Доктор от Кувейт, живял 12 години в България и останал без гражданство, е бил задържан от властите за шест седмици, след като е поискал да бъде изяснен статутът му, пише фондация „Томсън Ройтерс“, в разговор с която мъжът отправя призив към властите да не се държат с хората без гражданство като с престъпници.

В материала се казва, че Саджер Ал Анези е от етническата група бидун. Тя обитава Кувейт, където наброява 100 хил. души, и Обединените арабски емирства, и нейните представители нямат гражданство и в двете държави – от дума, обозначаваща липса на гражданство (т. нар. апатриди). Кувейт твърди, че те са просто граждани на други държави.

След като Ал Анези се премества в България през 2007 г., започва образованието си и учи, за да стане сърдечен хирург. За „Ройтерс“ докторът обяснява, че не можел да завърши университет в Кувейт, но получил паспорт от трета държава с подкрепата на родината си. Това му позволило да следва в чужбина и го отвело до България. Опитал да поднови паспорта си в „третата страна“ (която не споменава), но тя отказала. Тогава поискал да бъде формално признат за човек без гражданство от България.

Когато обаче на 3 януари поискал да разбере какво се случва с молбата му, е задържан. „Държаха се с мен по-лошо, отколкото ако бях престъпник, но не знам какво е престъплението ми,“ казва Ал Анези за фондация „Томсън Ройтерс“ в телефонно интервю. „Как може да заключвате хора само защото нямат гражданство?“

В капан

Българското вътрешно министерство така и не е отговорило на искане за коментар, изпратено в петък по обяд.

Ал Анези е бил освободен късно в петък. Мъжът, на 29 години, твърди, че е длъжен да се явява в полицията веднъж седмично и не може да работи. Според адвоката му Валерия Иларева има заповед за депортацията му, но не е посочено в коя държава трябва да бъде върнат и Анези се оказва хванат в капана на неизвестността.

Преди няколко години България въведе процедура, позволяваща на хората без гражданство да кандидатстват за формално признаване на статута си. Това създава възможност за разрешение за пребиваване и пътни документи.

Според Иларева истинският брой на задържаните надхвърля общо 130-те души без гражданство в документите на правителството. Причината е, че на тези хора често погрешно е била приписвана националност.

„Искам само лична карта“

Правни експерти, запознати със случая, отбелязват, че той е пример за уязвимостта на милиони хора без гражданство по целия свят, непризнати от нито една държава и лишени от основни права.

Макар да няма надеждни оценки за броя им по света, според статистики на ООН те може да са 10 млн. души. През 2014 г. организацията започна кампания, за да сложи край на случаите на хора без гражданство до 2024 г.

Междувременно Европейската мрежа за хора без гражданство, правозащитна организация, публикува доклад, в който критикува България за „сериозни пропуски“, пише „Ройтерс“. (На сайта на агенцията няма документ с подобна фраза, но пише, че последният доклад е от 2019 г.)

Директорът на организацията Крис Наш е цитиран с думите, че „Д-р Ал Анези е бил откъснат от работата си като доктор и заключен само защото няма националност. Историята му показва загубата на човешки потенциал, причинена от система с пропуски, която има нужда от спешно подобряване.“

„Искам най-простото нещо – лична карта,“ казва Ал Анези. „Искам да продължа с обучението си. Не е много. Искам просто да се отнасят с мен като с човек.“ Обяснява, че баща му е роден в Кувейт, но няма гражданство. Майка му е гражданка на Кувейт, но жените не могат да предават гражданството си на децата според кувейтските закони.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar