„Невинен е! Искаме си кмета! Народът е с теб! Тук се строи като в Лондон и в Париж и някой идва и не му е харесало, защото не са му платили на него!“

С тези безпрецедентни доводи маса жители на Септември защитиха кмета си и блокираха пътя към Велинград преди седмица. Протестите, обявени от участниците в тях за спонтанни, бяха заради повдигнатите обвинения на кмета им за умишлена безстопанственост и неизгодни сделки, временното му отстраняване от поста и определената му гаранция от 250 хил. лв.

Спонтанната народна любов беше демонстрирана дори от видимо малоимотни жители на общината. „Последните си стотинки ще дам.

Ще си сложа сърцето в ръката,

че от него не съм вземала 10 ст., а го подкрепям заради истината!“, обяви с патос възрастна жена от малцинствата. Всички обявиха, че събират пари за гаранцията му, въпреки че кметът я плати. „Докато не го оправдаят, няма да спрат протестите. Утре, ако се наложи, организираме се и отиваме в София!“, обяви друг ентусиазиран симпатизант на обвиняемия.

Ангел да се беше появил в българската действителност, нямаше да получи толкова подкрепа от околните. А въпросният „ангел“ е без крила – ето какво съобщиха за него говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова и шефът на спецпрокуратурата Иван Гешев: Има съмнения за злоупотреби в размер на 13 млн. лв. Кметът е сключвал договор със себе си, защото

фирмите, получавали поръчките от общината,

се управляват от негови роднини, бивши съдружници или приятели. На нощното му шкафче са открити справки на ДАНС (представляващи служебна тайна) за купуването на гласове на местните избори през 2015 г. При обиските е открито тефтерче, в което кметът записвал информация за фирмите, сумите на обществени поръчки, печалбите и редица други данни. Братовчедка, която е начело на фирмата, спечелила най-много поръчки от общината, е получила инструкции как да отговаря на определени въпроси. Така твърдят от най-високо място в прокуратурата и не се страхуват да показват козовете си срещу обвиняемия. И въпреки че Татяна Дончева твърди, че „доказателствата срещу кмета са афиф“, защото не са подкрепени с данъчна ревизия, хубаво е някой да провери верни ли са всички тези обвинения. Независимо че обвиняемият е невинен до доказване на противното – никой не му отрича това право.

Жителите на общината обаче не мислят така. Те определят кмета като изключителен, несправедливо обвинен, казват, че „защитава обществения интерес на всеки гражданин на общината“.

Не е смешно, а е направо страшно колко безкритични могат да бъдат избирателите. Вариантите са два: или става дума за сляпа подкрепа, или за мотивирана – с материални или морални обещания. Каквато и да е – Стокхолмски синдром или обикновено пазаруване на гласове за изборите – тя е

в пълна хармония с класическия деспотизъм,

установен в България. За него е характерно, че властта – и на централно, и на местно ниво, е концентрирана в ръцете на еднолични управници и на малка група хора около тях, които имат право свободно да се разпореждат със съдбата на своите поданици (точно това е думата, защото отношенията са феодални). Във всеки град и всяка паланка картината се повтаря под индиго. И сякаш нищо не е в състояние да промени това.

Пропагандната машина на властта работи отлично и до избирателите стигат само успехите й. Това промиване на мозъците, съчетано с традиционната корумпарска душа на българина, готов винаги да направи далаверка или поне да прояви разбиране към чужда – защото „така правят всички“, дава богати плодове. Избирателите ще дадат последната си стотинка не само за септемврийския кмет, а за още много негови колеги и началници. Не е излязъл даже премиерът да иска волни пожертвувания, затова не е получил. Само да рече, широката народна душа ще се отвори и за него.

И само си представете, ако на нощното шкафче на един кмет на малък град има справки на ДАНС и тефтерчета с печалби,

какво ли има на нощните шкафчета

на хората по-нависоко в държавата. За съжаление прокуратурата е последната, която се ползва с доверие от обществото, и затова никой не се съмнява в думите на представител на общинския съвет в Септември, който разказва, че сделките на кмета всъщност са по решения на общинския съвет, високата им цена е определена от лицензиран оценител, а обвинението не е сериозно. В последното сме напълно сигурни.

Впрочем за нещата, за които е обвинен кметът на Септември, реално трябва да бъдат отстранени кажи-речи всички кметове в страната. Суджуци, кумове, братовчеди и пълно подчинение на централната власт са стълбовете, които крепят местното управление. И в това няма нищо незаконно. Дори новият антикорупционен закон е изключително толерантен към хората във властта и няма никакъв проблем те да делегират на вторите си братовчеди какъвто си желаят бизнес, както и да си търгуват с тях от властовите си позиции. Това НЕ е конфликт на интереси, казва законът, затова корупция и други миражи няма как да бъдат доказани.

Затова обществените поръчки ще отиват само при „свои“ хора, а на населението ще продължи да се внушава, че те са „дрийм тим“, незаменими. Че какви други да са, след като самият ни премиер се смята за незаменим и го обяви пред Европарламента? И като си помислиш – наистина е незаменим, с когото да го замениш, мащабът на шуробаджанащината ще си остане същият.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar