Шести декември, понеделник, е ден със завишени норми на фини прахови частици във въздуха в София. Колко мръсен точно е въздухът в София, Столична община не съобщава в реално време, но казва, че е предприела мерки. Те се изразяват в призиви към гражданите и гостите на столицата и в обещания за проверки от страна на инспектората. Вече сме в периода, в който обичайно нивото на фини прахови частици във въздуха на града е по-високо. И докато Столична община отправя призиви към хората, те могат да заведат дела с искове за нанесени върху здравето им в следствие на мръсния въздух вреди както в миналото, така и за бъдещи здравословни проблеми.

Всеки, който пребивава в София, може да заведе дело срещу Столична община за вреди от мръсния въздух, а шансът да го спечели се увеличава след като в края на ноември окончателно влезе в сила решението на Софийския градски съд.Общината бе осъдена за наличие на фини прахови частици (ФПЧ) над нормата от 2015 г. насам. Колективният иск от граждани и неправителствената организация „Група за чист въздух“ бе внесен в съда през 2017 г., а общината реши, че няма да обжалва изводите на съда.

Така сега всеки гражданин, пребивавал в София след 2015 г. може да претендира за вреди, като ще трябва да докаже само тях, но не и вината и отговорността на Столична община, която вече е доказана пред съда.

Глоба за общината и Фандъкова, ако до 1 година въздухът не е по-чист

Според съдебното решение Столична община има срок от 12 месеца да реши проблемите с мръсния въздух. Макар че това е продължителен процес и зависи както от самата община, така и от гражданите, на практика, ако през зимата на 2022 г. тя не е взела достатъно ефективни мерки, има два юридически механизма за принуда – пряка принуда под формата на глоби и косвена – всички ощетени граждани могат да съдят общината.

Ако общината не изпълни съдебното решение, ще бъдат налагани глоби върху задължените лица. В случая това ще бъдат не само общината, но санкция ще има и за кмета Йорданка Фандъкова като физическо лице, обясни адвокат Димо Господинов пред „Дневник“, който е един от водилите делото за мръсния въздух.Има и вариант за косвена принуда – ако всички граждани, които са били ощетени от наднорменото замърсяване на атмосферния въздух заведат дела след като изтече срокът от една година. В този случай те ще трябва да докажат само размера на своите вреди, но не и общинското бездействие, което вече е потвърдено.

„И към настоящия момент гражданите могат да си търсят правата и да претендират за вреди от 2015 г. до сега. Всеки гражданин може да ползва доказаното по това дело за основа и това е големият плюс на колективните граждански искове“, обясни още Господинов. Той самият възнамерява да заведе иск срещу общината за вреди.

За какво е осъдена общината

Делото започна в съда през 2017 г. за бездействието на общината след 2015 г. В колективния граждански иск от „Група за чист въздух“ посочват, че според класация на Световната здравна организация (СЗО) за 2016 г., град София е бил най-мръсният европейски град, с оглед концентрацията на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5. Според СЗО, вследствие на замърсяването на въздуха на годишна база в България умирали 8000-9000 души.

Тази констатация се потвърждава и от докладите на Европейската агенция за околна среда, както и от доклад на Европейската комисия от 2017 г. за приложението на екологичното законодателство в България.Данни на Изпълнителната агенция „Околна среда“ (ИАОС) за периода от 2013 до 2016 г., средногодишните стойности на ФПЧ-10 във въздуха на София са надминавали допустимите норми от 35 дни в годината. Освен високи средни годишни стойности, на територията на Столичната община са били превишавани и допустимите средно денонощни концентрации на замърсяване с ФПЧ-10, които достигали изключително опасни нива.

Замърсяването с ФПЧ-2.5 също е било проблем през този период, поради изключително високите емисии в отделни дни, според жалбата на ищците по делото. Високите емисии не се отчитали заради несъвършената регулативна рамка, въпреки общоизвестният факт, че ФПЧ 2.5 са по-опасни от ФПЧ-10, дори и в по-ниски концентрации.

С решението на съда се констатира, че Столична община не е изпълнила 4 свои нормативни задължения и това неизпълнение е довело до наднормено замърсяване и риск за живота и здравето на гражданите, обобщи адвокат Димо Господинов.

  • Липсата на Програма за управлението на качеството на въздуха
  • Липсата на оперативен план – какво се прави в дни на рязко превишаване на праговете за замърсяване
  • Неизползване на мерките по чл.28а от Закона за чистотата на атмосферния въздух като например правото да се ограничава транспорта и битовото горене
  • Липса на адекватна информация за замърсяването

Столичната община не само е можела, но и е била длъжна да предприеме конкретни действия, но не го е направила. Съдът я задължава да преустанови бездействието си и да упражни задълженията си за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха, включително да преустанови нарушаването на европейските и национални норми за емисии на фини прахови частици (ФПЧ) 2.5 и ФПЧ 10 в атмосферата над София.

В края на ноември съдът задължава общината да вземе мерки, сред които са въвеждане на стимули за използване на алтернативни методи за отопление и да направи оценка в сектор „Транспорт“. С решението си съдът задължава общината да анализира възможностите за етажни паркинги и увеличаване на буферните паркинги, както и изграждане на цялостна велосипедна мрежа.

Общината е осъдена да поправи последиците от неизпълнението на задълженията си, като предприеме конкретни мерки, чрез които да се отстрани ефектът от нарушението: информационни кампании, раздаване на безплатни респираторни маски, прегледи при пулмолог и алерголог, мерки насочени към транспорта и отоплението на твърдо гориво и др. Кръгът на увредените лица е съставен от хората, които живеят, работят или учат на територията на София.

Какво е успяла да промени Столична община по време на делото

Тъй като делото бе заведено преди 4 години и половина, когато постановява решението си съдът взема предвид всички факти и обстоятелства, включително и тези след подаването на молба. На практика решенията са две, обясни адвокат Господинов. По думите му за периода 2015-2017 г. съдът е установил, че към май 2017 г. Столична община е направила 4 нормативни нарушения, от които пряко са последвали вреди за гражданите.

В периода от завеждане на иска до произнасянето на съда, Столична община е отстранила някои от констатираните нормативни нарушения, макар че в самото начало общината ги оспорва с твърдението, че пропуски няма.

„В следствие на обществения натиск и самото дело от Столична община предприеха мерки, някои от пропуските са поправени и сега се хвалят, че са ги остранили. Към датата на постановяване на решението част от нормативните задължения вече са изпълнени“, посочва още адвокат Господинов.

Той обясни, че Столична община е изпълнила задължението да има план за действие в дни със завишено замърсяване на въздуха, но по думите му този план все още не отговаря на всички изисквания и към него има множество критики.

Втората група нарушения са по чл.28а от Закона за чистотата на атмосферния въздух, според който общината има право да ограничава транспорта и битовото горене при влошаване на качеството на въздуха.

„Не са се възползвали от цялото си правомощие и към днешна дата няма правила, с които може да се прилагат тези ограничения в дни, в които се очаква наднормено завишаване“, коментира юристът.

Той обясни, че може да се създават т.нар. зони на ниски емисии и ограничения за движението на най-замърсяващите автомобили в центъра на София, например като има и други препоръки, свързани с конкретни мерки за велосипесния и автобусния транспорт. За подобни нискоемисицонни зони се говори от години, но те все още не съществуват.

„СО не се възползва от тези правомощия и не си изпълнява тези задължения – това са най-сериозните нарушения“, коментира адвокат Господинов и обяснява, че самото надвишаване на нормите е нарушение само по себе си.

Още няколко проблеми и решения за по-чист въздух

По думите на адвокат Господинов, станциите, с които се измерва качеството на атмосферния въздух се поставят, стопанисват и показателите им се следят от Изпълнителна агенция „Околна среда“ към МОСВ.

„Данните от тези станции са изкривявани по няколко начина. За да се активира оперативен план за действие по чл. 30 – при екстремно увеличаване на нормите за качество на атмосферния въздух, от общината са предвидили изискване превишаването на нормите да е в 6 от 7-те станции, но заедно с тази на „Копитото“. Другата манипулация, която се прави е, че някои от станциите постоянно са в техническа неизправност. Едната е на „Копитото“, а другата е в кв. „Хиподрума“. Обикновено те са в техническа неизправност в 250 дни от 365 дни в годината, което изкривява измерванията“, обясни Господинов.

По думите му, планът на Столична община за замяна на отоплителни уреди на твърдо гориво не е най-добрата, тъй като е избрана технология за подмяна, която е неустойчива, а пелетите също генерират отпадък, макар и по-малко.

Общината: Взели сме мерки и вече има резултат

Макар че общината не обжалва констатациите на съда, малко след присъдата Фандъкова заяви: „Не приемам твърдението (на съда) за бездействие по отношение на въвеждането на стимули за гражданите за използване на алтернативни незамърсяващи методи за отопление, защото това е програма, по която се вижда, че работим“. От общината уверяват, че са взели мерки и работят по предписанията на съда във всички посоки – по-екологично отопление, транспорт и повече велоалеи и трасета. И посочват, че в последните 2 години няма превишение на средногодишната концентрация на ФПЧ10.

До края на тази година Столична община ще монтира над 1000 екологични уреда за отопление, които да заменят стари замърсяващи печки. Програмата, финансирана с европейски средства, продължава и през следващата година и е със срок на изпълнение до края на 2023 г., съобщават от Столична община в отговор на въпросите на „Дневник“. Към настоящия момент е отворена втората покана за кандидатстване от гражданите.

Всеки собственик на имот, който се отоплява на дърва и въглища, може да подаде формуляр за кандидатстване за безплатна подмяна на печката на твърдо гориво. Получените формуляри по втората покана през 2021 г. са над 1 100 бр., а по първата покана вече са сключени договори с около 5000 домакинства от 5 506 одобрени.Освен това от 2017 г. до момента за градския транспорт на София са купени 144 автобуса на природен газ, 55 електрически автобуса, 30 тролея, изграден и въведен в експлоатация е третият лъч на метрото и е достигната модернизация на 100% от тролеите и 90% от автобусите на линия. През 2022 г. Столична община планира да започне строителството на нови 3 км метро от третата линия, ще започнат първите доставки на 25 нови трамвая, 52 електрически буса и ще продължи работата по въвеждане на нови рингови линии от наземният транспорт, създаващи нови директни връзки между кварталите и бизнес центровете, допълват от общината.

И уверяват, че се изпълнява и постановеното в решението на съда искане за изграждане на паркинги. Освен съществуващите буферни паркинги от тази година работят и два нови – кв. „Овча Купел“ на метро спирки „Мизия“ и „Горна Баня“ с капацитет около 500 места по новия метролъч. В буферните паркинги е въведено безплатно паркиране по системата „Паркирай и пътувай“, с което се насърчава използването на градския транспорт за пътувания в града.

От общината отчитат още, че има изградени над 90 км велосипедни трасета и инфраструктура и обещават още.

Въвеждат две зони с ниски емисии в София

Столична община завършва и проекта на Наредба за въвеждане на зони с ниски емисии, за което с решението на съда се постановява 6 месечен срок. От общината съобщават пред „Дневник“, че са готови с въвеждането на две нискоемисионни зони в централни градски части, които са и технически обезпечени.

Един от двата разглеждани варианта на териториален обхват е между бул. „Сливница“, бул. „Васил Левски“, бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ и ул. „Опълченска“ и по-широк вариант бул. „Ситняково“, бул. „Пейо К. Яворов“, бул. „Никола Й. Вапцаров“, ул. „Хенрик Ибсен“, бул. „Петко Ю. Тодоров“, бул. „акад. Иван Евстратиев Гешов“, бул. „Константин Величков“, бул. „Сливница“ и бул. „ген. Данаил Николаев“.

От Столична община обясняват, че към момента все още няма зони с ниски емисии в София, макар че се обсъждат от години, със законодателни и нормативни пречки.

„Действащата към настоящия момент нормативна уредба, макар и да дава някои правомощия на общините и органите на местната власт, не позволява цялостно, комплексно и ефективно прилагане на въведени мерки така, че да се постигне реален и траен ефект, водещ до подобряване на чистотата на атмосферния въздух“, твърдят от Столична община.

С промени в законодателството са приети нови разпоредби, с които е създадена по-голяма яснота и е разширен кръгът от правомощия на общините по отношение създаването, въвеждането и прилагането на част от мерките. С новото законодателство вече има правна възможност за налагане на санкции и глоби тогава, когато се нарушава установения правен ред по отношение на качеството на атмосферния въздух, като предвидените санкции могат да имат силен възпиращ ефект, допълват от общината.

В сряда (8 декември) предстои дискусия на тема „Предизвикателства и възможности за подобряване на качеството на въздуха“.

А на сайта си, общината обявява и дали заради очакваното за деня замърсяване са необходими мерки.Сред тях са имаше призиви са за ползване на обществен транспорт, споделени пътувания или придвижване с велосипед или пеша за сметка на пътуването с личен автомобил, за ограничаване използването на камини с открита горивна камера, в случай, че е втори източник на топлина и призив гражданите, използващи твърдо гориво за битово отопление, да преминат на алтернативно екологично отпление.Паралелно с това общината обяви, че столичният инспекторат започва проверки по строителните обекти, генериращи емисии и ще има извънредни проверки за контрол на промишлени, транспортни и битови източници за замърсяване с фини прахови частици.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar