Възлагането от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ на поръчката за тол системата на стойност 118 млн. лв. без ДДС (141 млн. лв. с ДДС) чрез пряко договаряне е незаконосъобразно. Това става ясно от извършен от Сметната палата одит.

Одиторите са инспектирали „сключването и изпълнението на договорите за обществени поръчки на АПИ във връзка с проектирането, изграждането и експлоатацията на електронна система за събиране на такси за ползване на републиканска пътна мрежа“ за периода от началото на проектирането на системата до края на 2020 г. Докладът от проверката вече е внесен в парламента. Той бе възложен на Сметната палата с решение на 44-то Народно събрание от 18 декември 2020 г.

„Възлагането на дейности на стойност близо 118 млн. лв. без ДДС от АПИ чрез процедурата „договаряне без предварително обявление“ не е законосъобразно“, е заключението от одита.

В края на 2020 г. АПИ подписа втори договор с консорциум „Капш Трафик Солюшънс“ за поддържане на надграждане на тол система за 141 млн. лв. с ДДС за следващите 5 години. Контрактът бе договорен без предварително обявление още през август 2020 г. Преди това австрийската компания изгради тол системата, за което получи 180 млн. лв. с ДДС от държавата.

Според новия контракт за срок от 5 години австрийската компания трябва да извършва „проактивен мониторинг“, експлоатационна поддръжка и надграждане с нови функционалности на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа. Целта е да се осигури непрекъсната 24-часова работа на тол системата.

Тол системата влезе в експлоатация у нас на 1 март 2020 г. след половин годишно забавяне.

Чрез избора на процедурата „договаряне без предварително одобрение“ АПИ възлага дейностите на конкретна фирма с аргумента, че тя няма конкуренция за изпълнение на тази обществена поръчка поради технически причини. Мотивът е, че въпросната фирма е изградила тол системата по предходен договор с АПИ.

Сметната палата е установила, че тол системата е проектирана и създадена като софтуер с отворен код и на възложителя АПИ са предадени изходният програмен код и техническата документация. Поради това изводът на Сметната палата е, че няма основание по обективни технически причини да се приеме, че същата фирма е без конкуренция като изпълнител на дейности за мониторинг и поддръжката на тол системата и не е законосъобразен изборът на процедурата за възлагането на обществената поръчка.

Не може да бъде установен с достатъчна степен на сигурност и начинът на изчисляване на прогнозната стойност – близо 118 млн. лв. без ДДС, и определянето на прогнозните единични цени и количества дейности, посочват одиторите.

Одиторите са констатирали и други нарушения.

Например проверено е възлагането чрез пряко договаряне и сключването на 4 договора за правни услуги, като три от тях са сключени и изпълнени от една частна фирма.

Проверени са също сключени 12 договора с директно възлагане на физически лица, свързани с дейности по изграждането и експлоатацията, както и с разяснителни кампании за тол системата.

При проведените договори са установени съществени несъответствия с правната рамка: липсват данни по какви критерии са определени участниците, поканени за участие в договарянето; в мотивите за провеждането на една процедура не е посочена подробна обосновка за липсата на административен капацитет; при четири обществени поръчки, в профила на купувача е публикувано само ценовото предложение на избрания участник за изпълнител, не е публикувано техническото предложение, което е неразделна част от офертата и приложение към договор за обществена поръчка.

„Не е осъществен адекватен мониторинг за изпълнението на сключените договори след проведени процедури чрез пряко договаряне и директно възложените договори на физически лица. Допуснати са съществени несъответствия с правната рамка, вътрешните правила и договорите. При някои от договорите с физическите лица предметът е уговорен, без да са конкретизирани отделните дейности, които следва да обхваща изпълнението. При отчитане на извършената работа от изпълнителите са посочени дейности, които не са част от предмета на договорите“, посочва още Сметната палата.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar