От няколко седмици парламентът гласува мащабни промени в Административнопроцесуалния кодекс. Те се приемат на части и докато правната комисия не беше свършила още законопроекта, в пленарна зала окончателно бяха приети първите текстове в него.

„Дневник“ разговаря със съдия Любомир Гайдов за започналата реформа в административното правосъдие. Той е зам.-председател на Асоциацията на българските административни съдии и правораздава във Върховния административен съд (ВАС) от 2016 г. Посещава заседанията на правната комисия по време на разглеждането на промените. Бил е хоноруван асистент по „Здравен мениджмънт“ в Института по следдипломна квалификация към УНСС. Изнасял е лекции по Административнопроцесуален кодекс в Института за публична администрация. От 1992 г. до 2007 г. е работил в различни министерства – Министерството на търговията, Министерството на промишлеността, на регионалното развитие и Министерство на здравеопазването като главен юрисконсулт и директор на дирекция „Правна“. През 2009 г. и 2017 г. е зам.-министър на здравеопазването. През последните десет години е административен съдия.

Каква е целта на мащабните изменения в Административнопроцесуалния кодекс?

– Целта на законопроекта е да реши въпроса с натовареността на ВАС и да се създадат условия тази институция да осъществява ефективно конституционните си функции – да упражнява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. През последните 15 години се наложи тенденцията въз основа на приети през този период закони и подзаконови актове, върховният съд да правораздава като първа инстанция при оспорване на разнообразни административни актове на министри и на ръководители на централни ведомства. В резултат на това ВАС се оказа сериозно натоварен. Това е нещо неоправдано, защото съдът трябва да се фокусира и върху надзорната си функция за уеднаквяване на съдебната практика по правоприлагането в административното правораздаване. Уеднаквяването се изразява не само в осъществяване на задължително тълкуване на приложимите закони в неговата практика, но и когато правораздава като касационна инстанция. Статистиката е показателна и този факт е тревожен. Тази въпрос е на дневен ред повече от 6-7 години. Затова легитимната цел на промените в АПК, които бяха внесени през лятото на 2017 г. от депутата Данаил Кирилов и група народни представители, са отдавна обсъждани и очаквани.

От друга страна, с измененията в АПК се цели постигане на по-равномерна натовареност между административните съдилища в страната. Направи се голяма инвестиция от нашето общество, първо създаване на ВАС през 1996 г., 10 години по-късно се организира цяла нова модерна система от административни съдилища, която бързо показа много добри резултати. Но към днешна дата се забелязва тенденцията за неравномерната натовареност между административните съдилища. Едните са много по-натоварени – особено тези общо 5, които гледат данъчните дела.

С времето се доказа, че се правораздава бързо и е налице вече високо ниво на специализация в тези съдилища. Безспорно е, че има много добри резултати от всички административни съдилища в сравнение с не малка част от общите такива, както и в сравнение с административните съдилища в някои други държави-членки на ЕС. Това беше признато през изминалите няколко години и от Европейската комисия, която постави българското административно правораздаване на трето място в съюза по бързина.

Не на последно място обаче с промените в АПК ще се постигне и още една цел – по-добър и облекчен достъп до административно правосъдие за хората, организациите, тъй като не малка част от делата им ще се гледат по адреса им, очаква се това да доведе до по-малко време и разходи за тях. Това е изключително важно.

Как може да се постигне това?

– В АПК се въведе нов принцип, че делата следва да се разглеждат по адреса или седалището на изрично посочения в административния акт адресат. Досега делата се разглеждаха по седалище на териториалната структура на административния орган, издал съответния акт, или по седалището на органа, ако няма териториална структура. Предстои дебат тези дни в пленарната зала по въпроса – дали наред с много други дела и данъчните дела да се разглеждат съобразно новото основно правило – по адреса на изрично посочения адресат в административния акт, или само те ще останат на разглеждане само в 5 съдилища, както е в момента.

Депутати, адвокати, председателят на ВАС на няколко пъти и в Народното събрание, и по различни поводи защитават тезата, че няма причини да се прави отклонение от приетото правило. Според нас следва да бъде осигурена справедлива натовареност на магистратите при разглеждането на делата, освен че общественият интерес налага да се използва максимално ефективно изградената през годините от държавата система на съдилищата. Някои предлагат новото правило за подсъдността на данъчните дела да не се прилага за всички дела, а само за тези дела, по които се оспорва ревизионен акт на физическо лице.

Редно е данъчните дела да се разглеждат в административните съдилища на територията на цялата страна. Това има повече предимства, а и отговаря на новия принцип, залегнал в новата редакция на чл. 133 от АПК. Тогава гражданите, търговците, организациите ще имат по-добър достъп до правосъдие. Практиката показа, че старото правило ползва основно администрацията, създава доста пречки за гражданите. Не само оскъпява процеса, не само води до неравномерно натоварване на административните съдии, но и се забавя като цяло решаването на тези спорове. Държавата и обществото нямат интерес от по-продължителна правна несигурност по отношение на дължимостта на публичните средства, които са важни за бюджета.

Очакваме обаче да видим окончателното решение на законодателя. Колегите от административните съдилища изразяват готовност да поемат тези дела, като ние от управителния съвет на асоциацията ще съдействаме за създаване на организация за подготовката на този процес, включително и със семинари, обсъждане на актуални теми за утвърдената съдебна практика по данъчни дела.

Досега вслушаха ли се депутатите в предложенията на асоциацията и пленума на ВАС? Остана ли нещо, което съдиите са предложили, а законодателят не го е приел или го е приел в обратна посока?

– Много от разпоредбите, които бяха внесени преди повече от година, претърпяха развитие. Депутатите водят много конструктивен дебат и се вслушват в повечето становища. Досега почти няма съществени отклонения от мнението на Пленума на ВАС. Важно е всяко предложение да бъде обсъждано публично, да се изслушват различни мнения по темите, да има търпимост към различните мнения, независимо кой ги представя или защитава.

Законопроектът бе подложен на широко обсъждане преди да влезе за гласуване на второ четене от парламента. Надяваме се при приемането на останалите текстове от законопроекта да се чуят аргументите на административните съдии и на пленума на ВАС за промяна на подсъдността на някои видове дела, включително и данъчните.

67 съдии от ВАС бяха против въвеждане на закрити заседания, което беше първият вариант на законопроекта. Какво е становището им сега с предложението да са закрити, но при желание от страните – открити?

– Въпросът за вида на съдебното заседание – открито или закрито в касационната инстанция, е обсъждан месеци в нашите среди в различните му варианти. Управителният съвет на асоциацията смята, че първоначалният текст за промяна не беше добър – той предвиждаше повечето заседания да са закрити, но предложеният преди седмици текст е по-приемлив според нас. С новото предложение се запазва правилото петчленните състави да провеждат винаги открити заседания. Открити заседания ще има и когато ВАС чрез 3-членен състав се явява единствена съдебна инстанция по касационни дела.

Извън горните случаи, според предложението, когато е имало в първата инстанция открити съдебни заседания и ВАС разглежда делото чрез 3-членен състав, следва да се даде възможност на страните и/или на съдиите да определят кой вид заседание е по-подходящ според предмета на делото и срочността му. Така спорът може да се реши и в закрито или в открито заседание по-бързо, но не и за сметка на качеството на касационното производство.

Новият момент е, че заседанията на някои 3-членни състави във ВАС в касационното производство могат да бъдат закрити, но при желание на страните или преценка на съда ще се провеждат открити, както е към момента.

Важното е, че страната, освен съдът, може да избере какво предпочита като вид заседание с всичките му последици. Законодателното предложение дава добри възможности както за защита интереса на страните, така и на административните органи.

Какво мислите за другата обсъждана промяна – увеличение на таксите за обжалване пред втора съдебна инстанция? От една страна се твърди, че това ще ограничи достъпа до правосъдие на гражданите, от друга ще е преграда пред прекомерното обжалване, което ще облекчи съда?

– Таксата не трябва да изпълнява функцията на преграда до съдебен процес. Тя има друга роля – да постави едно изискване, чрез което да се ограничи възможността за злоупотреба с правото на съдебен процес. Таксите трябва да се съобразени с множество критерии, сред които са стандартът на живот в обществото, както и сходните такси пред административните органи към момента, когато има такива. Считам, че приетият от депутатите подход е правилен, защото при нас за първи път се установи, че таксите се уреждат със закон, че ще се дължат такси и от административните органи в касационното производство, регламентираха се таксите за частните жалби, възприе се правилото, че таксите за касационното производство ще бъдат по-високи от първоинстанционното. Крайното решение за конкретния размер на таксите по касационното и отменителното производство е на законодателя.

За размера – ние не може да се ангажираме със становище, но подкрепяме правилата, залегнали в последния проект.

Председателят на ВАС искаше съдебните състави за отмяна на влезли в сила решения да не са 7-членни, а петчленни…

– Да, това също беше взето под внимание и се въведе принципът ВАС да заседава само в 3-членни и 5-членни състави. Това облекчава работата на съдиите и няма да е в ущърб на съдебния процес.
Особено важна промяна, която очакваме парламентът да гласува тези дни, са текстовете за съдебните производства по някои специални закони. Идеята е някои производства да се провеждат вече не пред ВАС, а пред административните съдилища. Тези предложения са последица от решение на Конституционния съд, с което се изясни, че ВАС е длъжен да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. Прие се, че разпоредбата на основния закон не обхваща обаче актовете, издавани от кабинета и министрите, с които не се осъществяват властническите правомощия, произтичащи от Конституцията.

Примери за това са актовете на министрите, които те издават като орган по назначаването, за изменение и прекратяване на служебни правоотношения на държавните служители, тези актове са насочени към организиране на дейността на помощната администрация на министрите.

Характерът на някои актове, макар и издавани от министри, не се свързва непременно с осъществяване на държавното управление. След решението на Конституционния съд се предложи на законодателя да определи споровете за министерски актове, ако са извън задължителния обхват по Конституция, да са подсъдни на административните съдилища – не само на ВАС, както се приемаше досега. Предложения за промени в този смисъл са направени в редица закони – Закона за държавния служител, Закона за отбраната, Закона за МВР и т.н.

Освен тези мерки се предложи от председателя на ВАС след анализ и промени в редица закони с цел някои производства да завършват с окончателно съдебно решение още на първа инстанция в административните съдилища. Такива едноинстанционни производства могат да бъдат предвидени по някои от производствата по Закона за националния архивен фонд, Закона за общинската собственост, Закона за държавния служител, Закона за отбраната, Закона за подземните богатства, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, Закон за движение по пътищата, Закона за достъп до обществена информация.

Например ако се откаже да се даде достъп до информация или е налице мълчалив отказ по искането – делото вече ще може да се гледа от административните съдилища като първа инстанция и решението да бъде окончателно. Сега тези дела се бавят заради свръхнатовареносттта на ВАС, а целта е да се постигне по-голяма бързина, защото след година и половина търсената информация едва ли е актуална и има смисъл да се иска. Подобни промени са предвидени и в Закона за семейните помощи за децата и Закона за закрила на детето, в Кодекса за социално осигуряване и други.

Реформата в административното правосъдие не засяга само поправки в АПК, какво още се очаква?

– Очакваме да бъдат приети промени в повече от 45 закона, с които се сменя подсъдността на различни дела.
Народното събрание показа воля да се съобрази с конституционното решение като предвиди някои спорове за актове на министри да се разглеждат в 28-те административни съдилища. Важно е да бъде осигурена справедлива натовареност на административните съдии и недопускане на претоварване на някои от големите съдилища, каквато тенденция има до момента. Затова и някои от делата, които досега се гледаха във ВАС на първа инстанция се предложи да се разглеждат в Административен съд – София област, вместо в Административен съд София – град, който е сред най-натоварените. Такива са делата срещу актове на КЗК, КФН и др.

Като бройка колко от делата срещу министерски актове ще се гледат в административните съдилища и колко ще останат във ВАС?

– Зависи колко специални закона ще се променят чрез преходните и заключителни разпоредби на АПК. Ако приемат повече от 30 закона – над 80 % от делата ще слязат в долната инстанция.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar