Изсветляване“ – под това мото преминава опитът на управляващите да регулират набиращите популярност онлайн платформи за краткосрочно отдаване на имоти.

В последните две години сайтът Airbnb, който придоби популярност по света с евтините, предлагани почти на приятелски принцип имоти, които се ангажират само с натискане на един бутон и въвеждане на данните от банкова карта, преживя истински бум и в България. Предлаганите в София имоти се увеличиха три пъти за две години и половина. Това може да обясни желанието на властите да вкарат бизнеса в ясни законови рамки и да осигурят плащането на данъци, както правят много други страни. Необясними обаче остават поредица от действия – от това, че за пореден път промени се правят не директно, а косвено – през друг закон, без да се съобразят несъответствията с други държавни регулации и без ясни разчети за финансовия ефект от упражнението и с готовност за още промени „в движение“ до окончателното одобрение от Народното събрание.

Две напред, едно назад

Както и много други идеи в последните години, и тази за регулацията на онлайн платформите като booking и airbnb върви в ритъма „две напред, едно назад“.

Преди малко повече от година на среща на европейските ресорни министри министърът на туризма Николина Ангелкова предложи създаване на общоевропейско законодателство, което да задължава тези платформи да предлагат само категоризирани обекти. След острата реакция по идеята й в България обясни, че имала предвид не нова регулация, а изваждане от сивата икономика тези имоти. Оттогава по темата на практика легна мълчание – дискусии не е имало, опити на управляващите да регламентират този бизнес – също.

Допреди седмица, когато през проектозакона за бюджета за 2020 г. се промъкнаха промени в Закона за туризма, внесени от лидера на НФСБ Валери Симеонов и председателя на бюджетната комисия и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова. Те предвиждат тези имоти да минат през категоризация като хотелите и къщите за гости. (Подробности тук).

Интересен детайл е, че текстът минава през главата на ресорното министерство, чийто ръководител Ангелкова беше в открит конфликт с Валери Симеонов, докато той беше вицепремиер и отговаряше и за туризма. Двамата се разминаваха практически по всички важни теми в сектора. Менда Стоянова отказа да коментира кой и защо е дал идеята за текстовете. От Министерството на туризма не отговориха на въпроса на „Дневник“ дали внесените промени са били съгласувани предварително с тях. В понеделник вечерта обаче ведомството излезе с позиция, че подкрепя напълно направените предложения от двамата депутати. Тя не е оповестена на институционалния сайт, но беше публикувана в електронното издание на вестник „24 часа“.

Няколко дни след като проектът на двамата депутати доби публичност и беше критикуван от туристическия бранш и собственици на имоти, вносителите дадоха крачка назад. В сряда пред журналисти в парламента Валери Симеонов обяви, че все още се обмисля каква да е регулацията, като допусна да има само регистрация, за да не се утежнява бизнесът с тежки процедури (изказването му четете тук). По-късно и Стоянова посочи, че вероятно ще се въведе само регистрационен режим. За момента няма обяснение какви правила би включвал той какви задължения ще вмени на собствениците на имоти.

Само малко ред

Вносителите отказват всякакви паралели със съдбата на друг ключов бизнес от т. нар. споделена икономика – „Юбер“, който в крайна сметка бе забранен в България от Комисията за защита на конкуренцията след протестите на традиционните превозвачи.

Пред „Дневник“ Менда Стоянова обяви, че в момента тези имоти „са на сиво, направо са на черно“, не плащат туристически данък, крият приходи, не плащат данък печалба, не плащат ДДС, ако са стигнали прага за регистрация по него, и на практика са в сивия туристически сектор. (Цялото й мнение можете да видите тук.) Същата теза защитава и Валери Симеонов.

Дай ми звезда

Категоризирането – в каквато версия са засега законовите промени, е процедура, през която минават всички хотели, къщи за гости и апартаменти. Категорията на мястото за настаняване показва какви услуги предлага то и има пряко отношение към цените му. За местата с по-малко от три звезди се произнасят общините, а за хотелите с повече звезди, апартаментните комплекси, вилните селища, туристическите селища и вилите – ресорното министерство.

Това означава, че ако се стигне до категоризация на предлаганите в онлайн платформите имоти, с това ще бъдат натоварени общините и най-вече Столичната община, където са съсредоточени най-много места за настаняване от този тип. Процедурата е сравнително проста. Заявлението за категория и всички изисквани документи се подават в деловодството на общинското предприятие „Туризъм“ или онлайн, обясниха от дружеството пред „Дневник“. От информацията на сайта на предприятието се вижда, че таксата е 10 лв. на легло, а разглеждането на документите трае до 14 дни. Ако няма проблеми за отстраняване трябвало за това време да приключи процедурата, която завършва с издаването на заповед за категория.

Администрацията срещу дигиталния бизнес

За Борис Павлов, създател и мениджър на Flat Manager, която управлява 130 апартамента в София, Пловдив, Варна, Бургас и Букурещ, идеите на управляващите са опит една дигитална услуга да се върне към хартиената реалност.

„Ако съдя по опита с „Юбер“, не гледам добре на проекта. Не виждам причина България, която се стреми да бъде дигитална столица на Европа, да забранява най-големите феномени в дигиталната икономика. Създават се предпоставки за забрана на всички иновации, които идват отвън“, смята той. Според него декларираната от вносителите основна цел – да се съберат повече приходи в бюджета от туристически такси, няма да се изпълни. А собствениците на тези имоти и сега плащат доход от наем. Подобно мнение изразиха и други експерти, напомняйки, че плащанията в онлайн платформите за наемане са изцяло електронни и рискът от укриване на получени „на ръка“ пари е много по-малък.

Закон срещу закон

Павлов вижда много потенциално проблемни ситуации от оповестените промени, включително заради противоречия с други действащи законови разпоредби. Подчертава, че измененията трябва да се съгласуват със Закона за устройство на територията и дава пример как заради разминавания с него общината в София отказала да категоризира имот в жилищна сграда и дори искала да го спре от експлоатация, а казусът няма решение вече 2 години.

Прогнозира затруднения и със Закона за туризма. Посочва, че не е реалистично, например, да се очаква апартаменти в жилищни сгради да имат изискваната по закон рецепция. Друго задължение – за табела с ценоразпис, пък директно противоречи на концепцията за отдаване на имоти за краткосрочно настаняване, при които цената се променя непрекъснато и зависи от множество фактори. Като следващ нонсенс Павлов посочва задължението на имота да се поставя табела с данни за управляващия го, доколкото внесените сега промени допускат собственик вече да е не само фирма, но и физическо лице.

Павлов определя като „опасен прецедент“ предложението чрез нареждане от съда по искане на министъра на туризма да се спира достъпа до платформи, които предлагат имоти в нарушение на предлагания закон, ако той стане реалност. „Фейсбук“ също дава възможност за наемане. И него ли ще забранят?“, попита риторично той.

Вносителят Менда Стоянова, опонира, че не вижда нищо скандално в текста и се аргументира така: „В момента за една касова бележка НАП може да запечата временно един обект. Това обаче не може да се случи, ако някой друг не изпълнява закона“. Днес пред журналисти тя разви тезата си, че това е начинът да се контролира бизнес, който работи онлайн и допълни, че сред сайтовете за наемане на имоти има и доста български. Преглед на мотивите към проекта им с Валери Симеонов показва, че там са изредени основно глобални платформи.

Срещу прекомерната регулация, каквото представлява взимането на категория, възрази и Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции (АБТТА). „Безспорно е, че всеки, който генерира доходи, трябва да плаща данъци за това и да издава съответните финансови документи. Но това не означава, че трябва да се влиза в най-строгата форма на регулация“, заяви председателят на организацията Даниела Стоева. В този вид настаняване тя вижда предпоставки за развитие на градския туризъм в България.

Засега представените в парламента партии, извън тези на вносителите, не са коментирали проекта. В сряда следобед срещу него се обяви „Демократична България“. Тя е против предложенията за забрана на публикуване на некатегоризирани обекти в иновативни туристически платформи като Airbnb и Booking и произтичащите от това ограничения за самите платформи. Но в същото време отчита нуждата от равнопоставеност на пазарните участници. Цялата позиция можете да прочетете тук.

Регулирай това

Проектът на Стоянова и Симеонов, който се очаква в крайна сметка да бъде одобрен под една или друга форма, не е изолиран опит за регулация на имотите за краткосрочен наем. Подобни идеи се обсъждат и в други европейски страни.

През пролетта Гърция обяви, че подготвя подобна регулация. Причината – лавинообразно нарастващият брой на имоти за краткосрочно отдаване е довел до силен ръст в цените на дългосрочните наеми, тъй като много жилища са преминали към онлайн сегмента.

В края на октомври пък Община Виена обяви, че започва нова общоевропейска офанзива за изработване на ясни правила за бизнеси като Аirbnb. Промените трябва да задължат онлайн платформите да предоставят данните за отдаването под наем на местните власти. Общината подчертава, че разбира значението на туризма като източник на доходи и на заетост за местните, но не вярва, че фирмите на този пазар трябва да бъдат освобождавани от регулации.

Охлаждане на пазара

Близо 1000 са имотите, които се предлагат само в София през booking, а близо 3 хил. са в airbnb. Макар и по-малко, места за настаняване има и в останалите по-големи градове и популярните туристически дестинации. Вносителите на проекта засега нямат идея какви приходи биха могли да осигурят от тях на централния бюджет. Според Менда Стоянова ефектът ще е видим за общинските бюджети, а тезата й звучи в унисон с неколкократно отправяните в последните седмици от премиера и финансовия министър призиви към общините да вдигнат местните данъци и такси, за да си осигурят финансов ресурс, вместо да чакат на централния бюджет.

Според Борис Павлов за последните две години и половина предлаганите конкретно в airbnb имоти са нараснали три пъти. В последно време обаче ръстът на жилищата, които се отдават по този начин, а не са на пазара на дългосрочни наеми, се е забавил значително. За третото тримесечие годишният ръст е 15%, по негови данни, докато през 2018 г. е бил 33%, а предходната – 100%. Това се дължи на насищането на пазара и се очаква забавянето да продължи докато останат само най-конкурентните предложения.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar