Предложението на правосъдния министър Данаил Кирилов за механизъм за разследване на „тримата големи“ в съдебната система не срещна одобрение на Съвета на Европа. Според експертите в Брюксел не е ясно дали предлаганата реформа ще постигне целите си. В свое съобщение Съветът на Европа посочва, че ако предлаганата реформа се случи, тя само ще влоши ситуацията. Предлаганите законодателни промени не само не гарантират независимо и ефективно разследване срещу главния прокурор, какъвто е конкретният проблем за България, но биха затруднили още повече започването на разследване срещу първия обвинител. Това заключение е направил Отделът за изпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека.

Представители съвета участваха в кръгла маса в София, на която бе отчетен напредъкът на България по изпълнение на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“. По него бе констатирано, че няма адекватна процедура за разследване на главния прокурор и бяха отправени препоръки за създаването й.

Миналата седмица в София бяха представители на Съвета на Европа и се запознаха с идеите за промени на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се въвежда механизъм за разследване на „тримата големи“. Според експертите на Съвета на Европа обаче проектопромените не осигуряват необходимата йерархична и институционална независимост при разследването срещу главния прокурор на всеки стадий от наказателното производство и при всякакви обстоятелства от практиката. Ако не е възможно без промени на Конституцията да се осигури необходимата независимост, то да се помисли и за това, се казва в становището на Съвета на Европа.

Становището сериозно опровергава правосъдния министър Данаил Кирилов, който пое поста с уверението, че законодателните му идеи ще решат проблема за недосегаемостта на главния прокурор и опитваше да убеди европейските институции, че проектираният механизъм трябва да обхване не само него, а и председателите на върховните съдилища, въпреки че няма пречка за тях и сега да бъдат разследвани от прокуратурата.

В новото съобщение се посочва, че Съветът „приветства готовността на българските власти“, но в същото време се подчертава, че представеният на 14 юни проект няма да премахне „рисковете за независимостта и ефективността на разследване срещу главния прокурор“. Всъщност, промените биха могли да направят евентуалното разследване по-трудно.

Освен на международно ниво, законодателните инициативи на Кирилов бяха критикувани и от неправителствени организации у нас. Според тях промените дават възможност за натиск срещу съдии, тъй като разрешението за разследване срещу тях и за отстраняването им ще се взимат с мнозинство от Пленума на Висшия съдебен съвет, където главният прокурор и политическата квота имат силно влияние.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar