По-либерални форми на заетост, по-свободно уволнение на служители, по-кратък отпуск, повече възможности за извънреден труд. Това са основните искания, посочени в предложение на Българската стопанска камара до социалния министър Бисер Петков за започване на обществен дебат за съществени промени в Кодекса на труда.

У нас в момента има значителни проблеми на пазара на труда – ниска заетост, високо равнище на „реална безработица“, висок дял икономически неактивни лица, недекларирана заетост, нисък дял на гъвкава заетост, дефицит на кадри, мотивират се от камарата. В същото време трудовото законодателство е остаряло, свръхвзискателно, противоречиво и неадекватно. Действащият у нас Кодекс на труда е в сила от 1987 г., приет е в условията на командно-планова икономика, при коренно различни обществени условия. Затова според бизнеса следва да се пристъпи към изготвяне и приемане на нов Кодекс на труда.

Работодателите очертават няколко проблемни области, в които от години настояват за промени. Искат да се разшири възможността работодателят едностранно да прекратява трудовия договор по своя инициатива (срещу 4-месечно обезщетение), не искат да плащат обезщетения при прекратяване на договора на служител в пенсия, освен ако той не си тръгва по инициатива на шефа (сега независимо от причината за уволнението в този случай човек си тръгва с минимум 2 заплати, а ако е работил 10 и повече г. във фирмата, с шест). Искат и промени в закрилата от уволнение на хора с увреждания, в квотите за трудоустрояване и за назначаване на хора с увреждания.

Друг кръг промени са насочени към по-гъвкава заетост. Защитата в последните години срещу серийни срочни договори трябва да се либерализира, като се даде възможност за повторно сключване на срочен трудов договор за срок до 5 г., искат от камарата. Те предлагат у нас да се въведе почасов договор от типа „договор с нулеви часове“, да се облекчат условията за сключване на договори за надомна работа и работа от разстояние, а земеделските договори да станат почасови, не само еднодневни, като се въведат направо електронни ваучери за сезонна заетост. Друго искане тук е да се разкрепостят агенциите за временна работа, които отскоро са регламентирани в законодателството.

Бизнесът не пропуска и някои видове отпуск, с които е несъгласен. Най-вече става дума да се елиминира натрупването на отпуск върху отпуск, вкл. при майчинство и отглеждане на дете. „Ползването на допълнителни 40 дни основен платен годишен отпуск от майка, която е била вече две години в отпуск по майчинство, е за сметка както на работодателя, така и на останалите работници и служители“, изтъкват от БСК. От друга страна, те предлагат по-адекватна форма на родителски отпуск, в който майката да работи на непълен работен ден, като получава и обезщетение.

Доста сериозни промени се искат по отношение на работното време. Тук бизнесът иска да отпадне забраната за извънреден труд (сега той се позволява само по изключение), а максималният брой работни часове извънреден труд в рамките на една календарна година да се увеличи от 150 на 300 часа. Работодателите държат и на по-големи права за въвеждане на непълно работно време по икономически причини – от 3 на 6 месеца в годината.

Вчера при социалния министър Бисер Петков се проведе лидерска среща на синдикати и работодатели именно по трудовото законодателство, но консенсус по тези въпроси ще се постигне много трудно. „Това, което се предлага, не е в интерес на работниците“, коментира пред БНР Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“. Тя даде пример с искания договор с нулеви часове: „Работникът е резервиран от работодателя, но не му е гарантирано нито заплащане, нито някаква заетост. Работодателят може да му се обади тази вечер и той трябва да бъде на работа утре сутрин в 7 часа, но човекът не живее и не покрива сметките си само в деня, в който бива повикан“.

ОТ ПИСМОТО

Един актуален анализ на практиката в 165 държави, членки на МОТ, вкл. България, показва, че колкото по-рестриктивно е трудовото законодателство, толкова по-ниска е степента на неговото прилагане, респективно по-ниски са общите резултати от функционирането на пазара на труда.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar