Хазартната индустрия в България вече е в състояние да отдели за реклама в медии повече пари, отколкото е по силите на трите мобилни оператора взети заедно. Бюджетите на организаторите на игри на щастието и залагания за самопрезентиране в телевизии, радиа и печатни издания са почти изравнени с тези на банките и на останалите кредитни институции и категорично изпреварват телекомуникационния и автомобилния бранш. Това показват данните за първото полугодие на агенция „Медиа клуб“. Петте най-големи рекламодатели от хазартния сектор са изхарчили за реклама досега около 22 милиона евро, докато инвестициите на GSM операторите и на другите две водещи фирми в сектора са за около 18 милиона. Положението беше много по-различно през 2017 г., когато рекламната експанзия на организаторите на хазартни игри започна отчетливо да се забелязва. През нея те отделиха 46 милиона евро, докато телекомуникационният сектор бе далеч напред с 69 милиона. Година по-късно ситуацията е променена драстично и платформите за залози и продажби на лотарийни билетчета вече дишат във врата на банките и на фирмите за бързи кредити, чийто рекламен бюджет през т.г. е 25 милиона евро.

Огромната заслуга за разрастването на хазартния сектор се пада на играта „Националната лотария“, която за втора поредна година се очертава като безапелационен рекламодател №1. Това е същата игра, заради която хората в села и градове търкат талончета на всеки ъгъл с надеждата да забогатеят само за ден, и чиито резултати се обявяват в ефира на Нова телевизия в най-гледаното време. Лотарията вече е вкарала в тв реклама около 13 милиона евро през т.г. срещу общо 23 милиона през м.г., с което изпреварва компании като „Лидл“ и „Кока-Кола“. Ако темпът на нарастване се запази, в края на годината томболата ще надмине миналогодишното си постижение с поне 10%.

Продължаващият бум в хазартната реклама логично предизвиква въпроса дали българските политици, и управляващите, и тези от опозицията,

бяха искрени в намерението си да ограничат проникването на този бизнес,

който според редица изследвания води до зависимости сред все по-широки кръгове от обществото. Или се опитаха да постигнат други цели. Като основен „двигател“ на тази кампания през първата половина от годината се изяви вицепремиерът Валери Симеонов. Неговата формация „Обединени патриоти“ внесе законопроект през пролетта, който на хартия целеше да забрани напълно рекламата и да ограничи местата, в които се продават лотарийни билетчета. Вицепремиерът обеща да е непримирим и да се бори докрай, защото търкането било „болестно състояние“. „Това е патологично разстройство – така е определено от Световната здравна организация. У нас се внушава, че с търкане на талончета и участие в хазартни игри можеш да постигнеш всичко в живота. Рекламите оставят в зрителя внушението, че късметът си е твой и че ти просто трябва да посегнеш да го вземеш. На всичко това трябва да се сложи край, защото такова промиване на мозъци няма“, заяви Симеонов при едно от многобройните си телевизионни участия. Той цитира и проучване, според което 10% от учениците от 8 до 10 клас ежедневно търкат талончета.

На практика обаче се случи нещо съвсем различно и нищо от амбициозните обещания на Симеонов не стана факт. Законопроектът дори не стигна до гласуване в пленарната зала, въпреки изявленията на лидерите на двете най-големи парламентарни групи – Цветан Цветанов и Корнелия Нинова, че ГЕРБ и БСП ще го подкрепят. Повече от месец комисиите, на които той бе разпределен, използваха различни хватки, за да не го вкарат в дневния си ред. Накрая водещата – по бюджет и финанси, реши да се съобрази с искане на Министерството на финансите законопроектът да бъде изпратен за съгласуване в Брюксел. Така той бе поставен на трупчета за неопределено време, а Симеонов спокойно коментира, че на практика

и коалиционият партньор ГЕРБ, и БСП са го бламирали

Дали обаче лидерът на НФСБ наистина желаеше предложенията да бъдат приети? Ако се направи сравнение как „Обединени патриоти“ и лично Симеонов се бореха, горещяха и заплашваха за други свои инициативи – например планът за изменение на парк „Пирин“, опрощаването на над 50 милиона лв. на фамилията Домусчиеви и т.н., отговорът е по-скоро „не“. А целта може би бе вицепремиерът да си направи пиар пред избирателите или пък да бъде чут и забелязан някъде другаде.

Какъвто и да е отговорът, резултатът от провала на политическата кампания срещу рекламата на игри на щастието вече е налице. Клиповете на томболи и сайтове за залагания заемат все повече ефирно време и стават все по-смели в играта на ръба на законовите ограничения. Както „Сега“ писа, на теория Законът за хазарта и сега забранява „пряката реклама на хазартни игри, включително на такива, насочени към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения“. Същевременно той допуска и изключения, но само при обявяване на „наименованията на игрите, регистрираната търговска марка на организатора, резултатите от игрите и спечелените печалби, тегленията на тиражите“. Но само това и нищо повече. В същото време, когато съобщават имената на щастливците, водещият Захари Бахаров и асистентките му почти никога не пропускат да обявят и че в играта има още много печалби, които тръпнат от нетърпение играчите да ги спечелят. Не забравят и да накарат печелившият да каже на глас как си е оправил живота и как оттук нататък няма да има никакви финансови проблеми. Все неща, които видимо се разминават с позволеното и които Комисията по хазарта (КЗК) като регулатор на целия процес

би трябвало да забележи и да санкционира

Вместо това обаче след дълго мислене тази пролет комисията реши, че от началото на 2017 г. до този февруари единствената реклама, нарушила закона, е вече многократно споменатият клип „Шоколадът само го миришем“. В него участваха състезателките от бившия национален отбор по художествена гимнастика и шефката им Илияна Раева. КЗК можеше да не забележи и това нарушение, ако преди това неправителствената организация „Национална мрежа за децата“ не бе подала официален сигнал, че са погазени редица законови и етични правила за рекламата на хазартни игри.

За разлика от България, в други страни, в които темата за разрастването на хазарта и за неблагоприятното му влияние върху хората също се поставя, вече бяха взети ясни и конкретни мерки. Италия например въведе пълна забрана на такава реклама от 1 януари 2019 г. Изключение бе направено само за държавната лотария. Мотивите на вицепремиера Луиджи ди Майо, който е лидер на управляващата партия „Пет звезди“, бяха, че хазартът и залаганията разрушават съдбите на цели семейства. А британският вестник „Дейли мейл“ направи проучване, според което Италия е първата държава в Европа, която взима решение да ограничи напълно рекламата на хазарт – без да променя закони и без да пита ЕК, а с решение на правителството.

ЗАСТОЙ
Около година след встъпването си в длъжност генералният директор на БНТ Константин Каменаров не успява да отлепи телевизията от дъното при привличането на рекламни приходи, показват данните на „Медиа клуб“. През първите шест месеца на годината програмите на БНТ са привлекли едва 1% от телевизионната реклама. По закон БНТ има сериозни ограничения при продажбата на рекламно време в сравнение с частните телевизии, но въпреки това участието й на този пазар видимо е слабо, като се имат предвид гледаемостта на програмите и доверието на аудиторията в тях. Освен това изследването отчита, че на телевизионния рекламен пазар има оживление и увеличена активност от страна на бизнеса. Според пийпълметричната агенция ГАРБ ръстът на инвестициите на годишна база е 24%, а според системата „Нилсен“ увеличението е 25%. БНТ стои изолирана от този процес и не увеличава дела си, личи от доклада. Лидери на пазара са телевизионните групи на Би Ти Ви и Нова телевизия. Заедно те събират 93% от приходите, които са в размер на 416 милиона евро за периода.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar