Разказ от първо лице за тормоза и дискриминацията на жените в армията
Има ли тормоз и дискриминация на жените в армията? За такива случаи се съобщава в доклад за равнопоставеността на половете, изготвен от Министерството на труда и социалната политика. След като той стана публичен, от военното министерство уточниха, че няма образувани съдебни дела по тези случаи и липсват доказателства за достоверността на сигналите.
От военната прокуратура съобщиха за БНТ, че в Сливен, Пловдив и София през миналата година са водени общо 18 преписки по сигнали срещу военнослужещи за отправени закани, обиди, физическо или психическо насилие.
Така изглежда проблема документално – в реалния живот обаче всяка история изважда проблема с болезнена острота. Ето и преживяното от една жена, която вече е извън армията, където е срещнала психически нападки и обиди.
Жената, чиято самоличност запазваме, прекарва повече от 20 години в армията. Последните 4 години обаче попада във военно формирование, в което неведнъж е била обект на психически атаки.
„Започнаха обиди и нападки от рода, че съм проста, че съм глупава, че нищо не съм знаела, кой ми е дал младсержантския пагон. В наши разговори са ме питали дали имам татуировки, пиърсинги, къде са и кога могат да ги видят. Психоатаки имаше и към други, но там е една малка общност, в която хората ги е страх да говорят и да си търсят правата.“
Тя не премълчава случващото се и подава жалби, като очаква съдействие и проверки.
„Двете жалби, които пуснах към Военна полиция и командването, бяха за точно тези психоатаки и за това, че точно в това военно формирование се нагласят само техни хора и реално там е от рода – той цар и господар.“
Миналата година претърпява операция за смяна на става и пет месеца е болничен, връща се на работа през август и няколко месеца по-късно взима с отличен редовния изпит по физическа подготовка. През декември обаче я пращат на централна военна комисия, която я обявява за „негодна“ и тя трябва да напусне редиците на армията.
„Докторът, който беше на комисията не беше ортопед, а хирург. Реално той само отвори документите, видя епикризата и каза: Моето момиче ти си… ще те уволняваме и това без никакъв преглед. И така януари месец този началник просто ме уволни за три дни. Завела съм три дела, като едното дело е към централна военна комисия, за да докажа, че съм годна, независимо, че съм със сменена става, второто дело е за извънредния труд и третото дело е за уволнението, което е неправомерно.“
Следващите месеци тя отново ще продължи борбата си в съда. Нейните жалби обаче не са единствените, които стигат до военната прокуратура. От данните, които получихме, става ясно, че преписките са заради отправени закани, обиди, физическо или психическо насилие. Те са приключили с отказ да се образува наказателно производство. Образувани са и четири досъдебни производства, като три от тях са прекратени, а едно е приключило с административно наказание – глоба до 5000 лева.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте