Реформа или фасада: в какво се превръща закриването на спецправосъдието
Всички партии, които влязоха в новия парламент, твърдят, че искат сериозни реформи на правосъдната система, дори и т.нар. стари партии, които участваха през последните години в изграждането на този модел. Като допирателна точка между тях вече се очертава идеята за закриване на специализираните структури, създадени от ГЕРБ през 2012 г. и често критикувани, че действат като органи за репресия и „бухалка“ срещу неудобните на властта.
Дяволът обаче е в детайлите и все още не е ясно по какъв начин на пръв поглед дребните различия между партиите за технически елементи по конкретни текстове от закона ще бъдат решени и дали няма да се превърнат в малкия камък, който може да препъне заявките за голяма съдебна реформа. Подкрепата за подобна промяна е както тест за действителните намерения на партиите в парламента да работят за реална реформа, така и индикатор за това кой пази статуквото.
„Демократична България“ още на 21 юли, в първия работен ден на 46-ото Народно събрание, отново постави на масата въпроса за закриването на специализираните съдилища и прокуратури с предложения за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Внесеният законопроект е преработен, като в него има и допълнения – както за уреждане статута на съдебните заседатели и съдебните служители, така и ново предложение по тема, която не е свързана със специализираните структури – за отпадане на предварителните прокурорски проверки.
Подобрен законопроект с добавка – спиране на прокурорските проверки
Новият проект за изменения в Закона за съдебната власт на практика е преработен вариант на този, който бе гласуван на първо четене в правната комисия на предишния парламент през април.
С него както тогава, така и сега основно се предвижда закриване на специализираните прокуратури и съдилища и прехвърлянето на делата в редовни такива. Промени са предвидени и по други теми като например само магистрати от Върховния касационен съд и Върховния административен съд с минимален стаж от 5 години там да бъдат избирани за председатели. Заложено е изборът и освобождаването на двамата от „тримата големи“ да става с поне 17 гласа от членовете на ВСС, а решението да се взема с мнозинство от съдиите, избирани от съдии.
С новия преработения текст се урежда въпросът за мандата на съдебните заседатели, които участват в производствата пред специализираните съдилища. Тези текстове изцяло липсваха при предходния вариант и това бе една от критиките към вносителите. Според предложението мандатът на заседателите ще бъде прекратен с влизане на закона в сила, а ако делата са висящи, се предвижда това да стане след обявяване на мотивите към присъдата или, ако наказателното дело бъде прекратено. В допълнение е регламентирано също така и служителите към специализираните структури да бъдат преназначени в други съдилища и прокуратури според условията в Кодекса на труда.
В допълнение към мотивите е посочена и статистика от годишните доклади за дейността на специализираните структури. Според данните за работата на специализирания съд за 2020 г. броят на постъпилите наказателни дела от общ характер е около 3% от общия брой гледани дела, като най-голям дял имат тези за разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства – малко под половината от всички.
Данните за тежестта на наказанията също са показателни, като преобладават леките присъди, посочват в мотивите си вносителите на законопроекта. Най-честото наказание е затвор до 3 години (наложено на 168 души през 2020 г. и на 306 през предходната 2019 г.), като за 93-ма то е условно (197 са условно осъдените на 3 години през 2019 г.). В мотивите се цитират и данни за отменените, изменени или постановени нови присъди на въззивно и касационно ниво, като този брой остава висок.
Една от основните разлики във внесения законопроект е и ново предложение по друга тема – да отпаднат правомощията на прокурорите да извършват проверки и да ги възлагат на контролните органи.
В мотивите се посочва, че е предвидено отпадането на предварителните проверки, извършвани от прокуратурата извън правилата на наказателния процес, както и ограничаване на възможностите за участие в административния процес и навлизането в компетенциите на други органи. Вносителите обясняват още, че фокусирането на прокуратурата преди всичко върху функциите й в наказателния процес отговаря на стандартите на правовата държава и на европейските и международните стандарти, както и на направени препоръки, като се цитира становище на Венецианската комисия от 2017 г.
„По този начин се създават условия за по-рационално използване на ресурсите на прокуратурата и повишаване на ефективността в противодействието на престъпността. Наред с това се ограничават възможностите за засягане на правата на личността извън наказателния процес без реална възможност за съдебна защита от действията на прокуратурата, които могат да имат съществен негативен ефект върху правната сфера на личността (накърняване на честта, достойнството и доброто име, засягане на лични, професионални и бизнес отношения и т.н.)“, обясняват предложението си от „Демократична България“.Под вносители стоят подписите на Христо Иванов, Атанас Атанасов, Борислав Сандов, Атанас Славов и Надежда Йорданова. Те очакват голяма подкрепа от партиите в парламента, след като голяма част от тях вече дадоха заявка, че ще гласуват „за“ подобни реформи.Министър Янаки Стоилов също даде заявка за промени
Идеите за реформа на спецправосъдието не спират дотук, тъй като в края на миналата седмица, по време на изслушване в парламента, и служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов обяви, че ще предложи модел за специализирано правосъдие, но без специализирана прокуратура и съд, и се очаква и неговият проект.
И нови, и „стари“ партии подкрепят закриването на спецправосъдието
От „Има такъв народ“ вече обявиха, че гледат в една посока с „Демократична България“ за поправките, касаещи съдебната реформа и по-конкретно за закриване на специализираните съдилища и прокуратури. Предмет на по-детайлно разглеждане остават конкретните детайли около законопроекта, които ще бъдат обсъждани както на експертни срещи, така и в правната комисия в парламента. От „Има такъв народ“ напомниха и че между първо и второ четене също могат да се предлагат промени и поправки, за да се намери възможно най-доброто решение.
Даниел Митов от ГЕРБ коментира пред „Дневник“, че парламентарната им група има покана от „Демократична България“ за разговори по темата. „Такива реформи трябва да бъдат дълбоки и цялостни. Тепърва ще започнем да формираме групи, които да обсъдят цялостната архитектура на съдебната система и да започнем да водим сериозен разговор“, каза Митов. По думите му в други европейски държави съществуват различни специализирани структури и трябва да се прецени генерално дали в България те са нужни или не.
„Предстои да се сложат на масата всички предложения от всички партии, включително и от министерството, и когато вече има един сериозен набор от такива предложения, може да се говори за това каква да бъде цялостната философия на промените в съдебната власт и как да се рекалибрира системата, за да работи по-добре“, обясни още Митов. Пред правната комисия в предходния парламент от ГЕРБ се изказаха категорично против закриването на специализираните структури, но след това депутатите гласуваха „въздържал се“.
БСП също обявиха готовност да подкрепят идеята за закриване на спецсъдилищата и прокуратури – това се видя и по време на гласуването на първо четене в правна комисия в предишния парламент, а освен това левицата също бе обявила сред приоритетите си закриване на специализираните структури. Тогава от партията видяха недостатъци в законопроекта за „Демократична България“, като посочиха, че не е уреден въпросът със съдебните заседатели и служители.
Сега от БСП посочиха неофициално пред „Дневник“, че има достатъчно време законопроектът да се огледа подробно и да се предложи работещ механизъм, по който да няма забавяне по дела или започването им отначало – една от основните критики на тези, които искат да запазят съществуването на спецструктурите. От левицата посочиха и че много внимателно трябва да се обсъдят и предложенията, които се очакват от министър Янаки Стоилов. „Логично е да продължим работата от там, докъдето стигнахме предния път“, смятат депутати от БСП и подчертават, че най-важното е в случая да има воля за реформи сред партиите.
От ДПС все още не са се запознали в детайли с поправките, предлагани в редактирания вариант на законопроект, предложен от „Демократична България“, обясни пред „Дневник“ Хамид Хамид. Той каза, че предложението ще бъде докладвано и обсъдено в парламентарната група на ДПС и ще се прецени каква да бъде позицията и поведението на депутатите и дали биха го подкрепили или не.
От „Изправи се.БГ! Ние идваме“ подкрепиха законопроекта в предишния парламент, след като техните предложения не срещнаха достатъчно подкрепа. Пред „Дневник“ адвокат Николай Хаджигенов обясни, че депутатите ще изразят подкрепа и при предстоящото обсъждане в новия парламент. От „Изправи се.БГ! Ние идваме“ многократно са изразявали позицията си и убеждението, че специализираните съдилища и прокуратури трябва да бъдат закрити, тъй като се използват като „бухалка“ за неудобните на властта и средство за репресия. По думите на Хаджигенов има някои детайли, които предстои да бъдат изяснявани на експертно ниво, но различията с предложените текстове не са непреодолими и могат да бъдат обсъдени и изчистени.
Прокуратурата ще бъде с вързани ръце, предупреди заместник на Гешев
Още през пролетта предложенията предизвикаха остра реакция сред прокурорите, които излязоха на протест с тоги пред сградата на съдебната палата в София и в някои градове в страната, а поправките бяха определени като „лобистки“. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) също реагира незабавно с извънредно заседание, на което бе приета декларация.
Прокуратурата ще е с вързани ръце за свои конституционни функции, ако бъдат приети промените в ЗСВ, внесени от „Демократична България“. Това заяви шефката на Върховната административна прокуратура (ВАП) Десислава Пиронева във вторник пред БНТ в коментар по повод законопроекта.
Тя постави и въпроса къде ще се гледат делата на европейската прокуратура, ако бъде закрит специализираният съд. В момента именно там е предвидено да внасят обвинения европрокурорите.
„Евентуалното закриване на Специализирания съд ще се отрази неблагоприятно на бъдещото разглеждане на делата на Европейската прокуратура. Към момента този съд се занимава именно с такива дела, той е компетентен и е в столицата, а много по-удобно е на едно място да се извършва цялата дейност“, обясни Пиронева.По думите й в противен случай прокурорите биха участвали в различни производства в различни места в страната. Тя допълни, че такава промяна ще противоречи и на тенденцията за специализация в работата на прокурорите.
Първият вариант на законопроекта за промени, предвиждащи закриването на специализираните структури, мина на първо четене в комисията по правни въпроси през пролетта с подкрепата на „Има такъв народ“, принципната подкрепа за „философията на промените“ от БСП и „Изправи се! Мутри вън!“ (сега „Изправи се.БГ! Ние идваме“ – бел. ред.), но така и не стигна до обсъждане и гласуване в пленарна зала. Тогава против гласуваха двама депутати от ДПС, които по време на дебата обявиха, че принципно биха подкрепили подобна промяна, но за нея няма достатъчно време в „краткия живот“ на този парламент и тя трябва да бъде обсъдена подробно от следващото Народно събрание. Депутатите на ГЕРБ гласуваха „въздържал се“, а по време на обсъждането на законопроекта обявиха категоричната си позиция – че са против подобни промени.
Какво предвиждаха първите предложения за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс и промените в Закона за съдебната власт, предложени през пролетта от „Демократична България“ – четете тук
Следователи и прокурори се обявиха против промени в съдебната власт – четете тук
Още по темата за закриването на специализираните съдилища и прокуратури – четете тук
Как мина дебатът пред правната комисия в парламента по темата през пролетта – четете тук
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте