Само съдът може да върне разменените бебета на майките
- Това е първия у нас подобен случай
- Едната родилка веднага гушнала своето, снимала го много. 4 часа по-късно ѝ дали чуждото и подозират, че май е познала, но си замълчала
- Втората установила с ДНК тест, че това не е нейната дъщеря, заради секцио по-късно получила детето и то вече било размененото
- Засега момичетата остават със семействата, които ги отглеждат
Само съдът може да върне на техните истински родители бебетата, разменени през септември в АГ болница „Шейново“. Така че майките на двете момиченца трябва да се подготвят да се срещнат и в съдебната зала. Дори фактически да си разменят децата, което засега не изглежда много вероятно, те не могат да го направят сами юридически.
„Не е сложно, макар че вероятно изглежда като гора от проблеми за човек, който не е в темата. От правна гледна точка не е трудно“, обясни пред „24 часа“ известният столичен адвокат Людмил Рангелов.
Родилките се оказали с разменени бебета, след като в столичната болница „Шейново“ им дали грешни гривни. Невероятната история станала преди повече от 2 месеца и бе съобщена първо на сайта на „24 часа“.
До нейното разплитане се стигнало, след като една от майките се усъмнила, че си е тръгнала не с нейното момиченце. Причината – нямали визуална прилика, детето било по-тъмничко, а
нито тя, нито бащата били мургави. Затова сравнила гривните,
с които били в родилното тя и нейната дъщеря и които запазила за спомен. Щом видяла, че номерата на тях не съвпадат, веднага подала сигнал в болницата.
Тя се е свързала с неонатолога д-р Узунова на 7 декември, разказа за „24 часа“ директорът на „Шейново“ Румен Велев. По това време той бил в чужбина, но веднага бил информиран.
Другата майка била потърсена и помолена да дойде с бебето за кръвни изследвания, без на този етап да ѝ казват за съмненията за размяна. Жената обаче отказала. Ден по-късно в болницата се обадил братът на родилката и обявил, че това си е тяхното бебе и няма да го дават, разказват източници от болницата.
Медици си спомнят, че тази жена е гушнала веднага бебето си след раждането. Стояло при нея близо два часа, снимала го много. По-късно съгласно процедурите бебенцето е отнесено в детското отделение и след 4 часа отново ѝ е дадено. Предполага се, че тогава вече тя е гушнала другото новородено. От персонала се питат дали след толкова прекарано време с бебето веднага след раждането и при толкова направени снимки жената наистина не е забелязала, че пеленачето не е същото.
Втората майка, която се усъмнява дали са ѝ дали собственото ѝ дете и открива разминаването в гривните, е родила със секцио. При операцията ѝ показват бебенцето, но тя го получава едва на другия ден, вече явно разменено. Така от първата си истинска среща с дъщеря си до днес тя гледа другото дете.
„Ситуацията е ясна – и двете деца са там, където не трябва да са, но те имат издадени удостоверения за раждане, в които са вписани други родители“, обясни адвокат Рангелов.
За да може всичко да се върне на местата си, се действа по Семейния кодекс. Майката, която първа е разбрала, че детето не е нейното, трябва
да заведе иск за оспорване на произход
Същото трябва да направи обаче и другата. Двете жени ще водят напрактика огледални дела за своите деца.
Съдът назначава изследване, което установява, че вписаните като баща и майка не са родителите на детето. В същото дело може да се обедини и втори иск – за установяване на произход. Съответно същата процедура тече и за второто дело.
Не е много сигурно дали магистратите ще ползват направените тестове, или
ще назначат нови ДНК изследвания
„По принцип в такова дело съдът самостоятелно събира доказателствата“, обясни адвокат Рангелов.
С решението по първия иск се обявява за нищожно удостоверението за раждане на детето, което е при втората майка, а с втория се удостоверява, че другото дете е на първата. Установявайки произход на малко дете, в същото дело съдът се произнася и за родителските права. Ако другата страна се съпротивлява, детето може да бъде отнето след решението на съда от частен съдебен изпълнител.
Делото се гледа от окръжен съд – в случая от Софийския градски. Според Рангелов съдът няма да размотава нещата, а ще гледа да реши казуса бързо. Делото все пак е на две инстанции, ако някой оспорва.
От Софийската районна прокуратура обясниха, че от 14 декември имат образувано досъдебно производство и
за 7 дни са разпитани 28 души
„ДНК експертизата е установила, че родителите, вписани в актовете за раждане на двете деца, не съответстват на биологичните“, посочи зам. районният прокурор на София Иван Стефанов. И обясни, че разследването е в полицията, която трябвало да проведе още разпити, за да се изясни докрай фактическата обстановка.
Шефът на „Шейново“ сам е уведомил полицията
на 13 декември – веднага щом се върнал от чужбина и разпоредил вътрешна проверка. Д-р Велев е категоричен, че това е не само първият случай в болницата му, но и изобщо първият подобен, откакто е станал акушер-гинеколог. Изумен е как може да е станала размяната, защото номерата на гривните се записват и сверяват на 4 различни места. Според шефа на „Шейново“ не може да се говори за умишлена смяна на новородените. Д-р Велев обаче допълни, че все пак има някои
подробности, които са „леко смущаващи“,
но отказа да ги коментира, докато тече проверката на прокуратурата. Вчера той се срещна по казуса със здравния министър Асен Меджидиев.
Ако се докаже, че някой умишлено е направил смяната, ще бъде подведен под наказателна отговорност. Законът предвижда
до 2 г. затвор,
посочи Стефанов. И обърна внимание, че този член от Наказателния кодекс е от 1968 г. В случай че няма умисъл, а става дума за грешка, няма да се търси наказателна отговорност от виновните.
Дирекция „Социално подпомагане“ е уведомена, тя трябва да прецени дали някое от децата е в риск или опасност, но такива данни дотук няма.
„Много се разстроих. Започнах да плача. Ден и нощ, откакто разбрах това нещо,
не мога да спя, да се храня,
нищо не ме вълнува. Само за това мисля“, обясни Севда Михайлова как се чувства, когато ѝ казали, че според направения от другата родилка ДНК тест децата им са разменени. Тя разказа пред Нова тв, че лекарката ѝ показала снимки на другото бебенце, уверила я, че е здраво и хубаво.
Хепиендът ще е бебенцата да отидат при майките си, коментира д-р Велев.
Адвокат: Дори и да търсят обезщетение, преживеният ужас няма как да се плати
Какво щеше да се случи, ако едната майка иска да ваксинира детето си, а другата – не?
Какво щеше да се случи, ако едното имаше генетичен проблем?
Или ако някой от родителите почине, тъй като детето е записано на негово име и е негов наследник?
Такива и още казуси с огромно значение може да се породят след грешката с обърканите бебета, обясни адвокатът по медицинско право Мария Петрова.
Според нея всяко от семействата може да търси отговорност от болницата заради лошата организация. „Това е огромен стрес и шок за една родилка, родителите могат да търсят парично обезщетение, макар да вярвам, че няма пари, които да обезщетят ужаса, който преживяват“, заяви Петрова.
Според нея правилната добра практика изисква лечебното заведение да има създадена организация – начина, по който се маркират новородените, вписването им в журнали, даването на номер и поставянето на гривнички. За да се избегнат такива абсурдни ситуации, експертката смята, че трябва
да се създаде втори контрол
„В болницата различен човек трябва да осъществява контрол над този, който слага гривничките. Подобно нещо няма, но няма и достатъчно персонал, така че не може да се направи“, обясни Петрова.
По думите на адвокатката завишена мярка е, ако се правят ДНК тестове на всички бебета при изписването им. „Това ще налее вода в мелничката на хората, които продават тестове. Те са хубаво нещо, ако се ползват по предназначение. Ако на всяко бебе правим генетични изследвания, ще е прекалено скъпо за държавата и прекалено рисково“, коментира Петрова.
„Давам си сметка колко майки ще се юрнат да правят ДНК тестове,
защото са родили в тази болница, колко други ще имат проблеми в семейството“, допълни тя.
2013-а: акушерка с 20 г. стаж размени две деца в Горна Оряховица
Във Франция сложили момиченца с жълтеница в общ кувьоз и ги объркали, но узнавайки след години, семействата и съдът решили да запазят положението
Преди 9 години размениха бебета и в родилното отделение в горнооряховската болница. Тогава, за щастие,
грешката била установена 20 минути след изписването
на едно от пеленачетата и родителите не стигнали до дома си с чуждото новородено.
За случая се разчу на 5 април 2013 г. Отделението изписвало едновременно четири бебета. Сред тях била и дъщерята на 22-годишната тогава Вероника от Елена, която станавала майка за втори път.
„Когато дойде моят ред, си казах номерчето – 123, тя ми донесе едно, но аз казах: Това не е мое бебе, веднага го познах. И тя вика: „Изчакай“. Обаче се върна и няма бебе, хукна надолу по стъпалата“, разказа пред медиите след случая младата жена.
В този момент и родилката, и болничният персонал разбират, че
бебе №123 вече е изписано, но е дадено на майката на бебе №122
Малката Виктория вече пътувала към горнооряховското село Първомайци. Още преди да напуснат пределите на Горна Оряховица, телефонът на другата майка звъннал.
„Дъщерята вика: „Татко, спирай!“. Спрях. Викам: „Какво?“
„Не е нашето бебе“, ми отговори“, спомни си Красимир Желязков, дядо на другото момиченце – Михаела.
След връщане в родилното грешката е поправена. В съзнанието на Вероника обаче изплуват и още аналогични случки от пребиваването ѝ в родилното. Първия път ѝ подали да кърми чуждо бебе, но тя веднага познала, че не е нейното.
„Явно ги слагат в други кошарки и ги разменят и не им гледат на ръчичките номерата. Оттам става цялата работа“, казва тя тогава.
Дежурата акушерка дава писмени обяснения. Оказва се, че е с 20-годишен трудов стаж. Наказана е с предупреждение за уволнение, а тогавашният директор д-р Георги Вашков се заема да затегне дисциплината в отделението. Повече не е имало сигнали за подобни сюжети.
Въпреки, че смяната на пеленачета не е често срещано явление по света, то все пак се случва, отбелязват западни медии.
Така например през 2010 г. в болница в Йоханесбург две момиченца отиват при грешните семейства, след като сестра допуска грешка и сменя табелките с имената им. Истината била разкрита чак когато
една от майките тръгнала да съди бившия си партньор за издръжка
на дете. Той отричал бащинството, но след ДНК се установява, че тяхната дъщеря не е биологично дете и на двамата. Жената открива другата майка и истинското си дете, което приличала изцяло на нея. Първоначално майката, която открила грешката, поискала дъщеря си обратно, но другата жена отказала размяната. В крайна сметка двете осъзнали, че
след 4 години е невъзможно която и да е да се откаже от детето, което е отгледала
Делото отишло в съда, за да пеценят магистратите кое е най-доброто за двете момичета. Решено било децата да останат при семействата, с които са израснали.
Подобен сюжет се разиграва с две момиченца и в Кан, Франция през 1994 г. Двете страдат от жълтеница след раждането. Клиниката имала само два специални инкубатора за болестта, единият от които е бил в употреба, така че двете бебета са били поставени в един общ. Това довежда до размяната им от медсестра. Когато бебетата били върнати, и двете майки отбелязали, че дъщерите им имат различни дължини на косата. И на двете им е казано, че лечението може да повлияе на дължината на косата. Въпреки това с течение на времето едната жена – Софи Серано, постоянно получава въпроси далидали дъщеря ѝ Манон наистина е нейна, дори я подозират в афера.
Манон има по-тъмна кожа и къдрава коса, за разлика от родителите си
Когато момичето навършило 10 г., нейният „баща“ станал толкова подозрителен, че поискал тест за бащинство, който показал, че Манон не е биологичното им дете.
Софи Серано казава, че когато разбрала това, почувствала още по-силна връзка с нея. Двойките са предприели съдебни действия срещу клиниката за разменените при раждането деца, но нито една от майките не е искала да ѝ бъде върнат биологичния наследник. В крайна сметка, клиниката е осъдена да плати над 2 млн. долара на семействата.
Проф. Радка Кънева, ръководител на Центъра по молекулна медицина, Медицински университет – София: При такъв тест се използва група генетични маркери
За доказване на бащинство процентът не може да е 100, но се постига 99,99% точност
Има много и най-различни ДНК тестове. Изследването на ДНК може да е с различни цели. Едно е, когато изследваме ДНК, за да търсим причината за някакво заболяване. Тогава търсим определени мутации, свързани с него.
Друго е, когато използваме ДНК, за да търсим прилики или разлики между индивиди. Този тип анализи се използват например в криминалистиката, когато се търсят заподозрени на базата на улики, или пък в тестовете за бащинство, когато се проверяват предполагаемите бащи – кой от тях има по-голяма вероятност да е баща на съответното бебе.
Реално с помощтна на този тип ДНК изследвания и рутинно използваме този тип анализ, когато искаме да проследим как се унаследяват в поколенията определени белези, кое е дошло от майката, кое – от бащата, кое от бабата или дядото.
С подобед тип анализ може и да сравняваме индивиди колко близко родствено са помежду си и дали изобщо са близко родствени. Става въпрос за генетичен анализ, направен, за да се види дали едно дете е от майка си и от баща си. Такъв тип анализ се прави рутинно в генетични лаборатории, които са специализирани и се използват набори от т.нар. генетични маркети. На практика се използват вариации в нашия геном, които позволяват точно това – надеждно да се разграничат отделните хромозоми на детето, за да се види дали приличат, или не на родителските.
В конкретния случай, когато се изследва анализ за бащинство или за майчинство, не се използва един-единствен генетичен маркер, а група от маркери, за да може тестът да бъде максимално информативен, така че да сме категорични в това дали има родство и колко е родството между двама индивиди – дали е 50, 25 или 100 процента. При този тип анализ за бащинство не може да постигнем 100% никога, но има много голям процент вероятност, с която се доказва дали точно този е баща на детето – 99,9999%, но никога не е 100%.
Ако хипотетично говорим за разменени бебета на две двойки, в идеалния случай би трябвало да се изследват и двете семейства с двете бебета и да се види какво е родството между тях. Не знам какво точно се е случило, но за да сме сигурни, че това действително е размяна на бебета, би трябвало да се изследват всички намесени в този казус. Ако се изследват и родителите, и децата, може да се посочи с доста голяма категоричност кое дете на кои родители принадлежи. Анализът отнема няколко седмици.
С кръв от петата на новородените Англия ще прави ДНК банка
Цялата ДНК информация на 100 000 новородени в Англия ще бъде секвенирана (определяне на последователността на нуклеотидните бази), съобщи преди седмица Би Би Си.
Картографирането на целия геном (WGS) се прави за пръв път при здрави бебета. Изследователският проект всъщност не е свързан с риска от размяна на бебета, макар британските медии да са разказвали за десетки случаи през годините. Изследователският проект, част от който е вземане на ДНК веднага след раждането, цели подобряване на диагностиката и лечението на редки генетични заболявания. Това е първото толкова голямо изследване в света. В рамките му ще се проучат около 200 заболявания, които са лечими.
Проектът тръгва след Нова година и ще бъде ръководен от компанията Genomics England в партньорство с Националната здравна каса (NHS). Ако успее, може да се приложи в цяла Англия.
Досега кръвният тест чрез убождане по петата на бебето се прилагаше при новородените, за да се открият 9 редки състояния. Сега идеята е да обхване повече от генните нарушения, които според учените са най-малко 7000 и се проявяват още в ранна възраст.
Списъкът от заболявания, които ще се включат в скрининга, още не е финализиран. Смята се, че това ще помогне да се идентифицира и бъдещ рак.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте