Съдът на Европейския съюз (СЕС) ще трябва да отговори дали българското законодателство за гражданската конфискация, отговаря на правото на Европейския съюз. Става въпрос за процедурата по отнемане на незаконно придобито имущество на обвинени, но неосъдени лица, по която има заведени множество дела по иск на Комисията за незаконно придобито имущество (КОНПИ), сега Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Т.нар. гражданска конфискация, която е характерна за някои англосаксонски държави, беше въведена през 2012 г. от ГЕРБ със Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, който бе отменен с новия антикорупционен закон на ГЕРБ (Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), но уредбата на тази материя остана идентична.

Съдът в Люксембург е бил сезиран миналия четвъртък от Софийския градски съд (СГС) по повод на делото за отнемане на имущество на стойност над 2 млрд лева, заведено срещу Цветан Василев и още 27 юридически и физически лица. Делото е спряно, а СГС е формулирал шест преюдициални въпроса до СЕС.

Във въпросите съдът съпоставя правото на ЕС (Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз) с българския закон, който допуска процедурата по конфискация на имущество да започне и да се проведе дори и ако няма влязла в сила присъда за престъпление.

Какво пита Софийският градски съд?

1. Дали европейското законодателство, което казва, че държавите трябва да въведат „минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед евентуална последваща конфискация“, трябва да се тълкува като даващо право на държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?

2. Дали е в съзвучие с европейското законодателство тълкуването на българския закон, че е достатъчно единствено образуването на наказателно производство срещу едно лице, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация срещу него?

3. Допустимо ли е европейското законодателство в тази област да се тълкува разширително?

4. Следва ли правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението?

5. Следва ли правото на Съюза да се тълкува като уреждащо конфискация на имущества на трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката конфискация или като допълнителна мярка на разширена конфискация?

6.Следва ли правото на ЕС да се разбира като гарантиращо и прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда?

Според досегашната практика на съдилищата в такива случаи до произнасянето на съда в Люксембург трябва да бъде спряно не само делото срещу Цветан Василев, но и всички висящи дела, заведени до момента от КОНПИ, които занапред ще се поддържат от новата комисия КПКОНПИ, чийто председател е същият – Пламен Георгиев.

Въпросите, повдигнати от СГС, са сходни с предмета на тълкувателно дело, което Върховният касационен съд разглежда от няколко месеца. Тълкувателното дело стана причина председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев, в синхрон с медиите на Делян Пеевски, на няколко пъти да атакува ВКС заради начина, по който то се води. Най-вероятно след решението на Софийския градски съд, съдията по делото на Цветан Василев ще е следващият обект на атаките им.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar