Едва 42 на сто от българските осмокласници са на мнение, че добрият гражданин трябва да спазва законите. Това показва изследване след 15-годишните тийнейджъри в 24 държави, които членуват в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Същата организация прави и международното изследване PISA, което отчита четивната грамотност на тийнейджърите и познанията им по природо-математически науки. Обикновено в него българчетата са на едно от последните места.

Нашите осмокласници не правят изключение и в подготовката си да навлязат в гражданското общество. Вероятно една от причините е свързана с това, че учениците до осми клас нямат часове по гражданско образование и получават частични познания в часа на класа. Едва с новите учебни програми гражданското образование ще навлезе в 10 клас. По-зле от нашите деца са само осмокласниците от Чили, Колумбия, Мексико, Перу и Доминиканска република. Първо място в класацията заема Дания.

Изследването показва, че неочаквано голям брой от 15-годишните има сексистки подход и към равнопоставеността на жени и мъже, и към политиката. Две трети смятат, че мъжете са по-добре подготвени за политически лидери от жените и дамите не трябва дори и да опитват да се занимават с политика. Над половината ученици смятат, че при интервю за работа между двата пола не трябва да има равенство и при назначаването трябва да бъде предпочетен мъжа. 60 на сто от децата са на мнение, че за една и съща работа мъжете трябва да получават по-високи заплати. Единствените ученици в света, които на тези въпроси са получили по-ниски резултати от нашите, са от Тайван.

Едва всяко четвърто нашенче е на мнение, че правителството и институциите трябва да се уважават. 32 на сто обаче са на мнение, че въпреки всичко трябва да се гласува. Интересното е, че едва всеки трети е на мнение, че имаме право да критикуваме правителството си. Всяко второ дете е на мнение, че полицията може да задържа без съд и присъда хора, заподозрени в тероризъм. Всичко това показва, че въпреки епизодичните уроци, чрез които децата ни уж би трябвало да опознаят съдебната система и гражданското общество, учениците все още не разбират техните механизми. Един от въпросите, зададен на теста е „Какво означава злоупотреба с власт“. Били са посочени 4 варианта за верни отговори, като едва 68 на сто от децата на България са посочили правилния – политици да назначават на ключови позиции свои хора, които са дарили средства за кампаниите им. Значителна част от учениците са се затруднили да посочат верния отговор на въпрос „Защо един министър трябва да бъде глобен, ако шофира с превишена скорост?“ Тук като правилен резултат е публикувано „Защото пред закона всички са равни“, но нашите тийнове са посочили „Защото министърът има пари“.

Едно нещо обаче изпраща на първо място в класацията нашите ученици – 60 на сто от тях са на мнение, че един добър гражданин трябва да изучава историята на родината си. По този пункт изпреварваме с 20% децата от останалите страни.

Проучването показва, че знанията на децата в гражданско отношение до голяма степен съответстват и на броя на книгите в дома им, като хлапета, които имат библиотека с над 200 книги, са показали най-високите резултати. Все по-малко ученици обаче показват способност да разпознават фалшивите новини и това ще бъде планирано като едно от следващите проучвания на организацията. Същата корелация има и между образованието на родителите и резултатите на наследниците им -децата от семейства с висше образование са показали по-висок резултат на въпросите. Момичетата у нас са дали по-верните отговори и надхвърлят тези на момчетата с 39 точки. Това важи и за цялото проучване PISA, като разлика в резултатите на българските девойки и младежи няма само по математика. Авторите на проучването посочват, че специфичните разлики в резултатите между младежи и девойки се основават и на по-широката обща грамотност, която се формира и чрез останалите учебни предмети.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar