а само обяснение на моя избор да приоритизирам според конкретния интерес на конкретните хора по делата.
……………………

Моля да вземете предвид, че за разлика от споменатите случаи за сравнение, никога не съм била спирана от разпределение на дела. Никога не съм получавала други форми на административна подкрепа за това, че съм приключила работа, останала от предходни периоди преди понижаването ми в длъжност.

Последното, което искам, е да се противопоставям на обсъжданите колеги. Изобщо не подлагам на съмнение, че са работили в условията на свръхнатовареност. Обективността обаче изисква да се вземе предвид, че по достъпни данни броят на окончателно решените от мен дела за две години се равняват на приключените от някои от тези съдии за четиригодишен период от време. Тази констатация не е упрек към работата им, нито е изтъкване на каквото и да било предимство, защото без да сме извършили проверка на сложността на делата, не можем да измерим нито ефективност, нито ефикасност. Както казах обаче, след като делото е сведено до цифри и числа, друго възражение освен това, че и сравнението е произволно, не мога да направя.

I. Поради всичко изложено моля да приемете, че не се установява основание за ангажиране на дисциплинарната ми отговорност, защото не се установява да съм имала обективна възможност фактически да спазя инструктивните процесуални срокове и да реша делата с полагане на дължимата грижа. В този смисъл по делото не е доказано виновно поведение. Такова би било реализирано само ако е доказано, че държавата е предоставила достатъчно ресурси за осъществяване на правосъдната дейност, включително квалифициран помощен административен персонал, разпределението на делата да е било извършено по ефективен начин, натовареността на съдията да е била справедлива и осигуряваща обективната възможност за фактическото справяне с потока дела.

II. Независимо от изложеното считам, че предложението за наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 или т. 3 Закона за съдебната власт не обслужва целите на дисциплинарното санкциониране, защото е лишено от резон.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar