Нацисти, футболни хулигани и мъже, които се съмняват в собствената си сексуалност, най-често упражняват насилие към различните

Нацисти, футболни хулигани, агресивни тийнейджъри, защитници на традиционните семейни ценности и хора, които се съмняват в сексуалната си ориентация, най-често нападат словесно и физически гейове, лесбийки, трансджендъри и други сексуални малцинства. Това показа проучване на „24 часа“ сред криминални инциденти, съдебни дела и доклади по темата за насилието над различните.

Миналата седмица прокуратурата изпрати на депутатите предложения за промени в Наказателния кодекс, част от които са за по-тежки наказания за престъпленията от хомофобия.

Темата стана актуална след нападението над „Рейнбоу хъб“ в центъра на София. През октомври м.г. Боян Расате, тогава кандидат за президент, влезе в офиса на хората с различна ориентация с няколко от съмишлениците си, изпочупиха мебелите и удряха жените, които обсъждаха проблемите на сексуалните малцинства. На следващия ден гей общността организира протест пред Съдебната палата с искане за тежки наказания за хомофобски престъпления. Подкрепиха ги посолствата на 11 държави-членки на ЕС.

В същото време България вече е осъдена по подобен казус в съда за правата на човека в Страсбург. Чака се и още едно решение. (Виж карето)

В събота ще се проведе ежегодният „София прайд“, който традиционно се охранява от много полиция. Винаги има сигнали за провокации, а в последните години в същия ден се организират и контрашествия на защитниците на традиционното семейство.

Кой страхува ЛГБТ общността? В доклада на Българския хелзинкски комитет за правата на човека през 2021 г. се прави анализ на актуалната ситуация. Ден преди прокуратурата да обяви предложенията си до депутатите, Иван Гешев прие в кабинета си председателят на БХК Красимир Кънев, за да обсъдят състоянието на правата на човека и на малцинствените групи у нас. Акцент бяха и проблемите на ЛГБТ обществото и насилието над негови представители.

Кънев запознал Гешев с доклада на БХК. Посочил и че за м.г в седмиците около прайда в София имало най-много инциденти. Започнало се с първия парад извън София – на 15 май в Бургас. Там агитка запали ЛГБТ знамето, замеряше ги и с яйца и камъни. След седмица, по време на представяне на книга в ЛГБТ културния център „Дъ Степс“ тълпа провокатори се събрала пред него и залепила на прозорците послания против общността.

Ден по-късно в Пловдив младежи със значки на Български национален съюз „Еделвайс“ (БНС), обградили радио „Пловдив“, докато в ефир се представяли две книги на тема ЛГБТ.

Филм по темата бил прожектиран в София на 30 май, когато тъпла нахлула в залата. Сред тях бил и шефът на младежкото ВМРО Христо Иванов. Останали до края на филма.

Статистиката сочи, че за м.г. е имало 8 жалби за насилие на база сексуална ориентация. Това е рекорд в петгодишен период. Така например за 2020 г. са били само 2, а през 2017 г. – 1. През 2019 г. обаче са 6. Прави впечатление, че оплакванията са малко на база останалите признаци за дискриминация, които са резултирали в 371 жалби за 2021 г. Решените преписки обаче са доста – 7 от 8.

Една от тях е казусът с Боян Расате от октомври. Докато бе с имунитет като кандидат-президент той нахлу в „Рейнбоу хъб“ и удари жена в лицето. След това заедно с другарите си изпотрошиха мястото. Главният прокурор Иван Гешев поиска имунитета му и след като ЦИК го даде, Расате бе арестуван. Делото срещу него почна през февруари. Очаква се скоро да има присъда, като националистът е обвинен в дръзко хулиганство и нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Ако бъде признат за виновен, той може да получи до 5 години затвор.

Едва 24% биха се намесили, ако видят, че гей става жертва на насилие, показва пък проучване на гражданската организация „Билитис“. Изследването е в рамките на проекта „На ръба на приемането“, финансиран по програма „Права, равенство и гражданство“ (2014-2020) на Европейския съюз. Само 1 процент повече не биха стояли безучастни, ако става дума за нападение над лесбийка. Същият е и делът на хората, които биха реагирали при агресия срещу човек с неустановен пол или транссексуален.

В Страсбург ни съдят заради убийството на Михаил Стоянов, извършителите го удушили, защото приличал на гей

Убийството на студента по медицина Михаил Стоянов е най-знаковият случай на агресия срещу ЛГБТ общността. Младежът дори не е гей, просто нападателите му решили, че им прилича на такъв.

Убийството е извършено на 30 септември 2008 г. в Борисова градина вСофия. През 2010 г. двама млади мъже са арестувани като заподозрени. В показанията си пред полицията двамата мъже признават, че са „прочиствали парка от гейове“ и системно са пребивали хомосексуални там.

Пряката цел на двамата е не нанасяне на побой на кое да е лице, за което те счетат, че е хомосексуално, заключва Софийският апелативен съд. „Убийците са изпитвали силна и безпричинна омраза към жертвата, продиктувана от лишената от каквато и да било интелигентност и напълно грешна представа на подсъдимите за собствената им значимост и превъзходство над тези, които смятат за различни, т.е. хомосексуалните лица, които нападат. И именно тази тяхна собствена идея за значимост и превъзходство ги е мотивирала да притискат Михаил към земята, което е довело до неговото умъртвяване“, пишат магистратите.

Те посочват, че тримата не са водени от хулигански мотиви, а от хомофобски такива. „Действията им са изразявали омразата към хомосексуалните, т.е. действали са по хомофобски подбуди, а не по хулигански“, пише в решението на съда. Така оправдава двамата за отежняващото обстоятелство, за което убийството би се наказвало с доживотен затвор. Всъщност още на първа инстанция в тази част двамата чуват невинен. В последствие и Върховният касационен съд не намира никакви отегчаващи обстоятелства и намалява присъдите на извършителите. Този съд не обсъжда наличието или отсъствието на хомофобски подбуди. Така Александър Георгиев получава 10 г. затвор, вместо 13, а другарят му Радослав Кирчев – 4 г. и 6 месеца решетки, вместо 6 г. Той е бил непълнолетен по време на убийството, затова присъдата му е по-малка.

Делото в Страсбург все още не е решено.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar