Селективното налагане на драконовски закони за данни и шпиониране плаши западните инвеститори

Ако съдим единствено по постоянния поток от западни мениджъри, които пресичат Тихия океан, Китай продължава оттам, откъдето е спрял преди началото на ковид-19. През последните няколко седмици Илън Мъск от Tesla се срещна с официални лица в Пекин при първото си пътуване до страната от повече от три години. По същото време Джейми Даймън от JPMorgan Chase, най-голямата американска банка, беше домакин на конференция в Шанхай, която събра повече от 2500 клиенти от цял свят. Стотици големи бизнесмени направиха подобни пътувания през последните три месеца. Висшите служители на президента Си Цзинпин ги поздравиха с мантрата, че след прекъсването около пандемията „Китай се връща в бизнеса“.

  • Брюксел обмисля да отстрани Huawei от изграждането на 5G инфраструктурата на ЕС
  • Дългът на регионите може да е следващият проблем пред китайската икономика

След като ръководителите пристигнат в Китай, мнозина от тях намират страната за много по-малко гостоприемна. През април правителството засили и без това строгия закон срещу шпионажа и, според Wall Street Journal, натовари шефа на службите в Китай да отговаря за преодоляването на заплахите за сигурността, отправени от американски фирми. Длъжностните лица се позовават на неясно формулирани закони, свързани с данните, въведени по време на пандемията, което обърква много чуждестранни фирми. Нещо толкова невинно като споделянето на електронен подпис, считан според някои тълкувания на китайските закони за данни като лична информация, с получател в чужбина, може да ви вкара в сериозни проблеми.

Пространството за чуждестранен бизнес в Китай вече беше ограничено от мерките, които собствените им правителства, водени от американското, наложиха на китайските фирми на фона на геополитическото напрежение. Повече от 9000 китайски фирми са били засегнати от западните санкции, изчислява доставчикът на данни Wirescreen. Сега Си Цзинпин още повече стеснява пространството за маневриране на бизнеса. Още по-лошо – дори предпазливи движения в оставащото малко пространство могат да предизвикат бедствие.

Поводи за притеснение

Поредица от сериозни случаи накара чуждестранните ръководители да се притесняват. През март петима местни служители на Mintz Group, американска фирма за проучвания и разследвания, бяха арестувани за това, което мнозина подозират, че е потенциално нарушение на законите, свързани със сигурността на данните. Месец по-късно властите започнаха разследване на консултантската компания Bain, чиято централа е в Бостън, за подобни нарушения.

През май държавната телевизия излъчи кадри как полицията претърсва офисите на мултинационалната анализаторска фирма Capvision. На конференцията на JPMorgan разговорите на коктейлите се насочи към случая с китайски банкер, добре известен в чуждестранните бизнес кръгове, чието задържане, както стана ясно, ще бъде удължено с още три месеца по неуточнени причини. Mintz заявиха, че „винаги са работили прозрачно, етично и в съответствие с приложимите закони и разпоредби“. Bain твърдят, че „сътрудничат по подходящ начин с китайските власти“. Capvision обеща решително да спазва правилата за национална сигурност на Китай.

Не е ясно защо властите са се прицелили в тези консултантски компании – разпространяват се слухове, че това е свързано с тяхната дейност в Синцзян – Америка обвинява Китай в използване на принудителен труд в този регион. Освен това се твърди същото и за китайската полупроводникова индустрия, която Вашингтон се надява да се забави, като задържа продажбите за страната на усъвършенствани чипове. При липса на яснота и изправени пред натиск от страна на правителствата у дома, някои чужденци се отказват. На 6 юни Sequoia Capital, стабилен представител на индустрията за рисков капитал в Силициевата долина, реши да се раздели с китайското си подразделение, което ще стане самостоятелна фирма. На 10 юни Financial Times съобщи, че Microsoft ще премести няколко десетки топ изследователи в областта на изкуствения интелект от Китай във Ванкувър, донякъде за да избегне привличането им от китайските големи технологични конкуренти, но и поради страх от тормоз от страна на китайските власти. Шефът на швейцарски мениджър на активи казва: „Честно казано, не мисля, че [Китай] може да се инвестира.“ Много чужденци са съгласни. И все пак за повечето от тях Китай остава твърде голяма награда, за да бъде загубена. Следователно тези, които остават в страната, трябва да се научат да живеят не с една настойчива суперсила, а с две.

Проблемите на Mintz, Bain и Capvision се обсъждаха в чуждестранните заседателни зали, защото атаките бяха насочени към дейности, които са твърде важни за развитие на бизнес в Китай. Клиентите най-често привличат такива компании, за да разберат с кого правят бизнес, да идентифицират всички скрити рискове и да се справят с транзакциите.

Комунистическите власти винаги са гледали накриво на подобна работа и са въвеждали правила за споделяне на данни и държавни тайни, които, ако бъдат нарушени, биха могли да бъдат пагубни за бизнеса. Хората на терен съобщават, че тази година дейността им е станало много по-трудна. В области като Синдзян и производството на чипове корпоративните разследвания вече изглеждат напълно забранени.

Подробностите за критичните ресурси за по-широкия технологичен сектор, които могат да станат обект на нови американски санкции, все по-често, изглежда, се третират като държавна тайна. Такава е и личната информация за свързани с държавата бизнесмени, които често попадат в полезрението на фирмите за надлежна проверка. Този списък със забранени теми едва ли ще бъде изчерпателен. И почти сигурно се удължава.

Китайската компания WIND Information, наемана от банки и брокери по целия свят за предоставяне на финансова информация за китайски компании, получи заповед от властите да спре да предлага някои от услугите си на чужденци, уж да не наруши правилата за сигурност на данните. Същото се случи и на друг доставчик на данни Qichacha. Редица китайски анализатори, работещи за чуждестранни компании, бяха посетени от властите и притиснати да представят по-розова картина на Китай. Страховете на длъжностни лица, че регулаторните изисквания в Америка могат да разкрият тайни за доставчиците на технологии на Didi Global или местонахождението на чувствителни пътници, бяха достатъчно силни, за да принудят фирмата за превози да се оттегли от борсата в Ню Йорк миналата година.

Когато корпоративните консултанти се опитват да изкопаят информация отвъд това, което е публично достъпно или доброволно е дадена от фирми, нещата стават още по-трудни. Задаването на твърде много въпроси за компания, която се оказва, че има връзки с влиятелни длъжностни лица, може да се окаже особено опасно за любопитния консултант. Както разказва един консултант, такива въпроси просто „не трябва да се задават“. Мнозина сега отказват искания за „засилена“ проверка, което може да остави клиентите в беда.

Дори обикновената административна и правна дейност, необходима в повечето бизнес сделки, от писане на имейли до обмен на информация за банкови сметки, става тежка. Докато в миналото чуждестранните фирми са се притеснявали най-много от изтичането на тяхната интелектуална собственост към китайски конкуренти, сега те се притесняват от потока на информация от техните китайски партньори към тях, отбелязва Диана Чойлева от британската изследователска фирма Enodo. Шефът на световна адвокатска кантора казва, че технически вече не може да кореспондира с партньорите си в Китай. Когато въпросната китайска компания има връзки с държавата, всяка нейна информация може да бъде класифицирана като държавна тайна.

Чуждите компании се борят да се справят с тази опасна нова среда. За да избегнат случайни изтичания на данни, някои обмислят разработването на софтуер за анализиране на целия обмен на информация, включително договори и имейли. Те вероятно също ще трябва да наемат и обучат хора да преглеждат всички данни, които са отбелязани от компютъра като чувствителни. Експертите го сравняват със системите за борба с прането на пари, които банките и други мултинационални компании започнаха да въвеждат преди повече от десетилетие.

Много западни фирми също започнаха да изготвят „планове за действие“ за справяне с новите рискове. Те се съставят от вътрешни адвокати или външни адвокатски кантори, често по нареждане на регионалните офиси на мултинационални компании, които имат желание да демонстрират готовност пред централите. Обхватът и дълбочината на тези планове ги правят различни от тези, които фирмите изготвят рутинно, казва Бенджамин Костжева от адвокатската кантора Hogan Lovells. Те се основават на широко проучване на бързо променящите се китайски закони като тези относно данните, интелектуалната собственост и националната сигурност, както и на еднакво разнообразните американски ограничения.

Непредвидените обстоятелства, които плановете разглеждат, включват преразглеждане на договори за наем на офиси, трудови договори и други правни отговорности, ако фирма внезапно бъде принудена да се оттегли от Китай. Компаниите също са по-внимателни при изпращането на ръководители в Китай. Ръководител на минна компания описва как всяко посещение в страната сега се предшества от дълги срещи с адвокатите на компанията, за да обсъдят как да се държат в случай на арест или друг сблъсък с китайските власти. Без такова обучение, казва изпълнителният директор, няма да бъде получено разрешение за пътуване в Китай.

В същото време, за да гарантират спазването на китайските закони за данните, съвместни предприятия между чуждестранни и китайски фирми преструктурират начина, по който обработват и съхраняват информация, обяснява консултант. Много съвместни предприятия, които привидно се управляват като едно звено, разделят хостинга на данни, за да се уверят, че чуждестранният партньор няма да държи нищо, което може да се счита за държавна тайна. Всяка китайска интелектуална собственост се съхранява на китайски сървъри.

Пари в капан Притесненията нарастват също и относно заплахата парите на мултинационалните компании да бъдат иззети или замразени в случай на конфликт между Китай и Запада, казва Марк Уилямс от Capital Economics. Това е причината консултантите да казват, че някои чуждестранни фирми въвеждат корпоративни структури, които биха намалили цялостната им финансова експозиция към страната и нейния капиталов контрол. Една хитрост е да се създадат нови компании в Китай, които използват пари, взети назаем от китайски банки, за да купуват активи, държани от първоначалния китайски филиал на чуждестранната фирма. Тази първоначална компания след това превежда приходите от продажбите в чужбина. Ако тези активи бъдат конфискувани, задълженията остават към китайските банки, а не към чуждестранната мултинационална компания или нейната банка в чужбина.

Подобни договорености са възможни благодарение на поредица от промени в правилата през последните четири години, които смекчиха критериите за кредитиране на новосформирани чуждестранни юридически субекти. Въпреки че засега тези структури са редки, някои съветници ги виждат като знак за влошаващо се доверие. Почти сигурно е това доверие да се влоши още повече, тъй като чуждестранните компании, решени да не се отказват от китайската си мечта, се оказват в невъзможна ситуация. Те трябва да се съобразяват със западните санкции и в същото време – с все по-драконовските закони на Китай и желанието на Си да контролира трансграничните потоци от информация. За да заработи системата, или Китай, или Западът трябва да си затвори очите. Преди Китай беше готов да направи това в името на икономическия растеж. Вече не.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar