Имаше дело и за 250 000 бутилки алкохол с фалшиви бандероли и с логото на „СИС Индустрийс“. Двата случая бяха пратени на прокуратурите в Бургас и Русе, казва бившият зам. градски прокурор на София

-Г-н Василев, преди дни стана известно, че Софийската градска прокуратура е разследвала фирми на Миню Стайков. Делата са били прекратени, но сега са възобновени. Вие сте бивш зам. градски прокурор, реагирахте, че не е вярно, че проверките са били спрени. Какво се случи през 2010 г.?

– Под ръководството на главния прокурор беше възложено на министрите на вътрешните работи и на финансите, както и на шефа на ДАНС, да изготвят доклад на базата на анализ на риска за противодействие на данъчните измами и акцизната контрабанда.

Докладът беше изпратен на Софийската градска прокуратура. След получаването му създадохме екип от прокурори, служители на ДАНС, МВР и от отдела за противодействие на данъчните измами в НАП.

На базата на посоченото в него

започнахме

проверки

за укриване

на данъци и

производство

на акцизни стоки

без бандерол

Те обхванаха абсолютно всички производители на алкохол и на цигари, включително и „СИС Индустрийс“.

Доколкото си спомням, в резултат на проверката беше образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за установени над 250 хил. бутилки алкохол с логото и етикетите, произвеждани от „СИС Индустрийс“.

По него бяха изготвени множество технически експертизи. Целта беше да се установи дали начинът на полагане на съответните етикети е такъв, какъвто е на стандартната машина на „СИС Индустрийс“. Тоест дали специфичният номер на полагане на етикети и залепването от валяците на машината съвпада с този, който е на намерената бутилка.

Доколкото си спомням, нямаше положително становище, че съвпадат едно към едно.

Експертизите бяха доста сериозни. За изготвянето бяхме наели специализирана лаборатория.

– Какъв беше проблемът с тези бутилки?

– Те бяха с фалшиви бандероли. Но проблемът беше, че не можеше да се докаже, че начинът на полагане на тези етикети е идентичен с тези, които се произвеждат в самата фабрика.

Когато на дадено място се намери някакво количество алкохол от определена марка, трябва да се докаже, че тази марка е произведена точно в тази фабрика, че технологията отговаря. В противен случай всеки може да си поръча някакъв етикет с логото на определена марка и да го налепи на всякакъв вид алкохол – уиски, водка.

– Какво стана с делото?

– Изпратихме го в бургаската прокуратура.

– А второто разследване за какво беше?

– Другото дело, което произлезе от проверките, беше свързано с контрабанда. Беше установено по документи, че в складовете на „Топаз мел“ има големи количества зърно.

Имаше договори, че то е предназначено за продажба в Румъния. Извършени бяха много проверки, разпитани бяха и свидетели и се разбра, че действително има документи за износ. Но от разпитите на няколко от водачите на тирове стана ясно, че те не са разтоварвали нищо в Румъния.

Появиха се съмнения, че това

количество,

което

по документи

го е имало, а в

наличност не,

явно е било

произведено

в спирт

Това бяха заключенията на прокуратурата, митниците и данъчните.

Тоест, след като го няма, а се води само по документи, най-вероятно целта е била с този фиктивен износ да се закрият материалните сметки документално.

Изпратихме го по компетентност на русенската прокуратура, защото все пак ставаше въпрос за контрабанда.

Бяха намерени и много количества алкохол без бандероли в софийски складове с различни лога, не само на въпросната фабрика.

В резултат на проверките имахме образувани много дела. Те бяха внесени в съда, тъй като държането на акцизни стоки без бандерол е равнозначно на съхранението на стоки с фалшив бандерол и е престъпление по наказателното право. Предполагам, че обвиняемите са получили своите наказания.

Делата не бяха едно и две, защото акцията срещу производството и продажбата на акцизни стоки без бандерол и неплащането на данъци беше мащабна.

– Докато бяхте зам. градски прокурор на София, Миню Стайков беше ли проверяван по други сигнали?

– Правени са множество проверки не само на алкохолните и цигарените фабрики, но и на много други. Но да не забравяме, че производствените бази на тези дружества не са в София.

През годините са правени проверки и на хора, за които се е коментирало, че пряко или косвено са свързани не само с Миню Стайков, но и с други.

Например мога да кажа, но без да съм запознат, че е имало и дела за захарния завод в Пловдив на Ветко Арабаджиев. Но за него не твърдя да е проверяван в София. Но може и да е, защото тогава се отделяха и материали по отношение на стандарта на живот. Проверяваха се луксозните автомобили, яхтите и въздухоплавателни съдове.

Проверката беше огромна и продължи три години. Бяха установени много неща. Ако се направи справка в НАП, ще се види колко е завишен акцизът и данъците след превантивните действия, които предприехме.

– Но в крайна сметка двете дела са били прекратени от Софийската градска прокуратура.

– Най-вероятно след това са били върнати, но само предполагам.

– Когато се образува дело, а после е прекратено, у хората остава усещането за чадър над проверяваните.

– Това твърдение е много интересно. Как точно да се случи, след като в чадъра трябва да влязат много структури. Ако е само една институция, да кажем – МВР, добре. Но освен нея има и много други. Но че на местно ниво разработките не са били водени много активно, може и да се е случило.

В крайна сметка

прокуратурата

не издирва

извършителя

и не разкрива

престъплението

Когато една служба събере достатъчно материали, те се изпращат в прокуратурата.

По всички доклади от различни органи, които постъпваха в Софийската градска прокуратура, имаше образувани проверки и досъдебни производства.

Но нека не забравяме, че в България има над 50-60 контролни органа. Когато те представят съответните материали на прокурора, той преценява дали има достатъчно данни да се образува досъдебно производство, или трябват допълнителни проверки. Чак тогава може да коментираме действията му.

Убеден съм, че и при последните две акции срещу Миню Стайков и Ветко Арабаджиев принципът е бил такъв.

– Колко време продължиха разследванията по делата за алкохола и зърното?

– По-голямата част от двете разследвания бяха документални, тоест събирахме документи, назначени бяха експертизи. Не помня дали е имало конкретни хора, привлечени като обвиняеми от СГП или от прокуратурите по места, защото тогава след доклада бяха образувани повече от 200-300 дела и преписки. Бяха възлагани ревизии на хора и фирми.

Там, където проверките показваха, че няма разминаване между доходите и стандарта на живот, нямаше къде да се търси престъпление. Но имаше много случаи на разминаване между имуществото и доходите и бяха образувани досъдебни производства.

– Как завършиха те?

– Със сигурност има и много внесени в съда.

Но вижте, ако вечер отидете до хотел „Маринела“, ще видите паркирани коли за по 2-3 млн. лв. Работа ли е на прокурора да ходи и да описва автомобилите и да ги проверява? Къде са данъчните, оперативните служби, МВР?

– Но прокуратурата може да им възложи проверки?

– През 2010 г. го направихме, най-вероятно точно това е направил сега и главният прокурор. Но инициативата не може да е само на прокуратурата. Тя не е оперативна служба.

Ето например тези 10 млн. лв., намерени покрай разследването на Арабаджиеви. Те били изтеглени от банки, поне такава е версията. Но нали има закон за мерките срещу изпирането на пари. Във всяка банка има звено, което е задължено по определени критерии да направи анализ на риска – да прецени фирмата или физическото лице, и при няколко превода от по 30-40 хил. лв. да се види какъв е клиентът и как да се постъпи.

Навремето аз бях един от участниците в работната група, която разработи тези критерии. Тя включваше служители от Министерството на финансите, данъчните прокуратурата и ДАНС.

– Вие познавате ли Миню Стайков?

– Лично не, само по документи. Не съм и водил спрямо него процесуално-следствени действия.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar