Разхвърлянето на милиони за ремонти на съдебни сгради ще продължи с пълна сила. Това стана ясно, след като в края на миналата година правителството реши да прехвърли още едно огромно здание, което трябва да задоволи нуждите на съдебната власт. По-точно на спецсъда и спецпрокуратурата. Става дума за сградата на бившата Софийска техническа гимназия на бул. „Александър Стамболийски“ 82 в столицата. Доскоро тя бе собственост на Софийския университет, но с последното правителствено решение отиде в съдебната власт.

Това решение е поредното проявление на популярната през последните години мантра – съдът и прокуратурата имат нужда само от още една сграда и всичко ще е наред. Иначе не могат да работят пълноценно. Безспорно е, че нито съдът, нито прокуратурата и следствието трябва да работят в сгради, чийто покрив всеки момент може да падне върху главите им, нито пък да работят по 12 души в една стая. Въпросът е защо за тези работи не се мисли навреме, а впоследствие се действа пожарникарски. Отговор няма.

Спецсъдът и прокуратурата заработиха преди пет години. Идеята бе бързо да се гледат делата срещу организирани престъпни групи, които дотогава се точеха в обикновените съдилища. Естествено, това не се случи.

Делата се гледат точно толкова бавно, колкото и преди това

А когато все пак приключат, приключват със споразумение и ниско наказание. Изключенията са рядкост. Когато поредното правителство на Бойко Борисов реши да прехвърли делата срещу корупция по високите етажи на властта на спецсъда и спецпрокуратурата, от двете институции веднага заявиха, че има трябва по-голяма сграда – ще са по-натоварени, което значи, че ще им трябват повече хора, още кабинети и т.н.

Така още през 2011 г. бе ясно, че сградата на ул. „Черковна“, където в момента работят двете структури, ще бъде тясна. На едно заседание на Висшия съдебен съвет тогавашният главен прокурор Борис Велчев заяви, че условията там няма да бъдат нормални. Управляващите тогава обаче повече ги интересуваше да рапортуват, че вече има съд „Антимафия“, който до година-две ще се справи с организираната престъпност. Набързо пресметнаха, че оборудването на една съдебна зала ще струва около 15 хил. лв. и започнаха ремонти. Само няколко години по-рано същата сграда бе ремонтирана срещу няколко милиона, за да се нанесе там създадената от предишното правителство ДАНС. Което не попречи година-две по-късно да има нов ремонт и пригодяване, този път за целите на съда. Управляващите гордо обясняваха, че в една от залите има дори отделен кът за особено опасни престъпници, преграден с бронирани стъкла. Почти като клетките във филмите, но по-хуманно – със стъкло. После се оказа, че тази клетка е стъкмена от дограма. Тя съществува и до днес в най-голямата съдебна зала, но рядко се използва. Причината – построена е по такъв начин, че когато подсъдим бъде поставен вътре, той наистина е под пълна изолация и… не чува какво се говори в съдебната зала. Затова ги извеждат от клетката – да могат да чуват.

Към днешна дата спецсъдът и спецпрокруатурата съжителстват в една сграда с Държавната комисия по сигурността на информацията. И недоволстват, че тази институция им отнема и малкото място, с което зданието разполага. Затова сега се търси вариант комисията да бъде преместена, но явно още не е намерен.

Междувременно обаче бе прехвърлена училищната сграда. Колко ще струва ремонтът на огромното здание, не е ясно, но още от началото тази история започна със скандал. Преди години същата сграда бе дадена на СУ. В нея трябваше да се осъществява предклиничната подготовка на студентите по медицина. Това така и не се случи, а в края на миналата година тихомълком кабинетът я даде на Висшия съдебен съвет

с мотив „отпаднала необходимост“ от страна на университета

Решението изненада и самия университет, а ректорът му проф. Анастас Герджиков заплаши с протести. „Засега успях да убедя колегите да не предприемаме нещо драстично, преди решението да е обнародвано, но общото мнение е, че правителството е допуснало сериозна политическа грешка и че ако обучението на студентите е „отпаднала необходимост“, може и да се съобразим с този обрат в държавната политика и да спрем да ги обучаваме. Ако се стигне до това, няколкото черни знамена в БАН ще изглеждат направо безобидни“, заяви той пред Медаипул. До протест не се стигна, а правителството набързо намери начин да укроти СУ – като ги компенсира с нова сграда. Тук обаче кашата съвсем се забърка. Кабинетът реши да даде на висшето училище сградата на Професионалната гимназия по облекло „Княгиня Мария-Луиза“ в София. Тя се намира на бул. „Черни връх“ и в момента там учат 260 деца. За да не останат на улицата, бе решено да се прехвърлят в гимназията по текстил на бул. „България“. Оказа се обаче, че в гимназията по облекло, които са най-засегнати от решението, научават последни. „Ние се шокирахме всички, не само аз, дори започнаха да се обаждат родители да питат какво става, къде учат нашите деца. Ние все пак водим учебен процес, и то абсолютно пълноценен процес“, заяви пред БНТ учителят по математика Цветанка Танова.

След като само преди няколко дни бяха казали, че всичко е наред, от правителството се хвърлиха да обясняват, че никой няма да остане на улицата, а адресът на гимназията по облекло вече е сменен, но това било само на хартия, тъй като в гимназията по текстил нямало оборудвани кабинети и щяло да мине време преди това да се направи. Образователният министър Красимир Вълчев обясни, че преместването ще стане след 2-3 години. През това време университетът може и да си има сграда, но тя върви в комплект с учениците. Колко време ще отнеме ремонтът на другото здание от тази каша – сградата на бул. „Александър Стамболийски“, където ще се местят съд и прокуратура, не е ясно.

Разправиите около съдебните сгради не са от вчера. Години наред най-големият съд у нас – Софийският районен – се помещаваше в тясно здание на бул. „Драган Цанков“ в София. В крайна сметка проблемът започна да се решава преди няколко години, когато две сгради – бившата на ГСУВ на бул. „Цар Борис III“ и на Военното НДК на бул. „Скобелев“ бяха дадени за нуждите на съда. В момента и наказателното, и гражданското отделение заедно с районната прокуратура са в нови кабинети, но това не стана лесно. За тази сграда държавата похарчи 46.7 млн. лв. Първоначално трябваше да е военен комплекс, което така и не се случи, но проваленият проект костваше 26.2 млн. лв. След това правосъдното министерство и Висшият съдебен съвет дадоха над 20 млн. лв. за преустройство, ремонти, техника, оборудване и мебели. Покрай сградата имаше и друга драма – тя бе дадена за нуждите на съда, но държавата тръгна да я преустройва, без да е откупила авторските права на протектантите. Те, естествено, заведоха дело и проектът бе пред блокиране. В крайна сметка се постигна споразумение и правосъдното министерство откупи правата. Доста пари бяха хвърлени и за ремонта на другата сграда на Софийския районен съд – тази на бул. „Цар Борис III“, където в момента е гражданското отделение. Основният ремонт струваше около 10 млн. лв. След това обаче се оказа, че има още редица недостатъци, които трябва да се оправят.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar