Лятото на 2023 г. На власт е кабинетът „Денков“, а участниците в управляващата сглобка са се споразумели, че трябва да бъде приет механизъм за разследване на главния прокурор. Промените са гласувани, а с тях би следвало да бъде решен един дългогодишен проблем – кой може да търси сметка на главния прокурор.

До този момент отговорът е – никой. Макар формално да има решение на Конституционния съд, според което всеки редови прокурор би могъл да образува дело срещу началника си, такъв няма как да се намери. От тази безконтролност трябва да бъде намерен изход, а управляващите от ГЕРБ, ПП-ДБ, с подкрепата на ДПС твърдят, че имат решение.

Мнозинството приема промени, според които при съмнения за престъпления, извършени от шефа на държавното обвинение, разследването ще се води от специално назначен за целта съдия. Временно той придобива статут на прокурор и на теория е напълно независим от всички, има свой екип, който събира доказателства, на базата на които магистратът накрая се произнася извършил ли е или не главният прокурор престъпление.

Есента на 2024 г. Борислав Сарафов, изпълняващ функциите на главен прокурор, внася документи за участие в избора на следващ шеф на държавното обвинение. Сред тях има една любопитна справка – срещу кандидата няма висящи дела, нито пък са открити данни за извършени от него престъпления. Подпис – Даниела Талева, назначена за специален прокурор.

Как и кога са извършени тези проверки обществеността не е разбрала, вероятно няма и да разбере. Специалният прокурор Талева не дава изявления, нито обяснения как са се развили производствата под нейно ръководство. А когато бъде попитана, не отговаря. Вместо нея това прави друг – заместничката на Сарафов Елена Каракашева.

Търси се специалният прокурор

Специалният прокурор Талева се е показвала публично едва няколко пъти. Въпреки че е дългогодишен наказателен съдия, тя не е популярна извън съдебните среди. При редките си отчети пред Висшия съдебен съвет (ВСС), който я избра на тази позиция, е заявявала, че се водят проверки по сигнали срещу Сарафов. За техния ход публична информация няма, а за изводите им може да се съди от представената от главния прокурор справка – няма данни за извършени престъпления.

Със специалния прокурор не можеш да се свържеш просто така. Тя няма обявен телефон или имейл. Поради особеностите на длъжността си няма и администрация, която да събира документация. Сигналите стигат до нея по обиколен път – те се подават до Върховния касационен съд, където се решава дали има данни за евентуално престъпление. След това съдът изпраща материалите на специалния прокурор и оттук насетне той решава какво да прави с тях.

Mediapool изпрати запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). С него бяха поискани постановленията за прекратяване на проверките срещу Сарафов. Отговорът бе, че тези документи не може да бъдат предоставени. Какъв е бил пътят на заявлението не е ясно, но се знае, че то накрая е било изпратено при заместник-главния прокурор Елена Каракашева.

Нейният подпис стои под отговора, който пък гласи, че „актовете на прокурора, съставени и съхранявани по повод извършването на процесуални действия по разследването по конкретни дела не попадат в приложното поле на ЗДОИ“.

С тази суховата формулировка се блокира всеки опит да се разбере нещо по темата. А не е като да не става дума за обществено значима информация. Ако има съмнения, че главният прокурор е замесен в нередности, но проверките са показали, че това не е така, би следвало тази информация да е публична, а не да се крие из разни чекмеджета в Съдебната палата с обяснение кое е и кое не е обществена информация. И е много показателно, че искания, свързани с работата на специалния прокурор Талева, се подписват от заместничката на главния прокурор, който би трябвало да се проверява от специалния прокурор. А специалният прокурор уж трябва да е независим.

Какво се знае?

Сигнали за проверка на главния прокурор по различни казуси се подават още от миналото лято. През юни например от Върховния касационен съд публикуваха списък с 15 такива. Какво е съдържанието им не е ясно, такива данни никога не са били обявявани.

Година по-късно, т.е. през юни 2024 г. на ВСС е предоставена справка, според която Талева е отказала да образува разследвания по пет сигнала. В същия отчет се посочва и че до средата на август трябва да приключи и проверката по сигнал на бившия премиер Николай Денков. Той бе подаден след сътресенията в последните дни на управляващата миналата година сглобка.

Става дума за акцията в „Митници“, при която бе арестувана бившата шефка на агенцията Петя Банкова. Тя бе обвинена за участие в контрабанда с още няколко души. А едновременно с това се появиха твърдения, че към тази история има съпричастност и тогавашният главен секретар на МВР Живко Коцев. Той подаде оставка скоростно, а след това я оттегли като обясни, че му бил оказан натиск.

Заради тези твърдения Денков подаде сигнал до Талева. А междувременно Коцев бе обвинен официално по делото срещу Банкова. По това разследване няма особено развитие, ако се изключи освобождаването от ареста на бившата шефка на митниците, която се оказа с тежко онкологично заболяване. Впечатление обаче прави избирателното пускане на доказателства в публичното пространство (снимки и показания) в предизборни времена.

Контрол ли?

Година и половина след приемането на т.нар. механизъм за контрол на главния прокурор изобщо не изглежда нещата да са под контрол. По-скоро впечатлението е, че е направено нещо на хартия, а реалността си е същата. Има специален прокурор, който нито иска да говори за работата си, нито отговаря на въпроси. Има и процедура по избор на следващ главен прокурор. С един кандидат.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar