Въпреки че председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов заяви публично, че „случаят, в който загина детето на бившия министър Ивайло Московски, е личен“ и че „във връзка с неговите правомощия като министър може само да се спомене, че медията изразява своето съжаление“, „Сега“ смята, че казусът е от голям обществен интерес и затова продължава да го следи. Не заради личната трагедия, а заради демонстрирания от прокуратурата двоен аршин, когато става дума за хората на власт.

Експертизите по делото „Московски“, с които „Сега“ разполага, потвърждават двойните стандарти на държавното обвинение. И как с избирателно четене може да се сглоби картина, която удобно се разминава с действителността.

За да направи изводите си, че инцидентът с шейната е случаен и Московски не носи вина за него, прокурор Емилия Варадинова пропуска показанията на министъра. Поне според постановлението й те не са сред разпитите, които е взела предвид, за да сглоби „фактическата обстановка“, която я води към заключението, че Московски не е бил запознат с техническите данни на шейната, нито с правилата за управлението й, нито с каква скорост може да я кара, нито каква екипировка е нужна, нито че трасето не е за шейни.

Самият той обаче признава в разпита си през април 2018 г., че е бил инструктиран как се управлява моторна шейна. „Искам да кажа, че когато за първи път се качих да карам моторна шейна, бях инструктиран как се управлява“, казва Московски. И още: „Карал съм и друг път моторна шейна, от няколко години всяка зима“. Показанията на бившия министър са в двете експертизи по делото, с които „Сега“ разполага – автотехническа и комплексна автотехническа и медицинска.

Първото изследване, правено от вещо лице инженер, обяснява, че злополучната шейна е

едноместна, мощна и бърза

И че не е предназначена за туристическа развлекателна употреба. Машината има система за бордова диагностика и в паметта й през 60 секунди се запазват определени технически данни за работата на двигателя. От оборотите на шейната непосредствено преди инцидента става ясно, че скоростта й е била 40-50 км/ч. „Динамиката и мощността на машината са опасни за необучен водач. От графиката с оборотите и положението на дросела в последната минута е видно, че водачът е променял оборотния режим изключително често, почти на всеки 5 секунди. Той се е опитвал да поддържа скоростта чрез непрекъснато манипулиране на палеца за управление на дросела. Това говори за неуверено и затруднено управление на машината, за липса на опит“, се казва в експертизата. Според нея, ако има пасажер или нещо друго между кормилото и водача, намалява възможността за адекватна реакция, защото се ограничава свободата на движение, намалява видимостта, усложнява се достъпът до спирачката и аварийния бутон.

В тази експертиза се казва още, че заради естеството на своето приложение и изискване за минимална собствена маса снегомобилът е напълно открито моторно превозно средство. За шофьора и пасажера няма никакво покриване, предпазване, затваряне, предпазни колани или друг вид защита освен лични предпазни средства – каска, ръкавици и облекло. Тези машини са конструирани с много нисък център на тежестта, което ги прави изключително стабилни срещу преобръщане. Злополучната шейна е била в добро техническо състояние преди инцидента. Експертизата не отговоря на въпроса дали е било възможно водачът да предотврати инцидента.

В България няма режим на регистрация на моторни шейни.

Във втората експертиза, правена от трима инженери и съдебен медик, е записано, че Московски не е употребил алкохол, наркотици или упойващи вещества. От нея става ясно, че местопроизшествието е огледано в деня на инцидента, а после и на 14 март.

Разпитан в деня на инцидента, Московски разказва: „Аз управлявах шейната, а синът ми беше пред мен. Държеше се за едни обособени П-образни ръкохватки близо до волана. Тръгнахме трите шейни, като се движехме на безопасно разстояние между шейните. Моята шейна е оборудвана с цифров скоростомер. Не се движехме с висока скорост, тъй като и трасето не позволява. Не съм обърнал внимание с каква скорост се движех“.

Във втория си разпит – през април, Московски споделя: „Имахме уговорка с мой познат, който има моторни шейни, да караме шейни. Последните няколко години всяка година караме тези шейни заедно с големия син“. Обяснява, че по негова преценка шейната е била достатъчно голяма, за да седне и детето и това не е затруднявало управлението. Усещането на бившия министър било, че се движи с 20 км/ч. Експертите обаче твърдят, че скоростта му е била 50 км/ч преди удара с дървото, а при самия удар – 44 км/ч.

Свидетел, планински спасител, ползван за поемно лице, разказва, че снегомобилът спира на около 10 метра след удара в дървото.

Служител във фирма, която се занимава с моторни шейни, свидетелства, че техните клиенти се инструктират да карат с максимум 10 км/ч. Това е безопасната скорост, при която машината спира, ако се натъкне на препятствие. „Когато имаме група от туристи, наели моторни шейни, първото ни условие е да са навършили 18 години и да са правоспособни водачи с категория В. След като се уверим в наличието на тези документи, инструктажът продължава. Като първо и най-важно е да носят каски – ако си имат – собствени, ако не – ние им раздаваме“. Свидетелят разказва още, че в тяхната фирма шейните са двуместни, но те разрешават возене на деца, които са над 5 години.

Нито Московски, нито детето са имали задължителните каски. Ударът обаче е бил толкова силен, че момченцето не би оцеляло и с каска, приема експертизата.

Въпреки тези експертизи прокурор Варадинова прие, че инцидентът е случайност, няма данни за престъпление и Московски не носи отговорност за катастрофата. Постановлението й дойде 11 месеца след инцидента – на 3 януари т.г.

Варадинова разви тезата, че безспорно смъртта на детето е заради падането от шейната, управлявана от баща му. Има инцидент, но това не значи, че водачът е имал виновно поведение, пише прокурорката. Според нея трябва да бъде безспорно доказано, че произшествието е в причинно-следствена връзка с поведението на водача и с нарушение на правилата за управление на снегомобил. Тя смята, че става дума за

случайно деяние и деецът не следва да отговоря

за него, защото не е бил длъжен и не е могъл да предвиди последиците.

Ето как изглежда инцидентът според постановлението: Семейният познат на Московски Васил Михайлов имал три моторни шейни. Държал ги в заведението „Силвър Фокс“ в Боровец. На 2 февруари м.г. Московски бил в курорта с майка си и с двете си деца – на 3.5 г. и на 7 г. Той наел ски учител за децата, а на обяд отишли в „Силвър Фокс“. В заведението дошъл и парламентарният секретар на транспортното министерство Ваньо Тодоров. След това се появил и Михайлов. След като се нахранили, тримата мъже решили да карат шейните на Михайлов. Било около 15 ч., времето било слънчево и ясно. Тодоров се качил на първата шейна, Михайлов и по-голямото дете на министъра – на втората, а Московски и малкото момченце – на третата. Малкият седнал пред баща си и се държал за П-образната ръкохватка до кормилото. Шейните потеглили по горски път в посока към хижа „Чакър войвода“. Времето било меко, снегът се топял, по пътя имало неравности. Трите шейни се движели една след друга, спирали и се изчаквали. След един от завоите първите две шейни спрели да изчакат тази на Московски. През това време той се движел най-вдясно по трасето. Навлизайки в остър ляв завой, дясната ска на шейната потънала в снега, шейната се наклонила надясно, навлязла в неутъпкания сняг и се ударила в дърво. Детето получило закрита черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма и починало. Когато Московски не ги настигнал, Михайлов и Тодоров се върнали да видят какво става. Михайлов взел детето и потеглил към спасителната служба. Там от БЧК констатирали смъртта. Според експертизата, дори да е имало каска, детето пак е щяло да пострада фатално. В постановлението не става дума Московски да е изследван за алкохол.

МЪЛЧАНИЕ

И след 3 януари, откогато е постановлението на Варадинова, от прокуратурата отговаряха на „Сега“, че по делото още се работи и няма какво да бъде огласено. След новината за прекратеното дело говорителката на градската прокуратура Зорница Таскова обеща да провери дали постановлението на колегата й Варадинова е обжалвано. След това престана да отговаря на телефона си и на служебния си имейл.

Мълчанието е стратегията на държавното обвинение още от самото начало на този случай. Първо на обществото дори не беше съобщено как е станала катастрофата с мощната машина, управлявана от министъра. Прокуратурата мълча 5 дни по случая, а след това обяви, че делото за причиняване на смърт по непредпазливост е прехвърлено за разследване в националното следствие. Казусът се прехвърляше между окръжната прокуратура и градската. Московски подаде оставка в началото на септември заради катастрофата край Своге, при която загинаха 20 души. Правителството веднага го прати вицепрезидент на Черноморската банка.

През октомври „Сега“ научи от собствени източници, че следователят по делото е стигнал до извода, че бившият министър трябва да бъде подведен под отговорност. Никой не отрече това, след като информацията беше публикувана. Прокурорското постановление обаче гласи точно обратното.

Емилия Варадинова не е титуляр в градската прокуратура. Тя е районен прокурор в командировка от септември 2015 г. по заповед на главния прокурор Сотир Цацаров, става ясно от регистъра на командированите прокурори, поддържан от ВСС. В мотивите за командированато й е отбелязано, че е заради недостиг на прокурори на окръжно ниво.

Командироването обаче често се ползва за повишение без конкурс и за държане в подчинение от административния ръководител.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar