Представете си следния казус: имате близко дете, нуждаещо се от най-обикновена инвалидна количка, и благодетел от Германия му дарява модела Antar AT52302 46, който е купил от „Амазон“ за 510 евро. До 15 дни, след като сте го получили, трябва да се регистрирате като „чуждестранен агент“ под заплахата от глоба от хиляда до пет хиляди лева (и 5-10 хил лв. втората година, ако случайно не сте разбрали за този нов режим). Всяка година подлежите на финансов одит, а ако не сте се регистрирали, Министерството на правосъдието ви вписва служебно и следва данъчна ревизия.

Нещо повече – трябва да си спомните дали не сте получавали финансово или материално подпомагане от чужбина за повече от хиляда лева годишно през предходните 5 години. Иначе пак сте заплашени от изброените глоби и проверки. По-зле става, ако сте неправителствена организация или сдружение.

Добре дошли в България през XXI век така, както си я представят 19 депутати от „Възраждане“, внесли в четвъртък в деловодството на парламента своя проект за закон за регистрация на чуждестранните агенти. Ако той бъде одобрен в оригиналния си вид, примерът с инвалидния стол има продължение.

Продавачи на репресии, или за идеята на „Възраждане“ за медии „чуждестранни агенти“

Дори да сте спазили изброеното и да искате да помогнете и на други хора в подобна нужда или да разкажете на деца в училище за едно добро дело, в следващите 5 години се лишавате от редица свободи и права:

„да участва в политически дейности, лобиране или предизборна агитация под каквато и да е форма, както и в дейности по оказване на влияние върху всяка част от обществеността в България по отношение на вътрешната и външната политика“

„забранява се да извършват дейности в държавни и частни детски градини, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие (…), в държавни и частни университети (…), в здравни и болнични заведения, в социални домове и в обекти на МВР и Министерство на правосъдието, както и в БАН.“

Има и още. Ако сте фотограф и сте получили средства да си купите хубав фотоапарат (или самата камера) от чуждестранна фондация или чуждестранен гражданин, трябва веднага да си направите интернет сайт, да обявите там, че сте „чуждестранен агент“ и да посочите в снимките си (да, не е грешка „в снимките“) че сте с такъв статут. Същото важи за нотите на композитори, произведенията на художници, чертежите на архитекти…

Приложното поле е описано по такъв начин в проекта, че би трябвало учени, оборудвали през последните 5 години лабораториите си с чуждестранна помощ, организирали събития с външни средства (които не идват от фондовете на ЕС) или работещи по международни проекти с външно финансиране, да се регистрират като „чуждестранни агенти“ и да прекратят професионалните си занимания.

Всичко това се случва по-малко от месец след като лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов опита да изгони от пресконференция журналист от „Дневник“ и след това се закани, че ще внесе закон за чуждестранните агенти. Макар че още в началото на октомври Костадинов го рекламира като „българският аналог“ на американския закон за регистрация на чуждите агенти, текстовете в него несравничо повече го доближават до руската му версия, която стана причина за закриването на редица свободни медии и неправителствени организации и преследване на отделни лица, неудобни на режима на Владимир Путин.

За разлика от американския закон, фокусиран предимно върху лобистката дейност и имащ предимно регистрационна функция (и с доста ограничен обсега в медиите), проектът за закон на „Възраждане“ е насочен и към средствата за масова информация, и към физическа лица, т.е. обикновени хора.

Декларираната цел е „осъществяване на държавен контрол и регулация на прозрачността и публичността спрямо източниците и целта на извършваните преводи и предоставяно безвъзмездно материално подпомагане от чужбина“. В мотивите към законопроекта пък се посочва, че целта на закона е да защитава националната сигурност и ще допринесе към международните усилия за борба с прането на пари.

Законът на САЩ за чуждестранните агенти не е пример за подражаниеКой попада под ударите на закона

Според текстовете в новия законопроект, той ще може да се прилага в следните случаи:

  • предоставяне на социални, потребителски или други услуги свободно или по силата на закон, както и при всяка дейност с нестопанска цел в частна или обществена полза;
  • публично разпространяване на информация чрез средствата за масово осведомяване (медиите);
  • извършване на разяснителни, обучителни, информационни, агитационни и други кампании;
  • реализация на проекти, насочени към или засягащи отделни социални групи от обществото и финансира от външни източници.

От обхвата на закона са изключени дейностите, финансирани със средства от Европейския съюз, както и такива, извършвани от организации, занимаващи се с религиозни дейности, спортни клубове, застрахователни дружества, финансови институции и търговски дружества, подлежащи на лицензионен режим извън този по Закона за радиото и телевизията. Няма да се вземат предвид и търговски приходи от чужбина, но не е ясно какво се има се има предвид под тази формулировка.

Заклеймени като „чуждестранни агенти“ могат да бъдат както физически, така и юридически лица, сред които такива извършващи нестопанска цел (т.е. неправителствени организации), сдружения и партии.

За хора, свързани с чуждестранни агенти пък ще се считат основателите, ръководителите, участниците или служителите на организации, определени като чуждестранни агенти, както и собствениците, съдружниците и акционерите в търговски дружества, определяни като чуждестранни агенти.

За материално подпомагане ще се смята всяка безвъзмездна материална помощ от паричен или друг характер, получена пряко или косвено от чужбина и в размер на над 1000 лв. за период от една година. Това включва финансирания от чужди правителства или държавни предприятия, чуждестранни фондации и организации, граждански дружества или обединения, включително и от обикновени хора. Изрично се посочва, че за средства по смисъла на закона ще се считат и средствата, предоставени от чужди лица за обучения, семинари, образователни курсове, програми, социални дейности и проекти.

Т.е. ако български гражданин реши от чужбина да подкрепи талантлив българин с качествен лаптоп чрез доброволното дарение, получателят трябва да се регистрира като „чуждестранен агент“.Клеймото „чуждестранен агент“

Идеите на „Възраждане“ продължават с предложение да се създаде публичен електронен регистър на „чуждестранните агенти“, към който всяко задължено лице да декларира, че получава подпомагане от чужбина в 15-дневен срок. Според законопроекта Министерството на правосъдието е длъжно в 7-дневен срок от получаването на уведомлението да изпрати информация то Агенцията по вписванията или регистър БУЛСТАТ, които да впишат лицето като „организация с чуждестранно подпомогане“ и да посочат след наименованието на лицето – „чуждестранен агент“.

Заличаването от регистъра ще може да се случи само след изтичането на петгодишен срок след регистрацията, ако междувременно в този срок не е получавало други средства от чужбина. Операторът на въпросния публичен регистър ще бъде задължен всяка седмица да предоставя на Съвета за електронни медии (СЕМ) и на Министерския съвет (МС) актуална информация от базата данни за лицата, регистрирани като „чуждестранни агенти“.

Ограничения за „чуждестранните агенти“

Почти в точно копие от в репресивното руско законодателство на регистриралите се хора и структури се забранява още:

да извършват творческа дейност за сметка на държавния или местния бюджет, да участват в обществени поръчки, да участват в проекти на държавната и местната власт и да извършват оценки върху околната среда

Неспазилите закона субекти, различни от физическите лица, ще бъдат наказвани с глоба от 5 хил. до 10 хил лв. При повторно нарушение глобата е от 15 хил до 20 хил лв.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar